Проверка на министерството на финансите (МФ) и министерството на регионалното развитие (МРРБ) откри незаконни строежи на стойност 2,5 милиарда лева при прегледа на договорите на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) от 2018 г. до 2021 г. Това съобщи в сряда министър-председателят Кирил Петков, като се позова на разкрития на финансовия министър и вицепремиер Асен Василев.
Малко по-късно той самият проведе пресконференция, на която даде още информация за доклада на работната група, сформирана между двете министерства, която е проверила държавните поръчки. В него има данни за завишени цени на договори, облагодетелствани фирми и незаконни строежи.
Според Василев поръчките са нагласени така, че да обслужват нечии интереси и той е категоричен, че е имало умисъл при сключването им. Затова вицепремиерът ще предаде доклада на прокуратурата, ще сезира Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) и ще информира депутатите за изводите на Комисията.
Работната група между финансовото и регионалното министерство започна работа преди няколко месеца с целта да провери договори на АПИ в периода на управлението на третото правителство на Бойко Борисов (2018 - 2021).
По думите на Василев около 80% от всички 34 договора, които са проверени от работната група, не покриват задължителните законови изисквания.
"Защо е правено това? Защото ако 2,4 млрд. лв. бяха разходвани законно, това би означавало да се възлага обществена поръчка, да има гаранции и др., а не да се прави ремонт на ремонта на ремонта. Това са незаконни поръчки", каза още финансовият министър.
Той даде примери за будещи съмнения срокове между проектиране и възлагане на строителство, като в някои случаи възлагането на строителството е предхождало проектирането с около три месеца.
Докладът на комисията на практика означава, че пътностроителните компании, на които след много протести, беше обещано да получат плащанията си по тези договори до 30 юни, няма да ги получат, пояснява Капитал.
На тези фирми вече бяха платени 600 милиона лева по тези договори. Регионалният министър Гроздан Караджов поиска допълнителен бюджет от министерството на финансите, за да се поемат плащанията на още 1.2 млрд. лв. по вече започнати недовършени дейности.
Правителството отказа да ги даде на ведомството. След това Слави Трифонов обяви, че изтегля министрите на ИТН от управляващата коалиция, а Караджов подаде оставка.
По-рано премиерът Кирил Петков също даде примери за нарушения в договорите, разкрити от Комисията.
„6 метра водосточна тръба струва 1 милион лева за данъкоплатците на Република България, 3 стълба струват 2 милиона лева. С такъв тип примери се събират 2,5 милиарда незаконни строежи“, каза Петков.
Проверката на държавните договори показва, че „голяма част от строежите“, за които МРРБ е поискало допълнителен бюджет, са незаконни, каза премиерът.
Въпреки че Петков не спомена името на регионалния министър по време на изявлението си, той даде пресконференция в отговор на премиера един час по-късно, но преди пресконференцията на Асен Василев. Караджов нарече твърденията на премиера „лъжи“ и каза, че Петков и Василев са се провалили с изготвянето на този доклад.
"Аз не знам за искани 1 млн. лв за 6 метра тръба, нито пък за 3 стълба за 2 млн., такива неща в доклада няма", каза Караджов.
Той на няколко пъти нарече премиерската партия "Продължаваме лъжата". "Кирил Петков се опитва панически да си спасява стола. Прави го на мой гръб, но не разбира, че това ще му се върне, защото го прави все по-несъстоятелен за хората", допълни министърът в оставка.
Опозицията отвлича вниманието като вдига шум за Северна Македония
Според Петков именно тези разкрития за строителните нарушения са причината опозиционните партии да предизвикат дебати в Народното събрание по темата за Северна Македония и така да отвличат общественото внимание.
В парламента в сряда се провежда изслушване на външния министър в оставка от ИТН Теодора Генчовска заради нейните обвинения срещу премиера Кирил Петков, че води двойна политика за Северна Македония. Заседанието е хаотично и има множество спорове между депутатите.
Премиерът смята спекулациите по темата за приключени, след като по негово предложение министерският съвет прие решение по-рано в сряда, че всички решения за български действия, обвързани със западната ни съседка, трябва да бъдат взимани от депутатите в Народното събрание.
Заради темата за Северна Македония депутатите забавиха в сряда разглеждането на актуализацията на бюджета.
„Днешният ден беше избран да се говори за Република Северна Македония и откритията на комисията едновременно да не бъдат на такъв висок дневен ред“, каза Петков.
Друга новина, която според него опитват да скрият противниците на правителството е тази за решението на германското министерство на финансите да изпрати германски митничари на ГКПП „Капитан Андреево“, които да следят за корупционни нарушение.
Тук четете повече за промените в работата на границата с Турция, които бяха въведени от управляващите и доведоха до атаки срещу тях.
„Това е безпрецедентно, защото ще има външен контрол. Не само българската държава взе контрол, но сега ще има и немски митничари. В деня, когато това беше оповестено, в същия ден ни се поиска вот на недоверие“, каза Петков.
Във вторник вечер ГЕРБ съобщи, че ще поиска парламентът да гласува вот на недоверие към правителството.
Той призова българите да не се поддават и да следят къде се харчат парите им и каза, че „в този момент борбата срещу мафията продължава“.
Вицепремиерът Корнелия Нинова също обвини опозицията в отвличане на вниманието от същински важните неща като приемането на актуализацията на бюджета от Народното събрание.
„Днес с гласуването на ГЕРБ, ДПС, ИТН и „Възраждане“ беше отхвърлено предложението на БСП да се гласува държавния бюджет днес. Това е изключително безотговорно решение, тъй като забавянето на държавния бюджет може да доведе до това от 1 юли да не се увеличат пенсиите, младите семейства да не получат данъчни облекчения, земеделските производители да не получат подкрепа“, каза Нинова на същата пресконференция, на която говори и премиерът.
В сряда следобед депутатите все пак започнаха обсъждане на актуализацията на бюджета на държавното обществено осигуряване.
Тя каза още, че не трябва да се вярва на твърденията, че може да бъдат приети само социалните мерки, а да не се гласува целият държавен бюджет.
„Да се гласуват днес разходите за пенсиите и да не се гласува държавният бюджет означава, че няма откъде да дойдат приходи за тези пенсии“, каза Нинова.
Тя призова „всички да се успокоят“ и да „надделее разумът“, за да се приеме актуализацията на бюджета. „След това има време за спорове“, допълни тя.
Актуализацията на бюджета се налага, за да се въведат нови антикризисни мерки. Тя залага нови нива на ръст на БВП и на инфлацията, предизвикана вследствие на негативните ефекти от войната в Украйна. Сред мерките са по-ниско ДДС на парното, освобождаване от акциз на електроенергията и природния газ, нулева ставка на ДДС за хляб и др.
*Статията беше обновена в 17 часа, за да се допълни информация от пресконференцията на Асен Василев в 16 часа.
