Политиката е съревнование за влияние върху вземането на решения от името на избирателите по повод ресурси, които не са притежание на решаващите. Последните имат само временен монопол върху този процес, за държавата обаче този монопол е постоянен и установен правно, конституционно. Нека погледнем трезво на случващото се в политическия живот на страната през миналата и тази година.
Новото в политическия живот на 2021 година бе работата на два парламента, в които всички бяха в опозиция на всички. Онези, които имаха парламентарната тежест да съставят правителство, или нямаха желание да го сторят, или никой не искаше да си сътрудничи с тях.
Какво е новото сега
В сравнение с политиката от последните 32 години, новото на 2022 година бе опитът за управление на коалиция от четири партии с различно схващане както за характера на решенията, които следва да се вземат, така и за монопола върху тези решения и собственото им място в тях.
Съревнованието за влияние не бе преодоляно от коалиционното споразумение. Освен това много съществена черта на политическия живот на тази година е обстоятелството, че водачите на три от седемте парламентарни фракции са без отговорна обществена длъжност, отвъд почетната длъжност в собствената им партия. Става дума за Бойко Борисов (ГЕРБ), Ахмед Доган (ДПС) и Слави Трифонов ("Има такъв народ"). В предишни години и коалиции такава бе традицията в ДПС, за кратко в НДСВ (макар и с естествено съвпадение с историческата роля на Симеон Втори).
Парламентарната фракция, която открито проповядва преразглеждане на международните договори на страната за членство в НАТО и ЕС, и де факто съюз с Русия, е с по-малка подкрепа от избирателите отколкото в предишни парламенти. Това я прави по-настъпателна. На практика въжделенията ѝ се споделят частично и донякъде скрито от привържениците на три „патриотични“ партии, останали извън парламента, от две от партиите в доскорошната управляваща коалиция или поне от някои техни политици, както и от президента Румен Радев.
Тъй като Русия е агресорът във войната с Украйна и понеже преобладаващото мнозинство от страните членки на ЕС и ООН се противопоставят на тази политика на Русия, външно-политическите тежнения в управлението на България придобиват неизвестно преди геополитическо измерение.
За първи път в историята на своето членство в ЕС през последните две години България упражнява право на вето. То не е по икономически теми като данъци, политики и регулации, а по повод разширяването на ЕС. Ветото създава прецедент, не съответства на критериите и процедурите за приемане на нови страни в Съюза и буди недоверие към страната. Претенциите на България към Северна Македония съвпадат реторично с тези на Руската федерация към Украйна.
Икономиката наистина е независима от политиката
Политическите напрежения след 2020 година всъщност дават засега положителен икономически резултат. 2021 и 2022 година доказват естествената независимост на икономиката от политиката, въпреки популярните твърдения за „натрупване на кризи“.
Икономическия ръст е факт от средата на 2021 година, рецесията вследствие на COVID-19 бе преодоляна бързо. Промишленото производство и износът са на исторически високи равнища. Инфлацията намалява реалните доходи, но средният темп на нарастването им е на традиционно добро равнище. Основният фактор тук е недостигът на работна сила. Крайната бедност е относително ниска, а относителната е лесно преодолима или поне подлежаща на смекчаване чрез целенасочени бюджетни преразпределения. Сигурно е, че през 2022 година брутният вътрешен продукт (БВП) ще премине прага от 150 милиарда лева в числово изражение.
През 2022 година БВП ще премине прага от 150 милиарда лева.
Ръстът на бюджетните приходи е следствие на възстановяването на икономиката и на инфлацията. Той е и непосредствен резултат от увеличените разходи на самия бюджет, особено за заплати – над 75% за по-малко от година и половина, но и на пенсии (12% за миналата година). Има ефект и от паричните преводи на българските „гастарбайтери“ (малко над 1 милиард евро за 2021 г., 80% от преводите през 2019 и три пъти над сумата за 2020 година), както и от тегленето на спестявания от около милион граждани, останали извън политиката на „подпомагане“ през 2020 и 2021 година.
Спестяванията обаче няма да се стопят като през 1996-1997 година. БНБ предвижда нарастването им с около 7% през следващите три години.
Очакването на избори през 2020 година, както и противопоставянето на всички срещу всички в парламентите на 2021 година, не влошиха значително изпълнението на бюджета за годината. През декември 2020 година правителството изразходва 7,9, а през декември 2021 година – 8,9 милиарда лева. Като процент от БВП равнището на тези разходи е приблизително еднакво. Твърденията за непрозрачност на разходите сега са силно преувеличени.
Общ позитивен резултат от политическата конкуренция е обстоятелството, че 2021 година възстанови репутацията като стопански фактор. Слабо е вероятно завръщане към непрозрачни държавни разходи в предишни обеми.
Общ положителен резултат от поведението на Русия спрямо „вражески страни“ като България след април тази година е постигнатата на практика независимост от внос на енергийни ресурси. Това е вярно не само за природния газ. Постижима е независимост и от вноса на руски петрол и ядрено гориво. Ръстът на цените на електроенергията от 2021 година (и съответно на приходите на НЕК и АЕЦ „Козлодуй“) дадоха възможност за запасяване с ядрено гориво поне до края на 2024 година.
Погледнато през платения баланс (статистиката на вноса и износа), Русия традиционно е разход за българската икономика. Като приход (износ) за 2020 година тя е по-незначителен търговски партньор от Северна Македония и е с 43 пъти по-нисък обем от износа за ЕС. Положението е такова спрямо Северна Македония от поне 2010 насам, а делът на Русия в общия обем на българския износ непрекъснато намалява – през 2020 година той е 21 пъти по-малък от този за ЕС.
Ползи от политическата нестабилност
При пълен и непосредствен разпад на управляващата коалиция и относително скорошни избори перспективите за бюджета и икономиката са следните:
Сигурно е, че бюджетите на НОИ (пенсии) и НЗОК (здравеопазване) ще бъдат гласувани. Това е може би добра новина за хората на пенсионна и непосредствено преди пенсионна възраст. От друга страна обаче дефицитът на НОИ от 50% вероятно ще нарасне до около 60%, което ще изисква повече трансфери от централния бюджет. Това ще може да се постигне или от обща актуализация на бюджета от този парламент, или от следващия парламент.
В бюджета на НЗОК положението е относително стабилно. Но в управлението му има наследени „микро-проблеми“ като отлагане на плащания за предоставени медицински услуги, чиято съдба не е ясна и е възможно допълнително забавяне.
Същото е в много други конкретни области, за които са разработени закони или са предвидени актуализации в закона за бюджета за тази година.
Например в сегашния вариант на промените в закона за енергетиката (внесени от депутати от ИТН) на практика се предвижда увеличаване на разходите на водноелектрическите централи, тоест на половината от доставчиците на енергия от ВЕИ (възобновяеми енергийни източници).
Компенсациите чрез цени на хляба, горива и електро и топлоенергия би трябвало да са на стойност от около 600 милиона лева (или 0,4% от БВП). Те би трябвало да бъдат спестени от отложени плащания за военна техника и самолети, които са приблизително 700 милиона лева. Но не е проблем, ако тази актуализация не бъде гласувана. Тук „загубата“ на ДДС от 60 милиона лева не е коректно изчислена. Пенсионери и относително малоимотни домакинства няма да усетят намалението на цената. Производители обаче вече ще са платили и ще плащат по-високи цени на доставчици, без да имат възможност да възстановят ДДС. Съответно ще искат от бюджета да им върне платения данък. Възможно е и да отчитат повече продукция без ДДС за вътрешния пазар, за да си осигурят повече приходи и печалба.
Повишението на акцизите се планира от януари. Ако не се осъществи, вероятно ще е по-добре за бюджета, защото не са уточнени стойности, проценти, процедури и (както и в горните примери) няма анализ на въздействия и обсъждане. Увеличението тук изглежда би трябвало да бъде с 20%, което е потенциален приход от между 60 и 80 милиона лева. Този приход не може да реши проблеми с потенциален свърхдефицит от 2 милиарда лева на начислена основа (тоест с отчитане на реалните разходи и задължения). На това отгоре промяна на цени в средата на годината при сключени договори за доставки и продажби предполага, че всички по веригата ще претърпят загубите и са възможни съдебни дела за пропуснати ползи.
Не биха могли да се приемат и обсъжданите от миналата година предложения увеличение на концесионните плащания от три до пет пъти, отрицателните ефекти от които очевидно ще са съществени и дългосрочни, макар и в момента да не могат да бъдат точно оценени.
С това ползите от разпадането на коалицията може би се изчерпват.
Не е ясно как нови избори ще се отразят на достъпа до средства от ЕС по Плана за възстановяване и устойчивост. За да бъде открит този достъп, е нужно парламентарно време от около два-три месеца (без да се смята ваканционния период). Изобщо предсрочните избори ще отложат за неопределено време всяка политика, която би допринесла за повече предвидимост в стопанския живот на България. Това обаче не е осъществимо и при сегашната политическа конфигурация или при плаващи мнозинства в законодателното събрание.
Заплахата от излизане на България от НАТО и ЕС, както и обвързване с Русия, изглежда преувеличена. От една страна санкциите по повод войната и завземането на територии няма да бъдат отменени скоро. От друга страна членството в тези съюзи дава възможност на част от политическите фракции в България да пречат на членството на Северна Македония и западните ни съседи в ЕС, а това в НАТО – да се „помага“ на Русия. Изобщо сегашната икономика на България позволява все пак, при най-лошо управление на страната, с приходите от „запада“ да се плаща на руски компании и интереси.
*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
