„Държавата вече няма пари“. Това беше един от двата основни аргумента, с които лидерът на „Има такъв народ“ (ИТН) Слави Трифонов обяви, че партията му вече няма да е част от коалицията.
В изявлението си Трифонов не спомена за пари за пътища. Това направи премиерът Кирил Петков, според когото проблемът се оказа в това, че регионалният министър Гроздан Караджов е поискал допълнително над 3 млрд. лева, които „да бъдат платени на същите фирми, които Рашков (вътрешният министър Бойко Рашков – бел.ред.) разследва“.
Така конфликтът стана ясен - пари. Залогът - 6 млрд. лева. Какво е известно до момента?
Кой лъже?
В сряда Кирил Петков каза, че при актуализацията на бюджета регионалният министър Гроздан Караджов (ИТН) е поискал увеличение на бюджета на ръководеното от него министерство с над 3 млрд. лева.
Караджов каза, че премиерът лъже.
„Никой не е поставял условие за даване на допълнителни средства. Натрупали са се допълнителни средства в дефицит. Аз информирах за сериозна дупка в бюджета от 3,9 млрд. лева“, каза Караджов и посочи като доказателство думите си от стенограмата на заседанието на Министерски съвет в сряда.
„Това, което Ви беше представено, като основен проблем, че съм поискал 3,9 млрд. лева допълнително за бюджета на МРРБ, е лъжа. Аз никога не съм искал тези пари. Няма нито един ред с такива искания“, каза Караджов.
По този повод от „Продължаваме промяната“ разпространиха друг документ. Това е писмо от Караджов до финансовия министър Асен Василев от 6 юни, с което предлага да се отпуснат допълнително 3,9 млрд. лева за бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“ за 2022 г. Ако тези пари бъдат гласувани, това означава бюджетът на АПИ да достигне 6 млрд. лева за 2022 г.
Къде е проблемът?
Проблемът е в наследството, оставено от ГЕРБ.
До 2021 г. се работеше по схема, според която се залагаха малки бюджети на АПИ, които никога не бяха достатъчни. Този проблем обаче се решаваше в края на всяка година с министерски постановления, с които сметките със строителните фирми бяха изчиствани.
Това беше причината през 2021 г. служебните правителства, назначени от президента Румен Радев, да спрат плащанията и работата по пътната поддръжка. Аргументът беше, че бюджетът за това е изчерпан.
Фирмите бяха принудени да се съгласят на предсрочно прекратяване на договорите. „Направихме допълнителни споразумения с фирмите, в които пише, че работата, свършена в полза на държавата ще се плаща в два последователни бюджета, но само след проверка“, каза за Свободна Европа бившият служебен министър на регионалното развитие Виолета Комитова.
Така за редовното правителство на Кирил Петков останаха неразплатени, но признати 1,2 млрд. лева, които държавата дължи на строителните фирми за поддръжка на пътищата. Именно това е в основата на част от проблема сега.
Какво предвижда бюджетът?
Парите за разплащане с пътните фирми минават през Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), която е под шапката на МРРБ. Преди няколко месеца парламентът одобри решение за разплащане на 50 на сто от дължимата сума.
Така и не стана ясно защо това решение минава през законодателната, а не през изпълнителната власт. Според Комитова споразумението с фирмите е било те да получат цялата сума в рамките на два последователни бюджета. От думите на Гроздан Караджов сега става ясно, че намеренията на министерството са били тази сума да бъде платена изцяло тази година.
Това е записано и в писмото на Караджов от 6 юни, с което иска допълнителни 2,7 млрд. лв. за текущ ремонт и поддръжка на пътищата. За основен ремонт и изграждане на инфраструктурни обекти са поискани допълнително 1,1 млрд. лв. Според Караджов тези пари са необходими, защото в бюджета на АПИ ще има дефицит заради поемането на стари плащания, както и заради незалагането на средства за строежа на магистрала „Хемус“ и пътя Видин-Ботевград.
Според Кирил Петков обаче тези пари се искат, за да бъдат платени на същите фирми, които МВР разследва за злоупотреби.
Парите от магистралите - за имоти в Дубай
В края на миналата година МВР започна разследване за пране на пари около авансите, превеждани за строителството на автомагистрала „Хемус“.В четвъртък вътрешният министър Бойко Рашков каза, че милиони левове, платени авансово за строителството на „Хемус“са използвани за покупката на луксозни имоти в Дубай.
Рашков каза, че АПИ е превела на „Автомагистрали“ ЕАД около 400 млн. лева за лотове 7, 8 и 9 на магистрала „Хемус“, без да има издаден подробен устройствен план за тях. Близо 84 млн. лева са платени на друго дружество като аванс за лот 8. С тези пари в края на 2020 г. е купен имот в центъра на София за 27 млн. лева. 900 хил. лева са отишли по лични сметки на собствениците с основание дивидент.
В началото на миналия декември МВР обяви резултатите от разследване, според които десетки милиони левове са били усвоени от “кухи фирми”, след като са били платени за строежа на “Хемус”. Тогава от министерството уточниха, че само за изграждането на лот 5 от съоръжението по този начин “в сакове и чували” са били изтеглени 60 млн. лв., с което е нанесена щета на бюджета за поне 20 млн. лв. По-късно прокуратурата обвини съдията по футзал Борислав Колев в пране на пари заради участие в схемата.
