Той завършва философия, участва във Френския чуждестранен легион. След това се завръща в Украйна и сменя редица професии - товарач, стажант в банка, гробокопач, оператор в пощенска фирма. Постепенно обаче започва да се доказва в литературните среди, а накрая става журналист в украинския седмичник "Огледало на седмицата" ("Дзеркало Тижня"). Последната му професия се оказва съдбоносна.
Днес Станислав Асеев е известен украински писател, както и кореспондент на Радио Свобода в Донецк. Това го прави и част от общността украински журналисти, които в понеделник получиха специално отличие на наградите "Пулицър" за тяхната смелост, издържливост и отдаденост на търсенето на истината по време на руската инвазия в Украйна.
Има обаче и друг повод името му да се появява в украинските медии през последния месец. Става дума за книгата му "Изолация", която излезе и на английски език през април. Тя е кръстена на едноименен затвор в родния му град Донецк, където той прекарва над две години, след като е осъден за шпионаж от местната власт.
Когато през 2014 година Донецк пада под управлението на сепаратистите, Асеев остава в региона. Между 2015 и 2017 година той пише за "Огледало на седмицата". През лятото на 2017 обаче изчезва. Месец по-късно местните власти потвърждават, че е бил отвлечен от военни на самопровъзгласилата се република.
Редица международни хуманитарни организации като Амнести Интернешънъл, Хюман Райтс Уоч, ПЕН интернешънъл, Репортери без граници и други се обявяват за освобождаването му. Въпреки това е осъден на 15 години затвор за шпионаж и прекарва общо 962 дни в плен. В края на 2019 година е освободен при размяна на затворници.
След това журналистът започва да се бори за правата на затворниците в нелегални затвори в Русия и на територията на двете самопровъзгласили се и признати от Русия Донецка и Луганска народни републики.
Освен за политическите затворници през последните години той се бори и за една лична кауза - да осигури спокоен живот на майка си. "Психологически най-много ме стресира ситуацията с майка ми. След като излязох от руски плен, я евакуирах от окупирания Макаевка в Донбас, а сега отново, този път от Киев. Животът ѝ беше напълно установен тук, вече се беше успокоила, когато на 24 февруари буквално трябваше да я заведа до другия край на страната само за ден. Сега тя замина за Европа. И това, разбира се, ме депресира", казва той пред "Ехо Кавказ", служба на РСЕ/РС.
Асеев е философ по образование. "Стас е човек, който четеше Кант в училище", казва пред Новая газета Егор Фирсов, приятел и съученик на журналиста. "Както професорите, така и всички в групата в университета го смятаха за един от най-добрите. Или дори най-добрия. Той не подкрепи никой от президентите, нито една политическа партия. Всичко беше под полета на мисълта му", добавя той.
"Той не се интересува нито от украинския, нито от руския национализъм, той е извън координатите на диалозите от това равнище. Асеев се интересува повече от френската и немската онтология на ХХ век", казва директорът на киевската издателска къща "Каяла" Татяна Ретивова.
Самият Асеев обаче признава пред "Ехо Кавказ", че философията не винаги помага по време на война. "В някои отношения помогна, а понякога вредеше - когато бях в плен. Тогава имаш огромно количество време да помислиш за фундаментални въпрос - за какво живееш, струва ли си да живееш, може би си струва да извършиш самоубийство в критична ситуация, когато трае месец, година, две години?". След началото на войната той казва, че новото ежедневие не оставя време за подобни размисли. "Дори когато има възможност да се прибереш например в собствения си апартамент, за да прекараш нощта, на сутринта хоризонтът вече гори".
Журналистът казва, че въпреки трудностите, през които е преминал вследствие на режима на Кремъл, той е бил един от многото, които са останали изненадани от решението на руския президент Владимир Путин да нападне.
"Въпреки факта, че той се ръководи от обща ирационална идея, е изключително прагматичен и аналитичен човек. Защото самият той е излязъл от КГБ и ФСБ – това е училище, което те учи на първо място да изчисляваш всеки риск, не една, а десет крачки напред", казва Асеев. "Просто не можех дори да си представя, че Владимир Путин би могъл погрешно да прецени вътрешния си кръг".
