Финландия и Швеция от десетилетия поддържат политика на неутралитет. А и на границата между Финландия и Русия всичко е спокойно, откакто е завършила Втората световна война.
Но всичко се промени на 24 февруари 2022 г., когато Русия нападна Украйна. В този ден стана ясно, че сигурността на страните, които граничат с Русия, вече не може да се приема за даденост.
Така неутралитетът на Финландия, поддържан в продължение на десетилетия, се оказа обратим в рамките на твърде кратко историческо време.
В сряда премиерката на Финландия Санна Марин каза, че страната ще вземе решение по този въпрос не в близките месеци, а в идните седмици. Това беше само поредният знак, че държавата е преценила нуждата си от военна защита именно като спешен въпрос.
Присъединяването на страната към отбранителния съюз би бил исторически обрат, срещу който Русия се противопоставя категорично. Във вторник говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отправи предупреждение и към двете страни да не се присъединяват към НАТО с аргумента, че това няма да донесе стабилност на Европа.
Грузинската служба на Свободна Европа разговаря с депутата от финландския парламент Микко Карна за мотивите на страната да обмисля членство в НАТО, както и за това дали участието в съюза би довело и до рискове. Разговорът е проведен дни преди изявлението на министър-председателката Санна Марин.
Ненадежден съсед
Една от основните причини Финландия да клони към членство в НАТО според Карна е, че не може да се вярва на Москва. „Имаме 1300 километра обща граница с държава, която се ръководи от военнопрестъпници и серийни лъжци“, казва той. Това, по думите му, е нова реалност.
„Всеки ден виждаме как Русия извършва военни престъпления в Украйна. Путин каза, че не се опитва да възстанови Руската империя. Но когато Путин каже, че няма да направи нещо, ние трябва да знаем, че той се опитва да го направи“, казва още депутатът.
Както при много други европейски страни, една от най-силните пречки пред окончателно разграничаване на Финландия от Русия е енергийната зависимост.
„В този момент в Хелзинки разтоварват руски въглища в пристанището", казва Карна. „Отговорният за терминала заяви, че ще спрат да купуват въглища от Русия, но все още го правят. Ние сме били и все още сме енергийно зависими от Русия. Колкото по-бързо успеем да скъсаме тези връзки, толкова по-добре", добавя той.
Кога Финландия смени стратегията
Първоначално Финландия заемаше твърда позиция против кандидатстване за членство. Премиерът Санна Марин обаче рязко смени курса на външната политика на страната. Преди близо две седмици тя отправи остра критика към Русия и каза, че Финландия ще реши през пролетта дали да кандидатства за членство в НАТО. Това ще бъде бърз процес, няма да има референдум. Правителството каза, че въпросът не подлежи на дебат.
„Мисля, че се случи, когато Русия нахлу“, казва Карна. „Много хора във Финландия не вярваха, че Русия ще направи това“. Той самият обаче е бил сигурен, че ще се случи и още през декември е предложил страната да кандидатства за членство.
„Мислехме, че можем да продължим напред чрез дипломация, чрез преговори, но това не се случи. Сега мнозинството от финландците са за НАТО. И бих се изненадал, ако не кандидатстваме за членство преди средата на лятото. Това е най-добрата гаранция за финландската сигурност в момента - да се присъедини към НАТО“, добавя Карна.
Според него най-голямата грешка в близката политическа история на Финландия е, че не е кандидатствала за членство в НАТО веднага след разпадането на Съветския съюз. „Твърде дълго стояхме, прекрачили прага с единия крак. Сега трябва да изберем в коя стая да влезем. И избрахме Запада“, казва той.
Работят ли заплахите на Русия
Въпреки това Карна отчита и възможните рискове от подобна крачка, тъй като Русия нееднократно се е противопоставяла на потенциално членство на Финландия в НАТО.
„Разбира се, можем да очакваме всичко“, казва той, като дава пример с хибридната война, която Русия повежда срещу Финландия през 2015 или с потоците от бежанци, които е пропускала през най-северните гранични контролно-пропускателни пунктове.
По думите му откровена агресия е малко вероятна. „Не вярвам в това. Особено сега, когато Русия е обвързана с Украйна и загуби толкова много войски, включително тези, разположени близо до финландската граница“, казва Карна.
По отношение на войната в Украйна обаче той подчертава, че Финландия вече е заела категорична позиция, като двукратно е изпращала оръжия и хуманитарна помощ на украинци. Той казва, че страната му би подкрепила и евентуално присъединяване на Украйна и Грузия към НАТО.
Военната служба във Финландия
Карна е с чин капитан и твърди, че финландската армия има ефективни военновъздушни сили и флот. По негови думи страната може да се защитава добре и е подготвена да води „много, много дълга партизанска война“ при необходимост.
„Имаме добра военна служба“, казва той. „Така че ще бъде трудно за всеки нашественик, който се опита да нахлуе във Финландия. Над 70% от финландците смятат, че това е страна, която трябва да се защитава с оръжие, готови са да се бият и да дадат живота си за нея, ако е необходимо“, казва още той.
Кога би била приета Финландия
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, че ако Финландия действително кандидатства, процесът на приемане ще бъде много бърз.
Карна подчертава, че за да се осъществи този бърз прием, е необходимо всички страни, включително и такива като Унгария, които са близки на Русия, да кажат „да“.
Въпреки това Карна твърди, че е възможно присъединяването да се осъществи в рамките на годината. „Няма да стане след две седмици, но може да стане след месеци. Надявам се скоро да кандидатстваме. И се надявам, че всички държави членки ще приемат Финландия и ще разберат какво се е променило в света след руската инвазия“, казва Карна.
Украйна и Зимната война
Войната в Украйна е често сравнявана с известната Зимна война във Финландия. Става дума за Съветско-финската война, започнала в края на 1939 г. и завършила през март 1940 г. с подписване на мирен договор. Тя е започната от Съветския съюз, след като Финландия отказва да отстъпи свои територии на Москва в замяна на друга, по-малка и по-неблагоприятна земя.
Карна също намира много прилики между двата конфликта. „Украйна е по-голяма страна от Финландия, но и двете са по-малки в сравнение с Русия. И двете са били незаконно нападнати. И двете са искали помощ - войски, оръжия, доставки. Финландия получи много внимание по време на Зимната война, но малко ефективна военна помощ. Сега се радвам, че Украйна получава много оръжие. Това е хубаво нещо", казва депутатът.
По думите на Карна за Украйна сега войната върви по-добре, отколкото е вървяла Зимната война за Финландия. В началото никой не е вярвал, че Финландия може да оцелее от съветската инвазия.
Тогавашният конфликт е продължил 105 дни, които финландците наричат 105 дни на слава.
„И ние [както сега украинците] бяхме принудени да преговаряме за мир със Съветския съюз. И загубихме част от територията си. Разбира се, аз се надявам, че мирните преговори между Украйна и Русия могат да продължат. Киев показа, че не е нужно да се предава безусловно, може да преговаря и има силата да го прави“, казва Карна.
