Твърдението има трима основни говорители. Това са президентът Румен Радев, лидерката на БСП Корнелия Нинова и лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов. И тримата са известни с положителното си отношение към Москва. Те казват, че ако България предостави военна помощ на Украйна, това ще означава, че страната се въвлича във война.
Мнението се споделя и от премиера на друга страна от НАТО - Унгария. Виктор Орбан, който в неделя отива на избори, използва същото послание като част от кампанията си. Той също е известен с близките си връзки с Русия.
България и Унгария са единствените страни от НАТО, които не са предоставили военна помощ на Киев.
Тезата, че който предостави оръжие на Украйна, на свой ред ще се окаже участник във войната, не се подкрепя нито на дипломатическо, нито на правно, нито на историческо равнище, показа проверка на Свободна Европа.
28 от 30 страни членки на НАТО, които вече изпратиха военна помощ за Киев, не виждат връзка между помощта и "въвличането във война", казаха от посолствата на някои от тях.
Такава връзка не вижда и юристът Стоян Мадин. Той напомня, че след приемането на Устава на ООН оказването на подкрепа на една от воюващите страни, и "особено на тази, която е нападната", не представлява въвличане в конфликта. "Идеята е, че законът за неутралитета не може да ограничи правото на трети държави да се намесят в полза на държава, която е била незаконно атакувана“, каза той за Свободна Европа.
Преди дни зам.-министърът на отбраната Николай Божилов също обясни пред бТВ, че между помощта и въвличането във война няма връзка. Това се посочва и в декларацията на парламентарната група на „Демократична България“, приета в сряда. Партията е част от управляващата коалиция.
Досега премиерът Кирил Петков няколко пъти каза, че решението за изпращане на военна помощ за Украйна може да бъде взето само от Народното събрание.
Остава въпросът защо част от водещите политици, някои от които са част от управлението, изричат неверни твърдения на фона на най-голямата война в Европа след 1945 г.
Радев, Нинова, Костадинов. Заедно
Най-отчетливи противници на подкрепата за Украйна са от „Възраждане“. В позицията на партията няма изненада, тъй като тя декларира, че част от целите ѝ са свързани с изваждането на България от ЕС и НАТО. Преди седмици лидерът ѝ Костадин Костадинов каза, че има 10-годишна забрана да влиза в Украйна, защото от Киев знаят, че е „проруски политик“. От украинското посолство в България съобщиха, че нямат подобна информация.
На 19 март, когато на посещение в София беше секретарят по отбраната на САЩ Лойд Остин, "Възраждане" организира протест под надслов "Не на войната", на който можеха да бъдат видени руски знамена.
"Възраждане" няма да допусне България да даде малкото си останало въоръжение, под американски диктат, на Украйна, и с това да бъде замесена във военен конфликт“, се казва под съобщението за събитието.
За разлика от "Възраждане", президентът Радев и лидерката на БСП Нинова многократно са заявявали, че поддържат ориентацията на България към НАТО и ЕС. Те критикуваха и действията на Русия в Украйна. И двамата обаче твърдят с едни и същи думи, че изпращането на военна помощ означава „въвличане във войната“.
На 18 март по време на посещение в Стара Загора Радев каза:
"Който вземе решение за предоставяне на въоръжение, и по този начин за въвличане на България във войната, трябва да може да се изправи пред обществото и да обясни какъв е рискът, защото цената винаги се плаща от гражданите, а не от политиците".
На 26 март той още по-категорично затвърди позицията си:
Като държавен глава няма да допусна въвличането на България в конфликта в УкрайнаРумен Радев
"Като държавен глава няма да допусна въвличането на България в конфликта в Украйна. Избран съм, за да отстоявам сигурността на българите и мира в България. Цената на войната я плащат гражданите, а не телевизионните проповедници. Моята грижа са хората".
С почти същите думи говори и Нинова:
"Ние като партньори, като коалиция "БСП за България", изразихме своята позиция - да не се доставят оръжия. Това е директно въвличане на България във война и ще има последици за нас".
Двамата не обясниха защо смятат, че изпращането на военна помощ или оръжие означава "въвличане" на България във войната, нито какво точно визират под "въвличане във война". Нинова не даде обяснение и за евентуалните "последици", които може да има подобно решение за България.
Свободна Европа изпрати въпроси до администрацията на президента и пресцентровете на БСП и "Възраждане", за да разбере какво се визира под "въвличане във война" и какви са доводите в подкрепа на такова твърдение. До публикуването на материала не бяха получени отговори.
БСП е партията правоприемник на БКП, управлявала България по време на тоталитарния режим между 1945 и 1989 г. Досега членовете на партията отбелязват 9 септември - дата на преврата, от който започва режимът, обявен впоследствие за престъпен. Този исторически обрат става възможен заради нахлуването на Червената армия на територията на страната.
Два дни преди началото на войната в Украйна БСП не се включи в обща позиция на останалите си коалиционни партньори, с която да се осъди признаването на Донецка и Луганска „народни републики” от страна на Руската федерация.
След началото на войната депутатите от партията се въздържаха при гласуването на декларация в подкрепа на санкциите, наложени от Русия. Според БСП и Нинова те не са ефективни срещу Русия, но засягат икономиките на страните, които ги налагат. Тази теза е използвана многократно от Владимир Путин.
Кандидатурата на Румен Радев за президент през 2016 г. беше издигната от БСП и АБВ, която тогава беше оглавявана от бившия лидер на БСП, член на БКП и президент между 2002 и 2012 г. Георги Първанов. По време на пребиваването си на поста държавен глава Радев на няколко пъти каза, че незаконно анексираният от Русия полуостров Крим е руски.
Страните, които вече изпращат военна помощ
Страните, които вече изпратиха и продължават да изпращат военна помощ на Украйна, не се смятат за участници във война.
Свободна Европа изпрати запитвания до консулствата и посолствата на някои от тях. До редакционното завършване на публикацията получихме отговори от Словакия, Полша, Белгия, Ирландия, Дания и Великобритания. Всички те отричат да са участници във война.
Нашият министър ясно заяви, че Белгия не е във война с Русия, нито НАТО е във война с РусияМинистерство на външните работи на Белгия
"Нашият министър ясно заяви, че Белгия не е във война с Русия, нито НАТО е във война с Русия. Няма директно участие на Белгия във войната", отговориха от Брюксел.
Въпреки, че е страната, която изпраща голямо количество оръжия като ПВО, снаряди, огнестрелни оръжия и други, Полша също декларира, че "от гледна точна на хуманитарното право" е запазила неутралитет.
"Оказването на военна помощ, в това число изпращането на оръжия в Украйна, не означава, че Полша се превръща в страна в украинско-руския въоръжен конфликт. Такива действия не противоречат на международното хуманитарно право", пишат още в позицията си от посолството.
"Това просто не е вярно"
Правните аргументи и историческите прецеденти също не подкрепят тезите на Радев, БСП и "Възраждане".
Юристът Стоян Мадин припомня два исторически прецедента, които могат да бъдат дадени за пример. Първият е добре известната програма, приета със закон от Конгреса на САЩ - Lend-Lease (Заем-Наем). С тази програма САЩ снабдяват със самолети, камиони, танкове и боеприпаси страните, воюващи срещу нацистка Германия, докато запазват неутралитет.
Втори подобен случай е войната между Иран и Ирак в началото на 80-те. Тогава редица държави, включително и враждуващите суперсили СССР и САЩ, предоставят въоръжение, но не са смятани за участници във войната.
"С приемането на Устава на ООН директно се забранява воденето на агресивна война и се признава правото на самоотбрана. Така малко или много разбиранията за неутралитет се променят и предоставянето на военна помощ или налагането на санкции, не може да бъде третирано като акт на война", казва още юристът.
По примера на посолството на Полша Мадин също подчертава, че няма как предоставящият военна помощ да се смята за участник във военен конфликт, особено след като в свои декларации Общото събрание на ООН, Международният съд на ООН и Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) са излезли с резолюции, в които се казва, че военната агресия следва да спре.
"Всичко това идва да покаже, че агресивната война от страна на Русия към този момент е в нарушение на международното право, което дава право на Украйна да се защитава, което пък от своя страна включва правото и да получи военна помощ от трети държави", казва още Мадин.
Според журналиста от Медиапул Красен Николов аргументът, използван от Радев и Нинова, е "напълно абсурден". Най-ясна подкрепа за това е фактът, че 28 държавни членки, които вече са изпратили или изпращат помощ на Украйна, не воюват с Русия.
"Това просто не е вярно. Това е апелиране на Корнелия Нинова и президента Румен Радев към част от техния електорат. В случая на Корнелия Нинова - към целия електорат", каза още журналистът пред Свободна Европа.
