Едно от правилата в бейзбола гласи, че ако по време на игра човекът с бухалката, срещу когото се хвърля топка – батърът, пропусне да удари три последователни топки, се получава „страйк“. При такава ситуация този играч е елиминиран от игра, а на негово място трябва да влезе друг.
В рамките на последните два месеца, заради няколко свои изказвания, министърът на отбраната Стефан Янев се озова именно в такава ситуация, която доведе до недоволство и искания за оставката му. Действията на министъра на отбраната дойдоха в момент, в който Русия първо беше струпала стотици хиляди войници по границата си с Украйна, а в последствие започна и война срещу суверенната държава.
Тези изказвания и действия на Янев бяха разчетени като заемане на позиции, които компрометират България като член на НАТО и ЕС от една страна, а от друга звучат в полза на интересите на Русия.
Наложи се думите на Янев да бъдат определяни като „лично мнение“, а премиерът Кирил Петков трябваше да разграничава позициите на правителството от тези на военния министър в него. Една от позициите на Янев дори беше цитирана от посолството на Руската федерация в България.
И когато думата "оставка" започна да звучи все по-често, дори от средите на управляващата коалиция, самият Стефан Янев публикува позиция, с която отказва да подаде оставка, но в същото време казва, че "оставката ми е въпрос вече единствено на процедура".
"Война" или "военна операция"
Недоволството срещу военния министър ескалира в първите часове след началото на руската инвазия, когато той заяви преди бТВ:
Нека не бързаме да слагаме етикети дали е ограничена военна операция или война ситуацията в Украйна.Стефан Янев
„Нека не бързаме да слагаме етикети дали е ограничена военна операция или война ситуацията в Украйна. Путин внимателно избягва ползването на думата война. Доста фриволно се използва тази дума“, каза Янев.
Само няколко часа по-късно в своя публикация във Фейсбук той определи ситуацията като „военна интервенция на Руската Федерация в Украйна“.
Именно тези изказвания доведоха до искания за оставката му от представители на няколко политически сили, включително и такива от управляващата коалиция, за което признаха както Янев, така и премиерът Петков.
Късно вечерта в неделя обаче в своя публикация във Фейсбук Янев заяви, че няма намерение да подава оставка. Той каза, че при подобно решение ще се стигне до „риск за националната сигурност“, както и че решения, които предстои да бъдат взети, „не са в интерес на България“.
„Той звучи ужасно неадекватно в момента като военен министър. Звучи като човек, който или не знае какво говори, или не знае какво прави, или обслужва геополитическа и военна стратегия на страна агресор, в случая на Руската Федерация“, коментира пред Свободна Европа политологът Димитър Аврамов.
„Лично мнение“ за двойна употреба
Първата изява на министър Янев, която предизвика дискусия, дойде през месец декември, когато се заговори за възможностите за пристигане на войници от други държави членки на НАТО в Източна Европа и вероятността това да се случи и в България. Русия вече беше струпала над 100 хил. души и бойна техника край границата на Украйна. Бяха дошли и първите предупреждения от страна на НАТО и специално от САЩ, че това може да е прелюдия към инвазия, а Русия отричаше, че има подобни намерения.
„Не считам, че са налице необходимите обстоятелства, които могат да аргументират решение, свързано с разполагане на допълнителни войски на наша територия. Такова решение не би кореспондирало нито със съюзните интереси, нито с националния интерес на Република България“, написа тогава Янев във Фейсбук и добави, че все пак е важно следенето на „процесите в геополитическата среда“.
Само няколко часа по-късно позицията му беше споделена на официалната страница във Фейсбук на посолството на Русия в България.
Думите на Янев станаха повод за искане за изслушване в парламентарната комисия по отбрана.
Заради това изказване се наложи по време на пресконференция на Министерския съвет Кирил Петков да дава отговори за поведението на министъра си. Тогава той каза следното:
Съобщенията по тази тема са били лично мнение на министъра, но по никакъв начин това не е формална позиция на нашето правителство.Кирил Петков, премиер
„Тази тема не е разисквана на Министерския съвет, нито е разисквана с някого от нашите партньори. Съобщенията по тази тема са били лично мнение на министъра, но по никакъв начин това не е формална позиция на нашето правителство“.
От военното министерство тогава заявиха пред Свободна Европа, че тази позиция е изразена в „лично качество, а не като министър“, но добавиха, че позицията „ще бъде отстоявана и при възникването на необходимост от изготвянето на официална позиция на България“.
Няколко дни по-късно, в началото на януари, Янев се появи на малоброен антинатовски протест в центъра на София. Там той се ръкува с част от участниците в него, които бяха издигнали плакати с надпис „Никога срещу Русия“, „България - зона на мира“, както и такива, които изразяват подкрепа за самия него.
По време на събитието, което беше обявено като „митинг в подкрепа“ на изказванията на Янев срещу разполагане на допълнителни сили на НАТО в България, протестиращите обявиха, че според тях така се компрометира „националния суверенитет“.
В края на януари правителството взе решение да сформира батальон, с който да се включи в общите усилия на НАТО за „демонстрация на възпиращ потенциал“ на фона на заплахата от руска инвазия в Украйна. Преди това решение да стане официално, то беше обявено от Янев, който настояваше, че тази бойна група ще бъде от „български войски с българско командване“. По-късно редица експерти изразиха мнение, че това е невъзможно, тъй като всяка единица, разположена на Източния фланг, е под командването на НАТО.
Отново в края на януари Янев каза, че е добре да се „намали говоренето и напрежението по темата НАТО – Русия“ и дори препоръча „да се спре с четенето на чужда преса“. Това отново предизвика полемики, а Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ), излезе със собствена позиция по случая.
"Война" ли е войната?
Така се стигна и до последното изказване на Стефан Янев от четвъртък, когато руската инвазия започна, а той самият нарече ситуацията „военна интервенция“. Три дни по-късно в предаването „Панорама“ по БНТ Янев обясни позицията си като каза, че не е използвал думата „война“, а е цитирал Путин, защото според него всяко говорене в подобна ситуация трябва да е „специфично и отговорно“.
Без значение евфемизмите, които използваме за войната в Украйна, в крайна сметка не е най-големият проблем в момента.Стефан Янев
„Без значение евфемизмите, които използваме за войната в Украйна, в крайна сметка не е най-големият проблем в момента… Никъде в официалния език на НАТО и ЕС няма документ, в който да е използвана думата „война“, каза още Янев. Това не е вярно, защото думата „война“ присъства в официални позиции.
Засега в няколко медии се появи информация, че представители на една от четирите политически сили в управляващата коалиция - „Демократична България“, са искали оставката на Янев. Към момента БСП и „Има такъв народ“ обявяват, че не са обсъждали подобно искане, а Кирил Петков заяви, че това в момента не е тема.
Самият Янев заяви, че не разбира исканията за негова оставка и допусна, че негово оттегляне ще доведе до много трудности за управляващата коалиция и може да предизвика предсрочни избори.
"България няма нужда да демонстрира проруска, проамериканска или проевропейска позиция. България трябва и според мен е длъжна да демонстрира позиция в защита на националните си интереси", написа Янев в неделя.
Кой как нарича войната
Кой обаче говори за „война“ и кой отказва да използва тази дума?
В България например за „война“ в Украйна говорят както президентът Румен Радев, така и премиерът Кирил Петков.
Това направиха вече генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, генералният секретар на ООН Антониу Гутериш, президентът на САЩ Джо Байдън, германският канцлер Олаф Шолц, президентът на Франция Еманюел Макрон, премиерът на Великобритания Борис Джонсън, премиерът на Италия Марио Драги, премиерът на Канада Джъстин Трюдо, премиерът на Япония Фумио Кишида, президентът на Полша Анджей Дуда и много други. Думата "война" дори беше спомената от Александър Лукашенко, когато той отричаше за участието на армията на Беларус в бойните действия.
Еврокомисарят, който отговаря за вътрешния пазар, Тиери Бретон пък написа в Туитър, че в „Украйна има война, а не „специална операция“, както и че „руската пропаганда не е добре дошла в Европа“.
Сред държавите, които официално не говорят за война, е например Китай. Пекин определя ситуацията като „специална военна операция“.
Президентът на Сирия Башар Асад пък нарече случващото се в Украйна „поправка на историята и възстановяване на баланса“, изгубен след разпадането на СССР.
Друга държава, която не е използвала определението "война", е Венецуела.
„Не си дава сметка за това, което е направил“
Освен чисто политически реакции, думите на Стефан Янев предизвикаха и бурни реакции сред гражданите. В социалните медии се появиха подписка с искане за оставката му, както и десетки колажи, които иронизираха изказването му.
„Убеден съм, че Стефан Янев, въпреки че е интелигентен човек, не си дава сметка за това, което е направил, поради което смятам, че той няма капацитет да бъде министър на република България“, каза политологът Димитър Аврамов пред Свободна Европа.
Той добави, че от военния министър се очаква да води обществото по темата и да дава информация за това как България се подготвя да защити националната си сигурност, а не да „предефинира и преформулира националната сигурност“, което пък да води до цитирането му от посолството на Русия.
Ако г-н Янев е бил просто неадекватен, той трябва да обясни позицията си и да се извини.Димитър Аврамов, политолог
„Ако г-н Янев е бил просто неадекватен, той трябва да обясни позицията си и да се извини. Това е необходимо и задължително условие, което би прекратило закономерното искане на оставката му“, каза още той.
Според Милен Керемедчиев, бивш зам.-министър на икономиката в правителството на Симеон Сакскобургготски (2001-2005) и бивш зам.-министър на външните работи в кабинета на Сергей Станишев (2005-2009), изявленията на настоящия министър на отбраната създават впечатление, че позицията на България за войната в Украйна е разколебана.
„Не сме категорични, защото има изказвания, най-вече на министъра на отбраната, които са, меко казано, противоречиви“, коментира Керемедчиев пред БНТ.
Той обърна внимание, че Янев първо твърдеше, че България сама може да се справя с всички съвременни предизвикателства към сигурността си, а впоследствие на Консултативния съвет по национална сигурност при президента е станало ясно, че „нито имаме въоръжението, нито имаме личния състав, нито имаме финансовите възможности да го правим“.
Керемедчиев посочи като пример и темата с българския батальон под българско командване в рамките на учения на НАТО, засегната неотдавна от Янев, а всъщност „това също не може да стане, тъй като НАТО поема изцяло командването на всички единици, които са разположение на източния [фланг]“.
Той добави, че изказ, подобен на този на Янев, „ни прави слаби“ най-вече във връзка с хибридните атаки, които „тепърва ще идват от Русия“.
Бившият военен министър в служебното правителство на Георги Близнашки (2014) и бивш депутат от „Демократична България“ Велизар Шаламанов има подобна теза. Според него България поначало не е готова да посрещне адекватно хибридни атаки, които биха дошли от Русия във връзка с инвазията в Украйна, а поведението на Янев влошава ситуацията.
„Министър Янев се опита да даде обяснение, че това негово поведение е насочено към внасяне на спокойствие и увереност, че ситуацията е под контрол, но всъщност [проблемът е, че] хората имат различни източници на информация и очакват от министъра на отбраната да бъде много по-прецизен“, коментира Шаламанов пред Свободна Европа.
По думите му рисковете за информационната среда в България са идентифицирани още през 2014 г., когато Русия анексира Крим и вкара немаркирани войски в източния украински регион Донбас.
Шаламанов смята, че тези рискове са изисквали специална подготовка и създаване на капацитет за реакция срещу дезинформационни кампании – „и за проверка на верността на твърденията, и за разкриване на наратив и истории, които целят разделение, целят неувереност и напрежение в обществото“.
