Само няколко часа след като първите руски снаряди паднаха върху цели на украинска територия, Украйна отправи конкретна молба за помощ. Призивът й се оказа в сякаш неочаквана посока: стараната поиска помощ не от Запад, а от Юг.
В четвъртък посланикът на Украйна в Турция Васил Боднар съобщи, че страната му е поискала от Анкара да затвори Босфора и Дарданелите за руски кораби.
"Турция не трябва да остава безпристрастна. Призоваваме Турция да бъде активна, проактивна и да помогне на Украйна", каза Боднар след срещата си с турския заместник-министър на външните работи.
Какво обаче означава да се затворят Босфора и Дарданелите? Има ли Турция правото да го направи? И оказва ли се Черно море едно от слабите звена както на Украйна, така и на НАТО? Отговорите на тези въпроси са в следващите редове.
Може ли Турция еднолично да затвори проливите
Посланикът на Украйна в Анкара съобщи, че искането му за затваряне на Босфора и Дарданелите за руски кораби в момента се разглежда от турските власти. Киев е поискал и друго от Турция: страната да затвори въздушното си пространство и да наложи санкции на Москва.
Но по-важно в случая е първото искане. Дарданелите са проливът, който свързва Средиземно с Мраморно море, а Босфорът от своя страна свързва Мраморно с Черно море. С това двата протока имат ключово значение, тъй като представляват единственият път, по който руски кораби, разположени в Балтийския или Средиземноморския басейн, могат да се присъеднят към руския черноморски флот и съответно да достигнат и до украинския бряг.
Движението през двата пролива се регламентира от Конвенцията от Монтрьо. Тя е подписана през 1936 г. и според нея Турция има пълен контрол върху проливите. Това дава право на страната в случай на война да затваря проливите за чуждестранни военни кораби.
В мирно време пък конвенцията гарантира свободното преминаване на граждански кораби и ограничава преминаването на кораби, които не принадлежат на шестте черноморски страни (Турция, Грузия, Русия, Украйна, Румъния и България).
Корабите на нечерноморска държава не могат да надвишават 30 000 тона и могат да останат в региона не повече от 21 дни. Нечерноморски държави също така нямат право да изпращат подводници през проливите. Тези ограничения не важат за страните от региона. Сред тях обаче само Турция разполага със собствени подводници.
Кой с какво разполага в Черно море
С това възниква и въпросът за военноморския флот на Украйна. Когато Русия анексира Крим през 2014 г., Украйна загуби голяма част от флота си, тъй като той беше разположен именно на Кримския полуостров.
Днес Киев има значително ограничени военноморски способности, които според индекса Global Fire Power включват само една фрегата, една корвета, един миночистач и около дузина бойни катери (които при бойни действия се използват предимно за охрана на кораби).
За сравение Русия разполага с една от най-големите военноморски флоти в света. Според данни, цитирани от специализираното издание Naval News, в момента 49 военни кораба и 7 подводници се намират конкретно във водите на Черно море. Сред тях е и ракетният крайцер "Москва", който е най-големият надводен кораб в целия черноморски регион.
По-рано този месец 6 руски кораба, както и една подводница преминаха през Босфора и Дарданелите. Според обяснението на Москва тогава те пристигнаха в Черно море за провеждането на учения. С искането си към Турция да затвори проливите Украйна опитва да избегне именно пристигането на допълнителни руски кораби от други води в Черно море.
Според експертите надмощието на руския черноморски флот е безспорно, въпреки опитите на Украйна да обнови своите способности. Въпреки че през последните години Киев закупи от Анкара модерни турски дронове, това няма да е достатъчно за отблъскването на руско нападение по море.
Според изследователя Стивън Хоръл от Центъра за анализ на европейските политики (Center for European Policy Analysis) руският флот е достатъчно силен, за да блокира всички украински пристанища и по този начин да нанесе огромни щети за украинската икономика.
Къде е НАТО в Черно море
Засега НАТО продължава да отстоява позицията, че няма да се включи във военните действия със свои собствени войски на място. Дори и теоретично тази позиция да се промени, и НАТО да реши да окаже подкрепа на място, едва ли тази подкрепа ще е концентрирана в Черно море. То се оказва слабо звено не само за Украйна, но и за алианса.
Въпреки че България и Румъния имат повече фрегати и корвети от Украйна, те са далеч от броя и силата на руските. Другата страна членка на НАТО в региона - Турция, разполага с общо 12 подводници и 37 бойни кораба, не всички от които обаче са в Черно море. Преди месец Испания изпрати фрегатата "Блас де Лезо" и миночистача "Метеоро" в Черно море, за да подсили Източния фланг на НАТО, но дори и с тези кораби алиансът е в неизгодна позиция.
Сцени от инвазията
В коментара си за Атлантическия съвет Скайлър Блейк преди месец определя стратегията на НАТО в региона като "опасно недоразвита" вследствие на вътрешните противоречия между съюзниците.
"Западните стратези не трябва да забравят, че Русия най-много от всичко уважава силата", пише Блейк. "Фактът, че в момента в НАТО липсва единна политика спрямо сигурността в черноморския регион е основна слабост. Вътрешните спорове между съюзниците предоставят на Русия възможности в един крайно неподходящ момент."
