В утринния мрак на 27 февруари 2014 г. тежко въоръжени мъже в зелени униформи, върху които липсват каквито и да е отличителни знаци, нападнаха парламента в регионалната столица на кримския полуостров Симферопол в Украйна. Малко по-късно те издигнаха руския флаг върху покрива на сградата.
Превземането дойде ден след като пред сградата настъпиха сблъсъци след протести на про- и антируски настроени граждани. Повод за протестите тогава стана свалянето на приятелски настроения към Кремъл президент Виктор Янукович, който дни по рано избяга от Киев.
Това обаче беше само началото на историята.
Докато в следващите две седмици маскирани командоси, носещи подобни зелени униформи, се пръснаха навсякъде по полуострова, обсаждайки украински военни и други стратегически обекти, за всички стана ясно, че това всъщност са военни от Русия. Един от войниците дори го заяви пред камера.
Въпреки ясните идикации, че Москва стои зад изпращането на тези части, станали известни като „малки зелени човечета“, Русия предприе кампания по отричане и дезинформация за техния произход и ролята им в подпомагането на анексията на Крим през март 2014 г.
Русия описа войниците като „бригади за самозащита“, формирани от местни граждани, които са били заплашени от агресията на украинските ултранационалисти спрямо рускоговорящото население на полуостров Крим.
По-късно историята започна да се променя.
Тук няма какво да се види
Ден след превземането на парламента и сградите на местното управление в Крим, маскирани руски войници поеха контрола и над летището в Симферопол. Жена от тълпата изглежда убедена за националността им, крещейки „Русия, Русия“, докато командосите товарят оръжие и екипировка във военните камиони.
Въпреки това в същия ден посланикът на Русия в ЕС Владимир Чижов заяви пред Евронюз, че войниците на летището не са руснаци. „Там няма никакви войски или поне никакви руски войски“.
Няколко дни по-късно, по време на първите си публични коментари за ситуацията в Крим, президентът на Русия Владимир Путин беше попитан директно дали руски военни блокират украински войници в базите, разположени на полуострова.
Въпреки видимите доказателства за ролята на руски войници в тези блокади от предходните дни, Путин отговори: „Това са местни бригади за самозащита“.
Задалият въпроса репортер на "Блумбърг" отбеляза също, че въоръжените мъже носят „униформи, които силно приличат на униформите на руската армия“.
Твърдение, на което Путин отговори по следния начин: „Погледете пост-социалистическите държави. Много от тях използват униформи със сходни цветове. Можете да отидете в магазина и да си купите всякакъв вид униформа“.
В същия ден украински журналисти публикуваха видео в YouTube, в което един от няколко командоси, изпратени в Крим, заяви за себе си и колегите си: „Ние сме руснаци“.
На въпрос относно видеата, в които въоръжените мъже в Крим твърдят, че са руснаци, министърът на отбрната на Путин Сергей Шойгу заяви пред РИА Новости: „Това са пълни глупости“. За това дали мъжете в униформи без отличителни знаци са руснаци, Шойгу заяви пред ТАСС: „Абсолютно не, шегувате ли се“.
По същото време на пресконференция в Мадрид външният министър на Русия Сергей Лавров заяви, че „проруските сили“ в Крим не приемат заповеди от Москва и че военните от руската военноморска база в Севастопол не са предпремали никакви действия.
„Служещите в руския Черноморски флот се намират на позициите, на които са постоянно разпределени. Бяха предприети извънредни мерки заради повишаването на нивото на тревога, за да бъде подсигурена безопасността на Черноморския флот.“, каза тогава Лавров.
Нещо като признание
След седмици на отричане Русия постепено промени тона. Това се случи след 15 март 2014 г., когато бе проведен референдумът за независимост на Крим. Той разчисти пътя на Москва за формалното анексиране на полуострова два дни по-късно. Референдумът бе отхвърлен и определен за нелегитимен от 100 от членовете на Общото събрание на ООН.
В деня на подписването на договора за анексация пред БиБиСи говорителят на Путин Дмитрий Песков продължи да настоява, че „част от бригади за самозащита в Крим“ блокират напускането на военни обекти от страна на „някои“ украински войници. В изявлението си той сякаш признава, че има някакво присъствие на руски войници, които упражняват контрол на територията на Крим, както и на граничните пунктове между полуострова и Украйна.
„Изобщо не са руски сили. Има руски войници, които засилват нивото на сигурност в руската военноморска база. А отсега нататък не знам, защото отсега, от днес, започвайки от днес, Крим е част от Руската федерация. И сега ситуацията там е различна", заяви Песков.
10 дни по-късно по време на обръщение към висши служители по сигурността в Кремъл, Владимир Путин похвали както Черноморския флот „така и други части, разположени в Крим“, които целят да избегнат кръвопролитието и да подсигурят „осъществяването на референдума по мирен и свободен начин“.
Следващият месец Путин за пръв път обяви публично, че руски военни са били активни на полуострова преди референдума, но въпреки това заяви, че те са били там само за да окажат помощ на местните.
Запитан конкретно за самоличността на „малките зелени човечета“ по време на телевизионно предаване, Путин каза: „Разбира се, че наши офицери стояха зад кримските бригади за самозащита“.
„Нямаше друг начин, по който референдумът да бъде проведен открито, честно, с достойнство, и да позволим на хората да изразят мнението си“, добави Путин по време на живо предаване на 17 април 2014 г.
Добре де, ние бяхме
Почти година след анексирането Русия най-накрая изостави всички преструвки за това, че военните й не са били въвлечени в завладяването на Крим. През март 2015 г. в документален филм, излъчен по държавна телевизия, Путин каза, че е заявил пред висши служители по сигурността намерението си да присвои Крим: „Казах, че ситуацията в Украйна се развива по такъв начин, че сме принудени да предприемем действия по връщането на Крим в Русия“.
Той добави, че е заповядал на военните и отговорниците по сигурността да спасят живота на Янукович, който се озова в южната част на Русия по-малко от седмица след като на 22 февруари 2014 г. избяга от Киев.
Филмът със заглавие „Крим: Пътят към дома“, изясни, че „малките зелени човечета“, които изземат контрола над правителствени сгради, летища и други съоръжения в Крим, са всъщност руски войници.
Във филма се твърди, че летището в Симферопол, където, по думите на посланика на Путин в ООН Владимир Чижов, не са действали руски войници, е завзето от пехотинци от руския Черноморски флот от Севастопол.
Във филма се казва и това, че Путин е изпратил хиляди офицери и войници от различен ранг от Русия в Крим с твърдението, че това разпределение е законно. Това е било така, защото Москва е спазила договорката за разпределение на максимум 25 хиляди войници във военноморската си база там. Това споразумение постановява, че е необходимо съгласието на Украйна за всички действия, които руските военни предприемат извън базата си в Севастопол. То също възпира руските части от „намеса във вътрешните работи на Украйна“.
Путин казва, че решението му да изпрати руски войници в Крим е било необходимо, за да бъдат защитени местните, основно рускоговорящи, от насилието и репресиите на украинските националисти, както и да бъдат избегнати сблъсъци между руски и украински войници. Този аргумент бе определен за фалшив от критиците на Кремъл и западните правителства.
„За да блокираме и обезоръжим 20 хиляди добре въоръжени украински войници, е необходим специален персонал. Важен е не само неговият брой, но и уменията му. Бяха необходими специалисти, които знаят как се прави това“, казва Путин в документалния филм.
„Затова издадох заповед на Министерството на отбраната да разпредели специални части от ГРУ, както и пехотинци и командоси, които да имат прикритие на подпомагащи частите ни в Крим. Защо да го крия?“, добавя Путин.
Путин получава добра възможност да обясни обрата в твърдението за произхода на въоръжените мъже, които действат в Крим.
В тежко за руския президент интервю от миналата година австрийският журналист Армин Волф на няколко пъти притисна Путин с въпроси за „малките зелени човечета“ и военната активност на Русия в Крим преди анексията. Президентът избегна въпроса за противоречащите си изказвания.
Вместо това той осъди наречения от самия него „въоръжен преврат“ в Киев, твърдейки отново, че руските военни сили са позволили правото на упражняване на свободна воля на хората, живеещи в Крим. Той също така повтори предишно свое твърдение относно факта, че Русия не е нарушила двустранния договор с Киев за разрешения максимален брой войници в региона.
В един момент от разговора Волф се обърна към Путин с думите: „По-късно признахте, че е имало руски войници в Крим, въпреки, че преди това отрекохте тази информация“.
Путин отговори: „Не съм отричал нищо. Руската армия беше там през цялото време.“
Твърдението на Путин, че „нищо не е отричал“ бе изрязано в копието от интервюто, публикувано от Кремъл.
Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
