на живо Войната: Русия удари с десетки дронове жилищни райони в Одеса

Украинските сили са предприели атаки с дронове срещу град Севастопол в Крим и срещу цели в южната част на руската Краснодарска област, предаде Ройтерс.

Назначеният от Русия губернатор на Севастопол Михаил Развожаев съобщи, че противовъздушната отбрана (ПВО) е свалила четири безпилотни летателни апарата. Няма данни за жертви или щети, написа Развожаев в приложението Телеграм.

Според информация на руските власти атаката в Краснодарска област е била срещу три общини. Съобщава се за четирима ранени от паднали отломки от свалени украински дронове.

Върховният съвет по отбрана на Румъния реши на заседанието си в четвъртък да дари на Украйна система за противовъздушна отбрана (ПВО) "Пейтриът".

"Този решаващ принос ще укрепи нашия въздушен щит и ще ни помогне да защитим по-добре нашите хора и критична инфраструктура от руския въздушен терор", каза украинският президент Володимир Зеленски.

През май президентът на страната Клаус Йоханис обсъди нуждата на Украйна от още ПВО системи с американския си колега Джо Байдън.

Румъния закупи общо седем системи "Пейтриът", като досега е получила четири от тях. От пристигналите в страната две са изправни. Съветът по отбрана не уточнява колко ще бъдат изпратени на Украйна.

Правителството на американския президент Джо Байдън планира да преустанови всички отворени поръчки за противовъздушни системи "Пейтриът" и ракети прехващачи и да пренасочи доставките към Украйна, докато нуждите за отбраната ѝ не бъдат задоволени, съобщи в четвъртък в. "Файненшъл Таймс".

Киев отдавна настоява за доставката американски ПВО системи "Пейтриът", които ефективно противодействат на руските балистични и хиперзвукови ракети.

По-рано през юни германският министър на отбраната Борис Писториус обяви, че страната му ще достави на Украйна още 100 ракети "Пейтриът" в рамките на съвместна инициатива с Дания, Нидерландия и Норвегия.

Вижте също

"Остър недостиг". Какво следва, ако Украйна свърши ракетите за "Пейтриът"

Русия атакува Украйна с ракети и дронове през нощта срещу четвъртък, увреждайки енергийната инфраструктура в четири региона на Украйна, съобщи националната енергийна компания Укренерго в четвъртък.

"Оборудването е повредено в енергийни съоръжения в областите Виница, Днепропетровск, Донецк и Киев", съобщи компанията в Телеграм.

Военновъздушните сили на Украйна пък информираха, че руските сили са изстреляли 9 ракети и 27 дрона, а украинската противовъздушна отбрана е свалила всички безпилотни самолети и пет ракети.

Военновъздушните сили на Украйна съобщиха, че през нощта са свалили 19 от общо 21 дрона, изстреляни от руската армия над Херсонска, Николаевска, Днепропетровска, Кировоградска, Хмелницка и Лвовска област в Украйна. Къде са попаднали двата невален дрона, украинските военни не уточняват.

По-рано кметът на Лвов Андрий Садовий каза, че единият дрон е атакувал село Малехов в северните покрайнини на града. Повредена е административна сграда, ранен е охранител, взривени са прозорците на една висока сграда и на пет частни къщи, пише той. Според ръководителя на администрацията на Лвовска област Максим Козицки в Малехов са ранени двама души, единият е настанен в болница. По-късно друг дрон се взривява в село Малехов.

В самия Лвов е повредена сградата на Държавния научноизследователски институт за контрол на ветеринарните препарати и фуражните добавки. Руското министерство на отбраната не коментира нападенията.

Стратегическото командване на украинската армия съобщи, че силите ѝ са повредили 15 руски системи за противовъздушна отбрана (ПВО) в окупирания Крим от май насам. Засегнати са руски противовъздушни дивизиони С-300, С-350 и С-400, съобщи стратегическото командване в социалните мрежи.

Тези ракетни дивизии са способни да изстрелват ракети земя-въздух. Военни експерти нарекоха С-400 една от най-модерните системи за противовъздушна отбрана в света. Някои оценяват производствените разходи за С-400 на 600 млн. долара за единица.

Системата е била ключова за противовъздушната отбрана на Русия в Крим, който тя незаконно окупира през 2014 г. По данни на украинското военно командване десетки пускови установки, повече от 15 радарни станции и повече от 10 контролни точки са били унищожени в Крим.

Няколко петролни складове се запалиха след украинска атака с дронове във вторник сутринта в град Азов в руската Ростовска област, съобщават местните власти, цитирани от Ройтерс.

По информация на губернатора на областта Василий Голубев засега няма данни за пострадали. Министерството на извънредните ситуации заяви в Телеграм, че десетки пожарникари се борят с пожара. Град Азов се намира на река Дон, на около 16 км от Азовско море.

Украйна не е правила коментар по темата. Киев често заявява, че поразяването на обекти на енергийната, военната и транспортната инфраструктура на Русия се отразява негативно на военните способности на Москва.

Вижте също

Може ли Русия да опази рафинериите си, които Украйна атакува с дронове

Русия засили военните си атаки срещу Украйна по време на двудневната мирна конференция в Швейцария. Целта на срещата на световните лидери беше да очертае план за мир и спиране на военните действия между Киев и Москва. В неделя в Украйна е имало близо 90 сблъсъка, съобщи украинският генерален щаб.

Най-активни са били атаките около град Покровск в Донецка област. Според информацията на украинските военни "25 атаки на противника са били неуспешни, а други 11 атаки продължават".

В района на Вовчанск руските сили са изстреляли 16 ракети от Белгородска област в Южна Русия. Направили са и много опити да щурмуват украински позиции в района на Лиман и Курахово.

В неделя Русия е загубила 54 войници, една бронирана бойна машина и склад с боеприпаси в района на Лиман. съобщи украинската армия. Информацията не може да бъде независимо проверена.

80 държави призоваха „териториалната цялост“ на Украйна да бъде в основата на всяко мирно споразумение за прекратяване на войната с Русия.

Новината идва в резултат от мирната конференция в Швейцария, в която участваха около 100 делегации от цял свят. Целта на срещата беше да очертае план за мир и спиране на военните действия между Киев и Москва.

Русия не взе участие в конференцията, а Украйна направи сериозни отстъпки с цел да бъдат представени възможно най-много държави.

Вижте също

80 държави подкрепиха териториалната цялост на Украйна след срещата за мир

Замразяването на войната в Украйна не е решение, а рецепта за бъдещи войни. Това каза председателката на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен по време на конференцията за мир за Украйна, която се провежда в Швейцария този уикенд.

Целта на срещата на върха е да се направи план за прекратяване на войната на Русия в Украйна и постигане на мир. На събитието присъстват политически лидери от целия свят, но Русия не е представена.

Вижте също

Мирната среща, от която не се очаква мир. Какво е важно за Украйна на форума в Швейцария

Според Фон дер Лайен светът трябва да подкрепи „всеобхватен, справедлив и устойчив мир за Украйна“, който да „възстанови суверенитета [ѝ] и нейната териториална цялост“.

Френският президент Еманюел Макрон, който също присъства на мирната конференция, каза в събота, че кръгът на страните, които участват в работата по плана за мир в Украйна, трябва да се разшири.

Канцлерът на Германия Олаф Шолц също се изказа в подкрепа на включването на Русия в мирния процес, но освен това настоя Москва да изтегли войските си от териториите на Украйна.

Над 50 държавни и правителствени ръководители от цял свят пристигнаха в събота в Швейцария, за да се включат в конференция за очертаване на план за мир и прекратяване на войната на Русия в Украйна, предадоха световните агенции.

Срещата ще продължи до неделя. В нея участват общо около 100 делегации, включително на европейски институции и на ООН. Участниците обсъждат условия за спиране на военните действия между Киев и Москва, които обаче не отговарят на всички искания на Украйна.

Вижте също

Световните лидери търсят път към края на войната в Украйна. Кой какви условия поставя, за да има мир

Украйна обстреля с ракети и артилерия 15 района, в които са съсредоточени руски войски, в отговор на опити на Русия да завземе територии в източната част на страната. За това съобщи Генералният щаб на Киев в петък вечерта.

Според украинските военни руските атаки са били отблъснати.

Губернаторът на Белгородската област в Русия съобщи, цитиран от Ройтерс, че при украинския обстрел в района са загинали поне петима души. Трима от тях са извадени от развалините на многоетажна жилищна сграда.

Руските военни предадоха още, че са завзели около 10 населени места в Източна Украйна. Властите в нападнатата страна обаче твърдят, че руското настъпление е било овладяно.

„Ситуацията е трудна, но се контролира от силите за отбрана“, заявиха още от Генералния щаб и добавиха, че украинските войници „полагат усилия да попречат на противника да навлезе дълбоко в украинската територия“.

От украинската страна на границата военни представители от Сумската област съобщиха, че при руски въздушен удар в петък е загинал един човек. Градовете и селата в областта са обект на всекидневни руски атаки.

Изтегляне на украинските войски от териториите на Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка области, отказ от присъединяване на Украйна към НАТО, отказ на Киев от ядрено оръжие и вдигане на западните санкции над Русия.

Това са условията, които ще доведат до „незабавно“ и „окончателното прекратяване“ на войната, каза руският президент Владимир Путин в петък.

Вижте също

Отказ от територии и от НАТО. Путин обяви условия за "окончателно прекратяване" на войната в Украйна

Думите му идват в навечерието на мирната конференция в Швейцария, след която се очаква Украйна и Запада да се обединят около общ план и условия за прекратяването на военните действия. Тя ще премине без руски представители и се очаква участниците да се обединят около искането Русия да се изтегли от границите на Украйна, определени към 1991 г. Те включват не само четирите области, за които Путин настоява, но също и незаконно анексираният през 2014 г. полуостров Крим.

Страните членки на НАТО ще изпратят на Укрaйна 152-мм артилерийски снаряди на стойност от около 350 млн. евро. Това съобщи Министерството на отбраната на Нидерландия след срещата на военните министри на страните членки.

„В предишните доставки на боеприпаси Украйна получаваше основно 155-мм снаряди за гаубиците, дарени от Запада. Все пак страната има много 152-мм оръдия. С новата доставка тези оръжия ще бъдат по-добре използвани“, гласи съобщението.

В началото на войната България беше един от основните доставчици 152-мм артилерийски снаряди, които са съвместими с оръжия, произвеждани и използвани в страните от бившия Източен блок.

От началото на 2024 г. Украйна изпитва сериозен недостиг на оръжие и боеприпаси, което ограничава възможностите на Киев да се отбранява срещу рускатa армия.

Вижте също

Докъде в Русия могат да достигнат ударите със западни оръжия от Украйна

Руските войски умишлено са използвали глада срещу цивилното население като военна стратегия по време на тримесечната обсада на Мариупол през 2022 г. Това пише правозащитна организация Global Rights Compliance в свой доклад.

Експерти от организацията подпомагат главния прокурор на Украйна. Те твърдят, че руската армия систематично е атакувала със „средства, необходими за оцеляването на цивилното население“, сред които са храна, вода, енергия и достъп до здравни услуги. Заедно с това руските сили многократно са блокирали пътищата за евакуация от града и са блокирали хуманитарната помощ.

Мариупол беше почти напълно унищожен, а в продължение на седмици населението му беше лишено от храна, вода и медикаменти, което предизвика хуманитарна катастрофа в града.

За изготвянето на доклада си правните експерти на на правозащитната организация са работили със разузнавателни експерти в областта на отбраната и изследователи, използващи голям набор от публично достъпна информация, за да анализират сателитни снимки и изображения, както и свидетелства на очевидци и представители на властите по време на обсадата на Мариупол.

От началото на войната Русия отрича, че напада цивилно население.

Вижте също

"В Мариупол се плащат супер заплати". Защо руснаци изкупуват имоти в разрушения град

САЩ ще изпратят на Украйна още една ракетна система „Пейтриът“, съобщиха във вторник двама американски служители, цитирани от Асошиейтед прес. Те казват още, че президентът Джо Байдън е одобрил решението, което все още не е обявено официално.

Това ще бъде втората система „Пейтриът“, която САЩ предоставят на Украйна.
Други съюзници, включително Германия, също са предоставили на Украйна системи за противовъздушна отбрана, както и боеприпаси за тях, припомня агенцията.

През нощта на 10 юни украинските военни успешно са поразили три руски зенитно-ракетни системи в окупирания Крим, съобщи Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна.

"През изминалата нощ украинските отбранителни сили успешно атакуваха един зенитно-ракетен дивизион С-400 на окупаторите край Джанкой, както и два противникови зенитно-ракетни дивизиона С-300 край Черноморск и Евпатория. Нито една от нашите ракети не беше прехваната от „високо ефективната“ противовъздушна отбрана на противника", казват украинските сили.

Според щаба след ударите на украинските ракетни установки в тези райони „е регистрирано незабавно прекратяване на работата на радарите С-300/С-400“. Руските власти не са коментирали информацията.

Украинските сили за първи път са поразили руски изтребител от последно поколение Су-57 във въздушна база в Русия, съобщи Главното управление за разузнаване (ГУР) към украинското министерство на отбраната, предаде Ройтерс.

Разузнаването разпространи в Телеграм сателитни кадри от 7 и 8 юни, на които се виждат следи от удари до изтребител.

Руският провоенен блогър "Файтърбомбър" (Fighterbomber), чието съдържание се фокусира върху авиацията, заяви, че информацията за удара по изтребителя Су-57 е вярна и че той е бил поразен от дрон.

"Снимките показват, че в петък Су-57 е бил непокътнат, а на следващия ден в близост до него са били забелязани кратери от експлозията и характерни петна, причинени от пожар", съобщи украинското разузнаване.

Военният кореспондент на руската държавна новинарска агенция РИА Новости Александър Харченко публикува съобщение, в което не потвърждава директно удара, но осъжда липсата на хангари за защита на военните самолети.

Офанзивата на руските сили срещу втория по големина украински град Харков се проваля, каза украинският президент Володимир Зеленски в свое видеообръщение в социалните мрежи късно вечерта на 8 юни.

Той проведе в събота среща с военните си командири. След това каза, че украинските сили "ограничават" напредъка на Русия и "унищожават руските части, които влизат в нашата земя и тероризират района на Харков".

Руските сили започнаха рано на 10 май офанзива по протежение на руско-украинската граница. Военни анализатори описват това като опит на Москва да създаде буферна зона" за защита на руската територия от украински удари.

Боевете са особено интензивни около град Вовчанск, за който украинските военни казаха на 8 юни, че остава "до голяма степен" под украински контрол.

Украйна и Русия си размениха атаки с дронове през нощта срещу събота, като и двете страни свалиха по-голямата част от безпилотните летателни апарати.

Украинската противовъздушна отбрана (ПВО) свали 9 от 13 руски безпилотни самолета в ранните часове на 8 юни, се казва в изявление на командващия украинските Военновъздушни сили (ВВС) генерал-лейтенант Микола Олешчук.

Междувременно руското Министерство на отбраната заяви, че неговата противовъздушна отбрана е унищожила 27 украински дрона, включително над Северна Осетия.

Командващият украинските ВВС каза, че средствата за противовъздушна отбрана са свалили девет ирански дрона от типа "Шахед" над централната Полтавска област, югоизточните Запорожка и Днепропетровска области и района на Харков на североизток. Руска ракета Х-59, изстреляна от района на Курск, също е била свалена, каза Олешчук.

Междувременно руските сили съобщиха, че са свалили украински дронове над Краснодар, Астрахан, Белгород, Брянск, Ростов, Тула и Северна Осетия. Дронове са прихванати и над анексирания от Русия Кримски полуостров, съобщи Москва.