Руски военни самолети са убили най-малко трима души при нощна атака над град Ахтирка, в регион Суми, съобщиха местните власти. Загинали са 13-годишно момче и 2 жени.
Ръководителят на местната администрация Дмитро Живицки казва, че около 00:30 часа местно време в четвъртък са поразени жилищни райони и газопровод. Около 10 минути по-късно са ударени главният град на региона Суми и село Битиця. Информацията е от украинска страна, руската не коментира.
Живицки очаква от 9 часа местно време да заработят 3 хуманитарни коридора за евакуация. В сряда близо 5000 човека успяха да напуснат Суми, въпреки че руският обстрел продължаваше.
Сателитни изображения на Maxar, компания за технически технологии и разузнаване, показват хранителни магазини и търговски центрове в Мариупол преди и след инвазията на Русия в Украйна.
Това са кадри от жилищен район на града преди и след обстрела с руски оръжия.
1424 са цивилните жертви следствие на военното нахлуване на Русия в Украйна, съобщи службата на ООН по правата на човека. Към момента данните са за 516 убити и 908 ранени, но според организацията загиналите и пострадалите са много повече.
Повечето жертви са в резултат на експлозии, включително обстрел с ракети и въздушни удари.
Русия отрича да е нападала цивилни при нахлуването си в Украйна.
ЕС обяви нови санкции срещу още 160 руски граждани. В списъка попадат 14 олигарси и бизнесмени, както и 146 членове на руския Съвет на федерацията, които подкрепиха признаването на сепаратистки региони в Източна Украйна.
Сред санкционираните граждани са Александър Винокуров, който е женен за дъщерята на руския външен министър Сергей Лавров. Дмитрий Пумпянски, председател на борда на директорите на най-големия в света доставчик на стоманени тръби за нефтената и газовата промишленост и Михаил Полубояринов, главен изпълнителен директор на държавната авиокомпания „Аерофлот“.
Общо около 862 руски физически лица и 53 юридически лица вече са санкционирани от блока. Редица беларуски институции също са обект на санкции от страна на ЕС.
Руските войски са унищожили детска болница в обсадения пристанищен град Мариупол, съобщи градският съвет.
В изявление, публикувано във Facebook на официални представители на местната власт в Мариупол се казва, че "руските окупационни сили са хвърлили няколко бомби върху детската болница. Разрушенията са колосални".
Служители на съвета казаха, че все още не знаят точния брой на жертвите. Ранените при удара се евакуират в най-близката болница.
По-късно местните власти съобщиха за 17 ранени, сред които и жени родилки.
„Директен удар на руските войски в родилен дом. Хората, децата са под останките. Зверство! Докога светът ще бъде съучастник, пренебрегващ терора? Затворете небето веднага! Спрете убийствата! Имате сила, но сякаш губите човечност“, написа украинският президент Володимир Зеленски.
Министерският съвет прие решение, с което предоставя временна закрила на разселените лица от Украйна. Временната закрила се предоставя от 24 февруари 2022 г. за срок от една година.
Правителството одобри и програма за ползване на хуманитарна помощ за лица, търсещи временна закрила в България вследствие на военните действия в Украйна.
Европейският съюз ще наложи санкции на още 14 руски олигарси и членове на семействата им, както и на всички 146 депутати от горната камара на руския парламент, които гласуваха за признаване на независимостта на двете сепаратистки републики в Донбас. Това съобщи Европейската комисия, след като посланиците на 27-те държави от ЕС уточниха списъка в сряда.
Очаква се санкциите да бъдат утвърдени от европейските лидери, които се събират в четвъртък и в петък във Версай, край Париж, за да обсъдят ситуацията в Украйна и икономическия ефект на санкциите върху европейската икономика.
Имената на новите олигарси, чието имущество в Европа ще бъде замразено, а визите им отнети, не се споменават, но се казва, че богатството им е натрупано от металургията, земеделието, фармацията, телекомуникациите и цифровата индустрия.
Русия и Украйна се договориха на 12-часово прекратяване на огъня в шест от най-тежко засегнатите области в Украйна. Това съобщи вицепремиерът на Украйна Ирина Верещук, цитирана от Би Би Си.
Целта е да се позволи на цивилното население да се евакуира, но до ранния следобяд в сряда няма данни това да се случва.
Шефът на руския национален център за отбрана Михаил Мизинтцев също потвърди, че Москва се е съгласила да спазва примирието в най-тежко засегнатите райони от 09:00 до 21:00 местно време.
По информация на украинските власти са отворени следните коридори за евакуация:
- От Мариупол до Запорожие
- Енерходар до Запорожие
- Суми до Полтава
- Изюм до Лозова
- Волноваха до Покровск в Донецк
- Както и от няколко града около Киев до столицата
Но до обяд на 9 март само малък брой хора са се евакуирали, съобщава Ройтерс. Кметът на Суми казва, че жители напускат града със собствените си автомобили втори ден подред по безопасния коридор в посока Полтава на запад.
Няма данни обаче да има други коридори, по които да се случва евакуация. Няма информация и за цивилни, напускащи Мариупол, където Червеният кръст обяви ситуацията за най-тежка, а евакуирането на цивилните в града за най-спешно.
Няколко пъти обаче тук беше нарушавано договорено примирие и цивилните останаха в убежища под земята под непрекъснати бомбардировки, без да могат да изнесат ранените и без достъп до храна, вода и отопление.
Кметът на Енерходар съобщи в сряда, че в града ще бъдат допуснати автобуси с провизии, които след като ги доставят ще извозят цивилни жители.
![Антон Кориневич (вляво), "постоянен представител на украинския президент в [превзетия от Русия] Крим", и Оксана Золотарьова, директор на департамента по международно право в Министерството на външните работи на Украйна. Хага, 7 март 2022 г.](https://gdb.rferl.org/26e95c8b-ed0f-4a1c-9ff5-7931ba57dd5c_w100_r1.jpg)
Руснаците не могат да изтеглят повече от 10 000 долара от банковите си сметки през следващите шест месеца (към момента това се равнява на около 1,350 млн. рубли).
Това са част от действията на руските финансови власти, с които се опитват да овладеят икономическата криза в Русия. Тя е предизвикана от инвазията на президента Владимир Путин в Украйна.
В отговор на войната редица западни държави наложиха невиждани досега по строгост санкции на руската държава и граждани. Редица международни бизнеси спряха работа в Русия.
В сряда емблематичните американски бизнеси "Макдоналдс", "Кока-Кола", "ПепсиКо" и "Старбъкс" съобщиха, че прекратяват бизнеса си в страната.
Първата дама на Украйна Олена Зеленска поиска западните държави да затворят небето над Украйна, за да се ограничи броят на убитите от руски бомбардировки жени, деца и възрастни.
„Затворете небето и ние ще се справим с войната на земята сами“, написа тя в отворено писмо до световните медии, публикувано в Инстаграм в сряда.
В разказа си тя описва страданията на цивилното украинско население от началото на руската офанзива на 24 февруари. Сведенията, които тя дава за убитите цивилни според нея доказват, че Русия атакува целенасочено мирното население на Украйна.
„Вероятно най-ужасяващото и най-съсипващото в тази инвазия е смъртта на децата. 8-годишната Алис, която умря по улиците на Охтирка, докато дядо се опитваше да я предпази. Или Полина от Киев, която умря при бомбардировките с родителите си. 14-годишния Арсени беше ударен по главата от отломки и линейката не успя да стигне до него заради непрекъснатия обстрел“, разказва Зеленска.
Тя призовава още за отварянето на коридори за евакуация на цивилното население, благодари на държавите, приютили украински бежанци и помоли световните медии да продължават да показват какво се случва в Украйна. По думите й всяко доказателство е важно, за да може да се докаже, че Русия извършва престъпления по време на войната.
Кремъл отрича да атакува цивилни.
Атомната електроцентрала в Чернобил вече не предава автоматично данни за състоянието на системите за сигурност и контрол на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ).
„Дистанционното предаване на данни от системите за наблюдение на сигурността, инсталирани в АЕЦ "Чернобил", е изгубено“, се казва в съобщение на МААЕ.
Ядрената централа беше поставена под руски контрол веднага след нахлуването на Русия в Украйна.
Повече от 12 000 руски войници са загинали от началото на инвазията на Русия в Украйна на 24 февруари. Унищожени са над 17 000 танка, 49 самолета, 81 хеликоптера, 3 морски превозни средства и много друга военна техника. За това съобщи Генералният щаб на украинската армия в сряда сутрин.
Данните не могат да бъдат потвърдени независимо. Руската армия не дава информация за загуби по време на войната.
Полша обяви, че предоставя всичките си самолети МиГ-29 на САЩ в очевиден, но неназован публично опит да помогне на Украйна. Няколко часа по-късно Вашингтон отхвърли предложението като изненадващо. Мотивът е, че не е обмислено как точно самолетите да стигнат до Украйна, без това да бъде третирано от Русия като намеса във войната.
Около 5000 души са напуснали град Суми при два етапа на евакуация, обявиха украинските власти. Суми, който се намира близо до руската граница, от дни е подложена на интензивни руски бомбардировки.
Само в понеделник бяха убити 22 души, включително три деца.
Междувременно Москва обяви ново прекратяване на огъня, за да позволи на цивилните в атакуваните градове да избягат, се казва в съобщения на руски държавни медии.
Коридорите отново ще бъдат създадени за Киев, Чернихов, Суми, Харков и Мариупол в 10:00 часа местно време. Това е третият път, когато Москва обявява прекратяване на огъня, повечето от които се провалиха.
Директорът на Националното разузнаване на САЩ Аврил Хейнс предупреди, че санкциите и неуспехите на бойното поле е малко вероятно да накарат руския президент Владимир Путин да промени курса си в Украйна и дори може да го провокират да засили офанзивата си в страната.
По време на изслушване в Камарата на представителите на САЩ той каза, че ескалиращите разходи от войната в Украйна, която вероятно е причинила хиляди руски жертви, може да променят възгледите на Путин за това, кое може да се разглежда като победа.
„Нашите анализатори оценяват, че е малко вероятно Путин да се възпира от подобни неуспехи и вместо това може да ескалира“, каза Хейнс. Според него Съединените щати смятат, че Москва е подценила способността на Украйна да отблъсне атаката.
Остава неясно дали Путин се стреми да поеме контрола над Украйна като цяло, за което ще трябва да отдели повече ресурси, или да се опита да контролира по-малки територии.
Сирени предупреждават за въздушно нападение рано сутринта в сряда в градовете Киев, Чернигов, Лубни, Полтава и Василков, съобщава Би Би Си.
Алармите сигнализират за потенциална опасност от въздушни удари и са предупреждение към жителите да се скрият в укритията.
Журналисти съобщават, че са чули експлозии в Киев и околността.
САЩ забраниха вноса на петрол, газ и въглища от Русия, а Великобритания ще ограничи руските петрол и петролни продукти до края на 2022 г. Това е поредната порция от безпрецедентни западни санкции заради руската инвазия в Украйна, започнала на 24 февруари.
Китайският президент Си Дзинпин определи ситуацията в Украйна като тревожна и призова за "максимална сдържаност". Това стана по време на виртуална среща с френския си колега Еманюел Макрон и германския канцлер Олаф Шолц, съобщава китайската държавна телевизия.
По думите на Си приоритет в момента трябва да бъде предотвратяването на излизането на ситуацията в Украйна извън контрол и затова трите страни трябва съвместно да подкрепят мирните преговори между Русия и Украйна.
Пекин и Москва имат близки дипломатически отношения. Китай нито осъди, нито одобри руската военна инвазия в Украйна, а се въздържа от гласуване в Съвета за сигурност на ООН, осъждащо агресията на Русия.
Русия и Украйна се договориха за 12-часови хуманитарни коридори за евакуация на цивилното население от пет украински градове във вторник. Те бяха отворени в 9:00 часа местно време и руските държавни медии твърдят, че ще бъдат в сила до 21:00 часа. Часове след отварянето им украинските власти съобщиха за руски атаки срещу коридора между Мариупол и Запорожие.
Броят на бежанците, които бягат от войната в Украйна, надхвърли два милиона, съобщи ООН пред Би Би Си във вторник.
Върховният комисар на ООН за бежанците Филипо Гранди по-рано нарече масовото изселване от страната най-бързо развиващата се бежанска криза в Европа след Втората световна война.
Междувременно зам.-министърът на външните работи на Полша Павел Яблонски заяви, че предложението на ЕС за помощ от 500 милиона евро за страните, приемащи украински бежанци, е недостатъчно.
“Тази сума със сигурност няма да е достатъчна, особено след като ще бъде разпределена между всички страни”, заяви той в интервю за Polsat News.
Около 1,2 милиона души, 90% от които украински граждани, са избягали от Украйна в Полша от началото на войната на 24 февруари.