Прилича на екшън с непобедими от бурята герои, но е самата реалност. Докато Русия бомбардира Украйна, са се намерили поне двама украинци, които не са участвали в улични боеве, не са приготвяли коктейли „Молотов“, надали са следили дори новините от фронта. Писали са скучен за четене документ, който ще може да се оцени чак след много години – съдебен иск, с който Украйна настоява, че Русия я напада под фалшивия предлог, че Киев е извършвал геноцид.
Двамата са Оксана Золотарьова, която ръководи дирекцията по международно право във външното министерство, и Антон Кориневич, чиято официална длъжност е изпразнена от съдържание – той е „постоянен представител на президента на Украйна в Крим“, но Крим е превзет от Русия още преди осем години. Законните власти нямат достъп до полуострова. Офисът на Кориневич се намира в най-близкия до Крим голям украински град – Херсон. Но и самият Херсон беше превзет от руската армия преди дни.
Какво иска Украйна от Международния съд
На 27 февруари, четвъртият ден от руската агресия, Украйна се обърна към Международния съд, който е орган на ООН за разрешаване на спорове между държави.
Съдът се намира в Хага, Нидерландия. Пак там се намира и друго съдилище, което започна собствено разследване на престъпенията в Украйна - Международният наказателен съд (МНС), който води дела срещу физически лица.
В последните 30 години Хага неформално се наложи като база на няколко временни или постоянни международни съдилища.
В документа на Киев, подписан от Золотарьова и Кориневич, и предаден на Международния съд на ООН, се казва, че Русия е използвала фалшив предлог, за да нахлуе в Украйна и моли съда да се произнесе по този въпрос.
Фалшивият предлог, според Киев, е твърдението, че Украйна в продължение на 8 години е извършвала геноцид срещу населението на Донбас и това е наложило Москва да защити пострадалите, като изпрати военни части в Украйна.
Украйна настоява Русия да й изплати репарации за нанесените щети.
Ако съдът се съгласи с всичко това, широката публика ще направи най-малко два извода: че в Донбас не е имало геноцид, извършван от Украйна, и че Русия е нахлула в Украйна по някаква друга причина, но не и по тази.
Колко време ще е нужно на съда
Делата в Международния съд се гледат с години. Един пример: искът на Босна, с който страната твърдеше, че Сърбия е извършила геноцид по време на югославските войни, се разглеждаше 14 години. Делото на Хърватия, обвинила Сърбия в същото престъпление, отне близо 16 години.
Значението на тези решения се отнася много повече до начина, по който един ден ще се пише историята, отколкото до незабавното постигане на справедливост в международните отношения.
Няма ли начин да стане по-бързо
Съществува една „вратичка“ по въпроса за сроковете и Украйна я използва.
Золотарьова и Кориневич внесоха и второ искане в Международния съд, а то вече изисква незабавна процедура и бърз отговор. Киев настоява Русия да бъде задължена да спре военните си действия, докато съдът прецени на чия страна е правотата. Това се нарича налагане на „привременни мерки“.
Именно този въпрос беше разгледан от съда в понеделник, 7 март – само седмица, след като Украйна постави въпроса. Съдиите твърдят, че ще се произнесат за привременните мерки в максимално съкратени срокове.
Какво казва Русия за това дело
Русия бойкотира заседанието на Международния съд в понеделник, така че в залата беше изслушана само Украйна. Това отношение показва, че дори и съдът да наложи на Москва привременни мерки, Русия надали ще ги изпълни и надали ще спре военните действия.
Но това е дългосрочен риск от още по-голямо задълбочаване на международната изолация на Русия, защото съдът е орган на ООН, международна организация, която Москва цени и с чиито решения се съобразява.
Решенията на съда са задължителни.
Какво всъщност значи геноцид
Според конвенцията на ООН по този въпрос геноцид означава предприемането на такива действия, които са „извършени с цел да се унищожи, отчасти или изцяло, една национална, етническа, расова или религиозна група като такава“.
За проява на геноцид се смятат убийства на членове на групата, причиняване на сериозни телесни или душевни повреди, умишлено налагане на условия за живот, целящи физическото унищожаване на групата, и др. Но за да се признае геноцид в съда, на първо място трябва да е доказана геноцидната цел.
За геноцид е признато убийството на над 800 000 тутси в Руанда и на над 8000 момчета и мъже мюсюлмани в Сребреница, Босна.
Конвенцията на ООН задължава страните да осъществят превенция на геноцида, да го „предотвратяват и наказват“.
В конкретния случай Украйна твърди, че Русия е "злоупотребила" с този текст, интерпретирала е невярно значението на термина "геноцид", отправила е "напълно необосновано" и "фалшиво" обвинение към Украйна, на което се е позовала, за да използва военна сила. С това Русия е "подкопала целите и задачите" на конвенцията.
В основата на това дело е интерпретацията, която Русия е направила на конвенцията за геноцида. Рано или късно в хода на делото ще възникне и въпросът за руските доказателства, които са й позволили да заключи, че в Украйна е бил извършван именно геноцид в продължение на 8 години.
Какво твърди Путин
Путин произнесе две речи, в които употреби думата "геноцид".
На 21 февруари той призна за независими държави два района на Украйна, като обясни решението си включително с това, че „в продължение на 8 години“ Украйна е извършвала геноцид над населението в тези райони. Путин повтори този аргумент и на 24 февруари, когато обясни защо Русия предприема „специална военна операция“ срещу Украйна.
В нито едно изказване той не посочи коя „национална, етническа, расова или религиозна група“ е била обект на този геноцид според него.
Путин е автор на статия, в която определя народите на Украйна и Русия като един народ. Това подкопава собствената му логика, че представител на съответната, според него, национална група може да цели унищожение на същата национална група като такава.