Гробището е потънало в снежни преспи и тишина. Близо до края на централната алея, под една бреза, прясно изкопан гроб е покрит с найлон.
Това е гробът на Максим Ханигин - роден и израснал в Саратов - град, разположен западно от река Волга. Тялото на Максим обаче не е тук. Няма и да бъде, поне не преди края на войната на Русия в Украйна.
Максим Ханигин е наборник в руската армия. Загива в ранните часове на инвазията в Украйна на 24 февруари - само ден преди да навърши 22 години.
“Всички ни питат: Кога? Кога? Кога? [ще бъде погребан]”, казва бабата на Ханигин, Наталия.
Дойде военен представител и каза, че няма да върнат тялото на внука ми.Бабата на загиналия Максим
“Но ние не знаем кога”, допълва тя. И продължава с разказа си:
“Дойде военен представител и каза, че няма да върнат тялото на внука ми вкъщи, докато “военната операция” не приключи”.
Формулировката, която Наталия използва, е официално възприетата от властите в Русия. Те притискат всички руснаци да наричат “военна операция” непредизвиканата война, която Москва води в Украйна и която до момента уби хиляди руски войници и над 400 цивилни украинци. Обяснението, което Наталия дава за това, е, че "те [властите] не желаят да всяват паника”.
Въпреки нежеланието на президента Владимир Путин и правителството, през последните осем години погребенията на войници и наемници привлякоха вниманието към смъртните случаи в резултат на войните в Сирия и Източна Украйна. Москва твърди, че не е имала войски там преди сегашното нахлуване, въпреки многото доказателства в обратната посока.
От началото на военната агресия в Украйна, където руските сили атакуват различни градове в страната, правителството на Руската федерация не казваше нищо за дадените жертви в продължение на дни. Едва на 2 март беше съобщено, че 498 руски войници са убити, а ранените са 1597.
Украинските власти обаче редовно съобщават такива данни и според тях досега над 12 хиляди руски военнослужещи са били убити или пленени в сраженията. Не е възможно тези числа да се потвърдят от независим източник.
Базираната в Русия организация Conflict Intelligence Team (CIT) оцени загиналите във войната от страна на Москва на около 700 души.
“Това не означава, че броят им не е по-голям“, казва анализаторът от CIT Руслан Левиев пред Севернокавказката служба на Радио Свободна Европа. "Може да са 1000 или дори 2000”, добавя той.
Украйна не публикува данни колко от военните ѝ са загинали. Според здравните власти в страната към 2 март убитите цивилни от началото на инвазията са около 2000 души.
Най-лошата новина
Вестта за смъртта на Ханигин достига до семейството му на 25 февруари, когато началникът на регионалната военна служба се обажда на майка му Людмила Ханигина с новината. Писменото известие семейството получава малко след това.
“През деня в петък най-малкият ми внук Фьодор дотича при мен и извика:
"Бабо, ела бързо. Мама е припаднала. Максим е мъртъв!“, разказа Наталия.
На следващия ден цялото село е разбрало тъжната новина. Жителите му са занесли пари и цветя в дома на загиналия Максим. На различни места из населеното място са оставени венци. Директорът на предприятието, в което работи Людмила пък, помага на семейството за осигуряването на гробно място и плаща за издигането на кръст в памет на Максим.
Максим обаче не е единствен. Съобщенията за убити войници в Русия стават все повече.
Илинур Сибратулин, войник от град Нижнекамск в Татарстан, е убит в Украйна на 26 февруари. Самолет с тялото му пристига в Татарстан на 2 март и Сибратулин е погребан още същия ден, в съответствие с мюсюлманските обичаи.
На 3 март група ветерани съобщава за смъртта на генерал-майор Андрей Суховецки - един от най-награждаваните и опитни офицери на Русия. Суховецки намира смъртта си в бой близо до украинския пристанищен град Мариупол.
В същия ден губернаторът на Новосибирска област Андрей Травников потвърждава смъртта на двама неидентифицирани войници от неговия регион.
На 2 март местните власти съобщават в Instagram, че 31-годишният Али Батиров, родом от Батажное в югозападния регион на Астрахан, е бил убит в Украйна няколко дни по-рано. Той е бил с чин майор, ранен по-рано в Сирия, а сега е изпълнявал длъжността командир на батальон. Оставя след себе си жена и деца.
Губернаторът на Астраханска област Игор Бабушкин потвърждава, че в Украйна е намерил смъртта си и друг местен войник - Арман Наринбаев.
Същия ден служители в район Селенгински на Бурятия съобщават за смъртта в Украйна на лейтенант Иля Семьонов, който също е ветеран от войната в Сирия, където Русия оказва решаваща военна подкрепа на правителствените сили на Башар Асад от 2015 г.
Властите в републиките на Северен Кавказ също потвърждават смъртта на около дузина военнослужещи.
Галина Зиновиева живее в малко село в Татарстан. Тя не се е чувала със своя военнослужещ син, 21-годишният Максим, от 28 януари, когато той ѝ съобщава, че е пристигнал в Беларус за учения. Според първоначалния план Максим е трябвало да се върне в базата си на 20 февруари. За тогава е насрочен и последният ден от ученията в Беларус, която се превърна в една от точките на руската инвазия.
"Къде е Максим сега? Защо не се обади?”, пита Галина Зиновиева.
