на живо Войната: Русия нападна Запорожие. При удара загинаха най-малко 8 души

Най-малко осем души загинаха след руски удар по клиника в град Запорожие в южната част на Украйна. Това съобщи кореспондент на Радио Свободна Европа от мястото на инцидента в сряда.

Ракетният удар е бил насочен към центъра на града, съобщиха от прокуратурата, като добавиха, че са разрушени частна клиника и близко до нея кафене. Ударната вълна и отломките са повредили няколко многоетажни жилищни сгради и превозни средства.

Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна съобщи, че ранените в нападението са поне 22-ма, а спасителните операции все още продължават.

Русия засили атаките си с дронове и ракети срещу украински градове и енергийна инфраструктура в началото на зимата, докато силите на Украйна се борят да спрат руската офанзива на изток.

Запорожие редовно става обект на руски ракетни удари и атаки с дронове. На 6 декември при нападение срещу града бяха убити 10 души.

САЩ съобщиха, че са отпуснали на Украйна заем в размер от 20 милиарда долара, обезпечени с лихвите върху замразените руски активи - част от пакета за подкрепа на Г-7 на стойност 50 милиарда долара, договорен през лятото.

Администрацията на отиващия си президент Джо Байдън обеща да разпредели заема преди края на годината на фона на опасения дали новоизбраният президент Доналд Тръмп ще продължи подкрепата на САЩ за Украйна.

Тръмп, който ще встъпи в длъжност на 20 януари, многократно критикува размера на американската помощ за Киев, но също така каза, че ще подкрепи програма за заем и лизинг.

„Тези средства – платени от неочакваните приходи, спечелени от собствените замразени активи на Русия – ще осигурят на Украйна критично вливане на подкрепа, докато защитава страната си срещу непредизвикана агресивна война“, каза министърката на финансите на САЩ Джанет Йелън в понеделник.

Съобщението за заема идва след многомесечни разговори между САЩ и техните съюзници – включително Европейския съюз – за най-добрия начин да се използват замразените руски активи, на стойност стотици милиарди долари, за да се помогне на Украйна, без да се нарушава международното право.

Съветът на Европейския съюз одобри още едно плащане към Украйна в размер на 4,2 милиарда евро в рамките на Механизма за Украйна. Това съобщи премиерът на Украйна Денис Шмихал.

„Говорим за получаване на 4,2 милиарда евро този месец, което ще доведе общата помощ за тази година по тази инициатива до 16 милиарда евро. Такава финансова подкрепа демонстрира решимост да укрепим нашата икономика, да подкрепим ключови реформи и стремежи за европейска интеграция, както и да укрепим Украйна по пътя към победата“, написа Шмихал в Телеграм.

През май Съветът на ЕС прие план по Механизма за Украйна, който описва реформите, които украинското правителство планира да осъществи като част от процеса на присъединяване към ЕС през следващите четири години. Тази стъпка даде възможност да започнат редовни плащания в рамките на фонда за Украйна.

По-рано председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен каза, че от началото на руската инвазия през 2022 г. до началото на август тази година Европейският съюз е предоставил на Украйна 108 милиарда евро помощ .

Украинският президент Володимир Зеленски каза в понеделник, че би обмислил възможността за временно разполагане на чуждестранни военни сили на територията на Украйна до присъединяването на страната към НАТО.

Според Зеленски това може да бъде начин за гарантиране на сигурността на Украйна в евентуален бъдещ процес по преговори с Русия. Украинският президент заговори за това по време на срещата си с лидера на германската опозиция Фридрих Мерц.

Вижте също

Зеленски заговори за изпращане на чуждестранни войски в Украйна до членството ѝ в НАТО

Те са деца и тийнейджъри, родени в Украйна. Районите им са превзети от проруски сили още през 2014 г. В съзнателния им живот не е имало нищо друго, освен война. И една организация, създадена от Москва, за да ги превърне във войници на руската кауза срещу Украйна.

Вижте също

"Зомбират ги". Кой превърна хиляди украински деца в бойци срещу Украйна

Броят на украинските войници, убити от началото на руската инвазия в Украйна, е 43 000. Това каза президентът на Украйна Володимир Зеленски в неделя.

Подбни изявления са рякост - традиционно нито Русия, нито Украйна съобщават официални данни за загиналите техни военнослужещи.

В поста си в социалните мрежи Зеленски добави още, че 370 000 украински войници са били ранени от началото на пълномащабната война на Русия срещу страната. По думите му половината вече са се върнали на бойното поле.

Зеленски също така каза, че 198 000 руски войници са били убити и още 550 000 ранени.

Тези данни не могат да бъдат проверени през независими източници.

Руска атака срещу украинския град Запорожие уби 10 души в петък вечерта, съобщи областният управител Иван Федоров. Ранени са 20 души, сред които и три деца.

Атаката е унищожила автомобилен сервиз, а къщи и магазини в близост до мястото на удара са претърпели щети, каза още Федоров в публикация в Телеграм. Той публикува и видео, което показва отломки по улицата и издигащ се дим.

Службата за спешна помощ съобщи, че атаката е предизвикала пожар, който е унищожил шест коли, гараж и автомобилния сервиз, който е бил ударен.

Това не е единствената атака срещу украински град в петък. Удар по град Кривий Риг (Кривий Рог) е довел до смъртта на двама души, съобщиха местните власти. Разрушена е триетажна сграда, нанесени са щети по други жилищни сгради и коли.

Украинският президент Володимир Зеленски осъди атаките. По думите му те показват, че Русия няма интерес да сключи сделка за прекратяване на войната, която Москва започна през февруари 2022 г.

“Хилядите такива удари, извършени от Русия по време на тази война, показват абсолютно ясно, че Путин не се нуждае от истински мир”, написа Зеленски в Телеграм.

САЩ предоставят нов пакет от военна помощ за Украйна в размер на 725 млн. долара. Това стана ясно от думи на държавния секретар Антъни Блинкен.

Вашингтон ще предостави на Киев ракети „Стингър“, боеприпаси за реактивните системи за залпов огън HIMARS, дронове и противопехотни мини.

„САЩ и още над 50 страни са единни в усилията си да гарантират отбранителните способности на Украйна на фона на руската агресия“, каза Блинкен.

САЩ получиха критики за решението си да предоставят на Украйна противопехотни мини. Стотици държави в света са подписали договор срещу използването им, но САЩ и Русия не са сред тях.

Вижте също

Отново със закъснение. Как Киев получи мини от САЩ, след като Русия вече беше заложила 2 млн. такива устройства в Украйна

Руският президент Владимир Путин одобри рекорден бюджет за отбрана за 2025 г., който ще съставлява една трета от общия бюджет за страната.

Разходите за отбрана на Русия през следващата година ще бъдат общо около 126 млрд. долара или 32,5 % от целия бюджет. Сумата е с близо 28 млрд. долара по-висока от бюджета за отбрана за 2024 г.

Русия е изстреляла десетки дронове срещу Киев рано сутринта на 1 декември, съобщиха украинските власти. Това е последният от поредицата въздушни удари, които засягат украинската столица и енергийната ѝ мрежа.

Не се съобщава за пострадали при нападението от неделя. Украинската противовъздушна отбрана е свалила около десетина от дроновете, съобщи военният администратор Серхий Попко в публикация в Телеграм.

В южния град Херсон обаче руските дронове са убили най-малко трима души, а други седем са ранени, каза областният управител Олександър Прокудин.

Военновъздушните сили на Украйна съобщиха, че общо 78 дрона са били изстреляни по цели в цялата страна през нощта, и добавиха, че 32 от тях са били прихванати или свалени.

От месеци насам Русия обстрелва Украйна с безпилотни самолети и ракети, като се цели не само във военни обекти, но и в енергийна инфраструктура. Експерти предупредиха, че през зимата в големи части от Украйна може да има прекъсване на отоплението и електрозахранването.

Приемането на неокупираните части на Украйна в НАТО може да сложи край на „горещата фаза на войната“, водена от Русия. Това каза украинският президент Володимир Зеленски в петък.

В интервю за „Скай нюз“, излъчено на 29 ноември, Зеленски изказа предположение, че би бил готов да обмисли прекратяване на огъня, ако неокупираните територии на Украйна попаднат под защитата на НАТО, стига поканата за присъединяване към алианса да признава международните граници на Украйна.

Русия анексира украинския Кримски полуостров през 2014 г. и окупира 20% от украинската територия, след като започна пълномащабната си инвазия през февруари 2022 г.

„Ако искаме да спрем горещата фаза на войната, трябва да приемем под чадъра на НАТО територията на Украйна, която е под наш контрол“, каза Зеленски, като добави, че след това окупираните източни части на страната могат да бъдат върнати „по дипломатичен път“.

Това се случва в момент, в който президентът на САЩ Доналд Тръмп разкритикува милиардите долари, които Съединените щати са наляли в Украйна, откакто Русия започна инвазията си.

Тръмп също така каза, че би могъл да сложи край на войната в рамките на 24 часа след като встъпи в длъжност - изказване, което беше изтълкувано като означаващо, че Украйна ще трябва да предаде територията, която сега е окупирана от Русия.

Украинските военни са нанесли удар по петролната база „Атлас“ в руската Ростовска област през нощта на 29 ноември. Това съобщи Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна.

„В резултат на повредата на територията на обекта е избухнал пожар, регистрирани са най-малко два източника на запалване. Трябва да се отбележи, че през лятото на тази година посочената петролна база вече е била атакувана от Отбранителните сили“, каза украинското командване.

Според Генералния щаб „Атлас“ е част от руския военнопромишлен комплекс, който осигурява доставките на петролни продукти за руската армия.

Руската служба на Радио „Свобода“ съобщава, че става въпрос за петролно депо в Каменска област, което украинските безпилотни самолети са атакували вече три пъти: предишните нападения са били на 3 и 28 август.

По-рано изпълняващият длъжността началник на региона Юрий Слюсар съобщи, че в Ростовска област на Русия отломки от дронове са повредили частни къщи. По думите му в Каменския район се е запалил и промишлен обект.

От началото на 2024 г. руските рафинерии редовно са атакувани от украински безпилотни самолети. Въпреки това още през април Русия успя частично да възстанови капацитета на ключови нефтопреработвателни заводи.

За близо три години от пълномащабното нахлуване на Русия Украйна може да е загубила 60 до 100 хиляди военнослужещи. Това съобщи на 26 ноември списание Икономист, позовавайки се на изтекли или публикувани доклади от разузнавателни агенции, служители в областта на отбраната, изследователи, отворени данни и уебсайта Ualosses.

Журналистите пишат, че е трудно тези доклади да бъдат проверени независимо и че войниците, които са изчезнали или се предполага, че са загинали, не винаги са отразени в данните. Въпреки това те дават приблизителна картина на броя на загиналите.

Други 400 хиляди войници може да са били ранени.

Данните от уебсайта UAlosses показват, че от 2022 г. насам са загинали най-малко 60 435 войници. За разлика от други източници, UAlosses каталогизира имената и възрастта на загиналите. Това дава възможност да бъдат изчислени загубите по възрастови групи и като процент от мъжкото население, пише Икономист.

Тези данни показват, че са загинали повече от 0,5% от предвоенното население на Украйна - мъже във военна възраст (18-49 години). Въпреки това данните на UAlosses не са изчерпателни и не е известна възрастта на всички войници, отбелязват журналистите.

Украйна все още не е коментирала данните, публикувани от Икономист.

Дълго време Киев не съобщаваше за своите жертви, като казваше, че тези данни ще бъдат оповестени след края на войната.

На 25 февруари 2024 г. президентът на Украйна Володимир Зеленски обяви броя на украинските военни жертви за първи път от началото на пълномащабната инвазия: 31 хиляди. В същото време Зеленски каза, че не може да разкрие броя на ранените и безследно изчезналите.

Същевременно в ноемврийски доклад на Уолстрийт Джърнал, който се позовава на анонимни служители на западното разузнаване, се казва, че досега във войната са убити до 200 хиляди руски войници. На 17 септември британското разузнаване съобщи, че руските загуби от началото на инвазията се оценяват на повече от 610 хиляди убити и ранени.

Украинската армия съобщи, че в нощта срещу понеделник е ударила руски петролен склад в района на Калуга в западната част на Русия.

“Имаме потвърждение за успешен удар по петролната база в Калужка област”, се казва в съобщение на Генералния щаб на украинските въоръжени сили.

Губернаторът на руската област Владислав Шапша потвърди за щети, нанесени върху индустриален обект.

Той съобщи в Телеграм, че над Калужка област са били свалени осем украински дрона, като отломки от един от тях са предизвикали пожар в промишлен обект. Пожарът е потушен и няма данни за жертви, добави Шапша.

Проруски канали в Телеграм твърдят, че пожарът е засегнал петролен склад и фабрика за производство на инструменти. Съобщенията до момента не са потвърдени независимо.

Изданието “Украинска правда” съобщи, че ударът по петролния склад в Калуга е бил предварително планиран от украинските специални служби. Медията посочва, че складът е бил използван от руските сили във войната срещу Украйна.

При украинската атака са засегнати и други цели в областите Брянск и Курск, съобщи още Генералният щаб на украинските въоръжени сили.

Украинският президент Володимир Зеленски каза, че страната му "се нуждае от повече системи за противовъздушна отбрана", за да защити народа си, тъй като Русия продължава да атакува Украйна с въздушни бомби, бойни дронове и ракети. По думите на Зеленски през последната седмица Русия е изстреляла над 800 управляеми въздушни бомби, около 460 ударни дрона и над 20 ракети от различен тип срещу Украйна.

В неделя както Украйна, така и Русия съобщиха за отблъскване на десетки безпилотни самолети от другата страна през нощта.

Неотдавна Съединените щати и Великобритания дадоха разрешение на Украйна да нанася удари на територията на Русия сс ракети АТАСМС и Storm Shadow. Ракетите са прецизни тактически оръжия, предназначени за поразяване на командни и контролни центрове, логистични и оръжейни складове в близост до фронта. Украйна вече е използвала ракетите за нанасяне на удари в Курск и съседната област Белгород.

Франция също даде сигнал на Украйна, че има право да използва оръжия с голям обсег срещу цели на руска територия. Френският министър на външните работи Жан-Ноел Баро каза в интервю за Би Би Си, че Украйна може да изстреля френски ракети с далечен обсег към Русия "в логиката на самозащитата". Той обаче не потвърди дали френски оръжия вече са били използвани.

В резултат на руските контраатаки Украйна загуби повече от 40% от териториите в Курска област, които завзе през август. Това съобщава Ройтерс, като се позовава на високопоставен украински военен източник.

Източникът, който работи за украинския Генерален щаб, казва, че Русия е разположила около 59 000 военни в Курската област. "Контролирахме около 1376 кв. км, сега контролираме около 800 кв. км. Ще държим тази територия толкова дълго, колкото сметнем за военно целесъобразно", казва източникът. Руското министерство на отбраната не отговаря на въпросите на Ройтерс за ситуацията.

С настъплението си към Курск силите на Украйна целят да спрат руските атаки в Източна и Североизточна Украйна, да принудят Русия да изтегли силите си и да дадат на Киев допълнителен лост за защита на позициите му при евентуални мирни преговори, пише украинската служба на Радио Свобода. Украинският президент Володимир Зеленски каза, че руският президент Владимир Путин си е поставил за цел да изтласка украинските войски от района на Курск до 20 януари 2025 г. - датата на встъпване в длъжност на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп.

Южнокорейското разузнаване и САЩ съобщиха, че Русия е изпратила около 10 000 военнослужещи от Северна Корея в зоната на бойните действия в Курска област.

Вижте също

За да не се наложи замяна. Путин иска да си върне Курск преди встъпването на Тръмп

Русия е решила да започне масово производство на балистичната ракета със среден обсег "Орешник", която беше използвана за първи път срещу Украйна на 21 ноември. Това съобщи президентът Владимир Путин на среща в Кремъл с ръководството на Министерството на отбраната и представители на военнопромишления комплекс.

"Ще продължим тестовете на най-новата система. Трябва да започне серийно производство", каза Путин и добави, Русия работи по няколко други подобни системи. Новата ракета е прецизно оръжие, но не е средство за масово унищожение каза още президентът.

Руските сили за първи път използваха "Орешник", за да нанесат удар по украинския град Днепър. Според украинското разузнаване ракетата вероятно е била част от мобилната ракетна система "Кедр".

Руският президент Владимир Путин каза, че неговите военни са изстреляли нова ракета със среден обсег на действие по Украйна след обвиненията на Киев, че става въпрос за междуконтинентална балистична ракета.

Във видео изявление към нацията на 21 ноември Путин каза, че използването на новото оръжие е отговор на това, че САЩ и Великобритания са дали разрешение на Киев да изстреля своите ракети с голям обсег срещу Русия. Москва предприе ракетна атака срещу Днепропетровск, където се намират важни украински военно-промишлени предприятия.

Междуконтиненталните балистични ракети, които са предназначени за нанасяне на ядрени удари на дълги разстояния, никога досега не са били използвани във война.

Говорителят на Пентагона Сабрина Синг каза, че Русия е ударила Украйна с "експериментална" балистична ракета със среден обсег, която е базирана на нейната междуконтинентална балистична ракета РС-26 Рубеж.

По думите ѝ Русия е информирала САЩ, че ще изстреля експерименталната ракета малко преди това чрез "канали за намаляване на ядрения риск". Синг добави, че новото оръжие има по-малка бойна глава от някои други ракети, които Русия е изстреляла в Украйна.

Американски служител, пожелал анонимност, коментира пред медиите, че Путин се опитва да сплаши Украйна, но добави, че Москва разполага само с няколко от "експерименталните" ракети.

Руската атака идва само дни след съобщенията, че Украйна е използвала доставени от Великобритания ракети Storm Shadow и произведени от САЩ системи ATACMS, за да удари военни цели по-дълбоко в Русия.

Москва е свалила две британски крилати ракети "Сторм Шадоу" (Storm Shadow). Това съобщи Министерството на отбраната в Русия в четвъртък.

"Системи за противовъздушна отбрана свалиха две крилати ракети Storm Shadow, произведени във Великобритания, шест ракети HIMARS, произведени във САЩ, както и 67 безпилотни летателни апарата от самолетен тип", се казва в изявление на министерството.

В сряда руски военни блогъри и западни издания съобщиха, че Украйна за първи път е изстреляла произведените във Великобритания и Франция ракети Storm Shadow по цели на територията на Русия.

Атаката е била насочена към село Марино в руската Курска област. Видеоклип, публикуван в Telegram, който e проверен и геолокиран от Си Ен Ен, показва експлозии, чути от Марино в сряда. Отделни изображения, разпространени в Telegram, показват фрагменти от ракета Storm Shadow

Русия е използвала междуконтинентална балистична ракета (МБР) срещу Украйна на 21 ноември. Масираният ракетен удар е нанесъл щети в поне два региона на страната, съобщиха украинските военновъздушни сили.

Руската атака идва само няколко дни след съобщенията, че Украйна е използвала доставени от Великобритания ракети Storm Shadow и произведени в САЩ системи ATACMS за нанасяне на удари по военни цели по-навътре в Русия след дългоочакваното одобрение от президента Джо Байдън.

Основната цел на атаката е била югоизточната област Днипропетровск, най-важният промишлен район на Украйна, и неговия център - град Днипро.

Военновъздушните сили на Украйна съобщиха, че освен МБР Русия е изстреляла и хиперзвукова ракета „Кинжал“ и седем дозвукови крилати ракети Kh-101.

Украинската противовъздушна отбрана е свалила шест ракети Kh-101, съобщават военновъздушните сили.

Губернаторът на Днипропетровск Серхий Лисак каза, че неговият регион е понесъл най-голямата тежест на руската атака.

„От рано сутринта агресорът масирано атакува нашия регион“, написа Лисак в Telegram, като добави, че по предварителна информация е пострадал промишлен обект в областния център Днепър, където са възникнали и два пожара.

За експлозии се съобщава и в Кременчук, в централната част на Полтавска област.