Още с началото на втория си мандат като президент Доналд Тръмп започна да настоява за прекратяване на войната на Русия срещу Украйна. Два месеца по-късно за първи път Москва, а не Киев, е подложена на по-голям натиск от страна на САЩ да покаже, че иска мир.
Представители на САЩ са се отправили към Москва на 12 март, каза Тръмп, след като Украйна се съгласи с плана на САЩ за незабавно 30-дневно прекратяване на огъня на среща в Саудитска Арабия. Ще приеме ли Русия предложението?
Възможно е отговорът да бъде категорично „не“, но това далеч не е въпрос с предизвестен край.
„Макар че експертите клонят към възможността Русия да отхвърли предложението за прекратяване на огъня, аз не бих го изключил веднага напълно“, пише в блога си анализаторът на Русия Сам Грийн. „В зависимост от това как Москва вижда курса на европейската политика, тя може да реши, че прекратяването на огъня е в неин интерес.“
Ето три възможни изхода от тази ситуация.
Категоричен отказ
Ако действията на Русия отговарят на публичните ѝ изказвания, отхвърлянето на сделката е най-вероятният сценарий. Путин и други руски официални лица неведнъж са казвали, че Москва не иска прекратяване на огъня, а всеобхватно мирно споразумение, в което да бъдат разгледани „първопричините“ за войната.
Путин започна пълномащабна война срещу Украйна през февруари 2022 г. в опит да подчини страната. Подобни изказвания навеждат на мисълта, че Русия може да не е готова да спре да се сражава, докато не бъде сключено споразумение, което да отговаря на изискванията на Кремъл. Наред с друго, това предвижда украински неутралитет, намаляване на украинската армия и смяна на правителството в Киев или поне ясен курс към оттеглянето на президента Володимир Зеленски.
Желанията на Русия обаче надхвърлят границите на Украйна. Москва иска споразумение, което да намалява влиянието на НАТО в Източна Европа и да предоставя на Москва по-голямо роля при вземането на решения в областта на сигурността, засягащи континента - цели, които са далеч отвъд пределите на временното примирие.
И тъй като руските сили бавно, но упорито набират сила в Източна Украйна, а силите на Киев в руската област Курск отслабват значително, Путин може да не вижда причина да прекрати огъня сега.
Константин Косачев, председател на Комисията по външни работи в горната камара на руския парламент, намекна нескрито за това на 12 март. Тогава той каза, че Вашингтон трябва да разбере, че „истинските споразумения все още се пишат... на фронтовата линия“.
Освен това един категоричен отказ би зарадвал провоенно настроените руски блогъри, но и враждебно настроените членове на обкръжението на Путин, които вероятно биха възприели временното примирие като отстъпване от страна на Кремъл.
Безусловно съгласие
Всички тези фактори показват, че е малко вероятно Русия да приеме временно примирие без никакви условия.
Дори да го обмисля, тя със сигурност ще иска да остави своя отпечатък върху сделката.
„Всяко споразумение... ще бъде по нашите условия, а не по американските“, пише Косачев в Телеграм.
„Да, но...“
Все пак Русия „може да стигне до заключението, че прекратяването на огъня е в неин интерес“, пише в блога си Грийн. Той е професор в Института за Русия в Кралския колеж в Лондон и е директор по въпросите на демократичната устойчивост в Центъра за анализ на европейската политика. Той допуска, че Путин би могъл да поддаде, ако сметне сделката за добър начин да се доближи до целите си.
„Първостепенната цел на Москва е господство над Украйна. При липсата на възможност да постигне това на бойното поле, Русия може да бъде доволна временно да упражнява контрол чрез заплахата от подновяване на агресията“, пише Грийн.
Според него това е възможно, но само ако условията на сделката не пречат на Москва да поднови войната.
Грийн добавя, че „ако Москва смята, че Европа има сериозни намерения да разположи войници на място, тя може да поиска прекратяване на огъня, преди Европа да се е организирала, а след това да постави отсъствието на войските като условие за продължаване на примирието“.
Марк Галеоти, експерт по Русия и почетен професор в Училището за славянски и източноевропейски изследвания UCL в Лондон, смята, че Путин е изправен пред труден избор.
„Войнолюбците вече казват, че това би означавало да се пропилее сегашната инерция на Русия„ на бойното поле, пише той в Спектейтър. „В същото време отказът би означавал да се изпусне невероятната възможност, която Тръмп им предоставя. На първо място да затвърдят завоеванията си, докато държат една пета от земите на Украйна в ръцете си, но и да нормализират отношенията си със САЩ, поне частично.“
Путин може да сметне и че прекратяването на огъня ще му помогне да намали западните санкции срещу Русия, пише Галеоти. В противен случай отказът би могъл да подтикне Тръмп да заеме значително по-твърда позиция спрямо Москва.
На 12 март американският президент каза, че Съединените щати могат да наложат допълнителни санкции на Русия, ако тя прояви непокорство, но добави: „Надявам се, че няма да се наложи“.
Подобно на други анализатори, Галеоти прогнозира, че Москва ще постави условия на всяко споразумение за прекратяване на огъня. Такова условие може да бъде цялостно изтегляне на украинските войски от руската област Курск, където Киев все още държи територия след изненадващото нахлуване през август миналата година.
„Възможно е Путин да се опита да приключи сделката, като се съгласи на прекратяване на огъня, при условие че украинските сили в Курската област, които вече са изтласкани назад, се изтеглят напълно от руска територия“, пише той.
Според Сергей Марков, бивш съветник на Кремъл, има друго възможно условие - спирането на западната военна помощ за Киев по време на прекратяването на огъня.
„Отговорът на Русия на предложението за прекратяване на огъня може да не бъде „Не“, а „Да, но...“, написа Марков в Телеграм. „Тоест, да се съгласи с предложението за 30-дневно примирие, при условие че през целия този период е в сила ембарго върху доставките на оръжие за Украйна.“
На 12 март Тръмп отново изрази надеждите си за бърз край на войната, като каза: „Не искаме да губим време, хората умират“.
Но окончателният руски отговор на предложението за примирие може да не дойде толкова скоро, колкото биха искали Съединените щати и Украйна.
„Путин вероятно ще се опита да протака, за да се увери, че за Москва са осигурени възможно най-изгодните условия“, съобщи Блумбърг на 12 март, позовавайки се на няколко души, запознати със ситуацията.
„Кремъл не е дал никакви индикации, че се интересува от прекратяването на огъня, напротив, често показва, че не се интересува“, пише Грийн в X. „Въпреки че Русия може и да блъфира, тя вероятно ще се опита да накара Вашингтон да отстъпи, както по отношение на скоростта на сделката, така и на контурите ѝ.“
Форум