на живо Войната: Русия съобщи, че е свалила две британски ракети "Сторм Шадоу"

Москва е свалила две британски крилати ракети "Сторм Шадоу" (Storm Shadow). Това съобщи Министерството на отбраната в Русия в четвъртък.

"Системи за противовъздушна отбрана свалиха две крилати ракети Storm Shadow, произведени във Великобритания, шест ракети HIMARS, произведени във САЩ, както и 67 безпилотни летателни апарата от самолетен тип", се казва в изявление на министерството.

В сряда руски военни блогъри и западни издания съобщиха, че Украйна за първи път е изстреляла произведените във Великобритания и Франция ракети Storm Shadow по цели на територията на Русия.

Атаката е била насочена към село Марино в руската Курска област. Видеоклип, публикуван в Telegram, който e проверен и геолокиран от Си Ен Ен, показва експлозии, чути от Марино в сряда. Отделни изображения, разпространени в Telegram, показват фрагменти от ракета Storm Shadow

Русия е използвала междуконтинентална балистична ракета (МБР) срещу Украйна на 21 ноември. Масираният ракетен удар е нанесъл щети в поне два региона на страната, съобщиха украинските военновъздушни сили.

Руската атака идва само няколко дни след съобщенията, че Украйна е използвала доставени от Великобритания ракети Storm Shadow и произведени в САЩ системи ATACMS за нанасяне на удари по военни цели по-навътре в Русия след дългоочакваното одобрение от президента Джо Байдън.

Основната цел на атаката е била югоизточната област Днипропетровск, най-важният промишлен район на Украйна, и неговия център - град Днипро.

Военновъздушните сили на Украйна съобщиха, че освен МБР Русия е изстреляла и хиперзвукова ракета „Кинжал“ и седем дозвукови крилати ракети Kh-101.

Украинската противовъздушна отбрана е свалила шест ракети Kh-101, съобщават военновъздушните сили.

Губернаторът на Днипропетровск Серхий Лисак каза, че неговият регион е понесъл най-голямата тежест на руската атака.

„От рано сутринта агресорът масирано атакува нашия регион“, написа Лисак в Telegram, като добави, че по предварителна информация е пострадал промишлен обект в областния център Днепър, където са възникнали и два пожара.

За експлозии се съобщава и в Кременчук, в централната част на Полтавска област.

Белият дом съобщи, че ще предостави противопехотни мини на Украйна, за да ѝ помогне да забави напредъка на Русия на бойното поле. Това се случва въпреки критиките на международните правозащитни организации.

На 20 ноември информационните агенции цитираха министъра на отбраната на САЩ Лойд Остин, който по време на посещение в Лаос каза, че решението за предоставяне на мините е взето поради промяната в руската тактика.

Украйна има нужда „от средства, които да помогнат за забавянето на руските действия“, добави той.

Според Хюман райтс уоч (ХРУ) от февруари 2022 г. насам Русия е използвала най-малко 13 вида противопехотни мини в Украйна.

„Русия е използвала масово противопехотни мини в Украйна. Това е довело до стотици жертви и замърсяване на огромни площи земеделска земя“, пише организацията.

Правозащитни и хуманитарни групи отдавна критикуват използването на противопехотни мини, като казват, че те представляват опасност за цивилното население.

В изявление, последвало съобщението на САЩ, ХРУ съобщи, че „решението за прехвърляне на противопехотни мини излага на риск живота на цивилни и връща назад международните усилия за премахване на тези оръжия“.

Повече от 160 държави са се съгласили да забранят използването на противопехотни мини, въпреки че САЩ и Русия не са подписали конвенцията. Украйна ратифицира конвенцията през декември 2005 г.

Войници от Северна Корея са участвали в сражения в Украйна като част от въздушнодесантните войски на Русия, гласи информация на южнокорейското разузнаване, обявена в сряда в парламента на страната, предаде Ройтерс.

Около 10 900 севернокорейци са били разположени в руската Курска област, уточнява агенцията, като се позовава на информация от Сеул.

Пхенян е изпратил и още оръжия на Русия за войната в Украйна, включително гаубици и ракетни установки, продължава Ройтерс, позовавайки се на изказвания на южнокорейски депутати, които цитират националната разузнавателна служба.

Вижте също

"Изобщо не са подготвени". Бивш севернокорейски войник за войските на Пхенян в Русия

Министерството на отбраната на Русия заяви в свое изявление във вторник, че Украйна е използвала шест доставени от САЩ ракети с голям обсег ATACMS при атака срещу района на Брянск. Москва твърди, че руските сили са успели да свалят пет от ракетите и да повредят една.

Вижте също

Русия твърди, че Украйна е използвала ракети с голям обсег ATACMS срещу военна цел в Брянск

Шестима души, включително едно дете, бяха убити, а други 12 бяха ранени през нощта срещу вторник при нов руски удар срещу украинската Сумска област.

Поразено беше общежитие в град Хлухов, съобщи местната военна администрация. Веднага след удара е започнала спасителна операция. Възможно е броят на жертвите да се увеличи.

На 18 ноември ракетен удар опустоши жилищна сграда в град Суми, на 40 километра от руската граница. Убити бяха 11 души, включително две деца, а ранени бяха 89 души.

Единадесет души, включително две деца, са загинали при руски ракетен удар по жилищна сграда в северозападния украински град Суми в неделя. Това съобщиха представители на Въоръжените сили Украйна на 18 ноември и добавиха, че ранените след атаката са над 89.

Повече от 400 души са били евакуирани от сградата, каза украинският министър на вътрешните работи Игор Клименко. Спасителните служби проверяват всеки апартамент в търсене на хора, които може да са все още в срутената сграда.

"Всеки унищожен от Русия живот е голяма трагедия", каза Клименко.

Същевременно втори удар остави административния център на региона без ток.

Атаката срещу Суми беше предшествана от "масирана" според Киев атака срещу електропреносната мрежа на Украйна със 120 ракети и 90 дрона, при която загинаха най-малко седем души.

От началото на войната Москва отрича, че атакува гражданска инфраструктура. Подобни удари се считат за военно престъпление.

Мащабната руска атака идва и в момент, в който според медийни публикации американският президент Джо Байдън е разрешил на Украйна използването на доставени от САЩ ракети с голям обсег за нанасяне на удари на територията на Русия.

Русия предприе най-мащабната си въздушна атака срещу Украйна от месец август насам, съобщи Ройтерс в неделя. Силни взривове са поразили столицата Киев и други градове в страната, като сред целите са били основно енергийни съоръжения.

„В ход е поредната масирана атака срещу енергийната система. Врагът атакува съоръженията за производство и пренос на електроенергия в цяла Украйна“, написа във Фейсбук украинският министър на енергетиката Герман Халушченко.

По-късно украинският президент Володимир Зеленски, също цитиран от Ройтерс, каза, че Русия е изстреляла общо около 120 ракети и 90 безпилотни летателни апарата в рамките на „масиран“ комбиниран въздушен удар.

Те са предизвикали експлозии в столицата Киев, в Одеса на черноморското крайбрежие, в югоизточния град Запорожие и други населени места. Най-малко четирима души са били убити в нападенията, а ранените са десетки.

„Целта на врага беше нашата енергийна инфраструктура. За съжаление, има щети по някои обекти от удари и падащи отломки“, каза още Зеленски.

Мащабната атака идва малко преди инвазията на Русия срещу Украйна да навърши 1000 дни.

Украинският президент Володимир Зеленски каза, че войната на Русия срещу Украйна ще свърши „по-бързо“ при администрацията на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп, предаде Би Би Си в петък.

„Сигурно е, че войната ще приключи по-скоро с политиката на екипа, който сега ще ръководи Белия дом. Това е техният подход, тяхното обещание към гражданите“, каза Зеленски в интервю за украинската медия „Суспилне“.

Тръмп ще встъпи в длъжност като следващия президент на САЩ през януари 2025 г. Той казва, че може да прекрати войната на Русия в Украйна „за 24 часа“, но според експерти това е невъзможно. Тръмп освен това многократно е поставял под въпрос размера на помощта, която САЩ предоставят на Украйна.

В събота Зеленски, цитиран от Ройтерс, каза още, че Украйна трябва да направи „всичко, за да приключи тази война през следващата година с дипломатически средства“.

Той добави, че иска да разговаря с Тръмп директно, а не чрез посредници, но каза, че американското законодателство не позволява това, преди Тръмп да встъпи в длъжност.

Тръмп и Зеленски отдавна са в бурни отношения. През 2019 г. Тръмп беше подложен на импийчмънт заради обвинения, че е оказвал натиск върху Зеленски да търси компрометираща информация за семейството на Джо Байдън, който впоследствие победи Тръмп на президентските избори през 2020 г.

Канцлерът на Германия Олаф Шолц е разговарял по телефона с руския президент Владимир Путин, съобщи пресцентърът на германското правителство в петък. Шолц е призовал Путин да прекрати войната на Русия срещу Украйна и да преговаря с Киев за „справедлив и траен мир“.

Новината за разговора предизвика критики от страна на украинския президент Володимир Зеленски. Той каза, че обаждането на Шолц към Путин отваря „кутията на Пандора“, която само ще намали международната изолация на Кремъл и няма да доведе до нищо.

Вижте също

Шолц говори с Путин за "мир" в Украйна. Зеленски каза, че това отваря "кутията на Пандора"

През нощта срещу петък Русия атакува Одеса и Одеска област с бойни дронове. Една жена е убита, а най-малко десет души са ранени, сред които и деветгодишно момче. Един от пострадалите е в тежко състояние, съобщи ръководителят на областната военна администрация Олег Кипер.

По думите му атаката е унищожила жилищна сграда в центъра на Одеса, повредила е многоетажни къщи, около три дузини автомобили и е предизвикала пожари. Повреден е и главният тръбопровод на централното отопление.

Русия всекидневно обстрелва Украйна и я атакува с дронове. Руското министерство на отбраната казва, че атакува само военни цели. Москва не коментира цивилни жертви и разрушения на гражданска инфраструктура.

Украинските военни съобщават, че са отблъснали руско нападение срещу град Купянск в североизточната част на Харковска област, отхвърляйки твърденията на Москва, че се е укрепила в стратегически важния транспортен център, докато руските атаки продължават да вземат жертви сред цивилното население. Генералният щаб на украинската армия каза в четвъртък, че силите ѝ са отблъснали руските атаки, като са причинили значителни материални и човешки загуби.

Виталий Ганчев, назначен от Москва регионален служител, по-рано твърдеше, че руските сили са заели позиции в покрайнините на Купянск и настъпват на североизток и югоизток от града.

"Информацията за окупацията на селището Илиинка и за предполагаемия плацдарм на руските войски в град Купянск не отговаря на истината", се казва в публикация на украинската армия. "Генералният щаб информира, че вчера украински войници спряха настъплението на противника в Купянск, унищожиха цялата му бронетехника и ликвидираха голяма част от живата му сила."

Нито руските, нито украинските твърдения могат да бъдат независимо проверени.

Руските сили превзеха Купянск, стратегически важен железопътен възел, скоро след началото на непровокираната инвазия на Москва в Украйна през февруари 2022 г., но той беше освободен от украинските войски в светкавична контранастъпка през есента на същата година.

През последните месеци Русия продължи с офанзива в района на Харков, като същевременно редовно атакува Харков, вторият по големина град в Украйна, с ракетни удари и артилерийски огън, причинявайки множество жертви сред цивилни и увреждайки гражданска и енергийна инфраструктура.

В сряда сутринта руските сили нанесоха удар с дронове и ракети по Киев. В атаката са участвали до шест стратегически бомбардировача Ту-95мс, съобщиха от украинската армия.

В Киев и Киевска област се чуват взривове, системите за противовъздушна отбрана работят. Кметът на града Виталий Кличко призова жителите да останат в убежищата, докато въздушната тревога не спре.

Първите ракети от бомбардировачите навлизат в украинското въздушно пространство около 7 ч. сутринта, след това атакуват дронове. Атаката продължи повече от два часа.

Според доклади на украинските власти Русия е използвала крилати ракети Х-23, балистични ракети Искандер-Н руско производство и Хвасон-11, произведени в Северна Корея, както и няколко вида дронове. Украйна е успяла да свали няколко крилати ракети, няколко балистични ракети и около десет дрона. Към момента последствията от атаката не са известни.

Украински дрон атакува петролен склад край град Стари Оскол в руската Белгородска област. В резултат на експлозията един от резервоарите се запалва. Това съобщи губернаторът на областта Вячеслав Гладков. По негови данни няма жертви и пострадали. "На мястото са работили десет противопожарни екипа, които бързо са ликвидирали пожара", пише Гладков в Телеграм.

Министерството на отбраната на Русия съобщи, че през нощта руските сили са свалили 13 украински дрона, девет от които в Белгородска област и по два в Брянска и Курска област.

През 2024 г. нападенията на украински дронове срещу руски рафинерии, петролни депа и петролни терминали зачестиха. През юни украински дронове удариха петролна база в град Старооскол и също причини пожар. През март дрон атакува и петролното депо на Белгороднефтепродукт. Според изчисленията на руската служба на Би Би Си украинските въоръжени сили са атакували рафинерии и петролна инфраструктура в Русия поне 64 пъти от началото на годината. Ройтерс преброи 13 нападения срещу руска петролна инфраструктура между юни и август.

САЩ призоваха Киев да спре атаките, опасявайки се от повишаване на световните цени на петрола. Украинският президент Володимир Зеленски обаче каза, че това е единственият начин да се спрат руските атаки срещу енергийната система на Украйна - като Русия бъде накарана да плати подобна цена.

Доналд Тръмп е разговорял с Владимир Путин само часове, след като стана ясно, че е избран за нов президент на САЩ. Това твърди изданието Вашингтон пост.

Според медията в телефонен разговор в четвъртък, само няколко часа след обявяването на победата си, Тръмп е предупредил Путин да не е ескалира войната в Украйна и е заявил надежда за „скорошно разрешаване на ситуацията“.

“Не е имало разговор. Това напълно се разминава с действителността, това е чиста измислица”, каза говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.

В предизборната си кампания Тръмп на няколко пъти спомена, че ще успее да прекрати войната до 24 часа, след като бъде избран. Той многократно заяви, че има способността да постигне мир между Киев и Москва.

Украйна отхвърля всеки вариант за постигане на мир, който включва загуби на територии като окупираните от Русия части на Донбас, както и полуостров Крим. Владимир Путин поставя редица условия като гаранции сред които, че Киев няма да се включи в НАТО и иска да получи всички области, които незаконно анексира, въпреки че не ги владее изцяло.

Вижте също

Какво означава за Европа завръщането на Тръмп

В неделя Украйна атакува Москва с най-малко 25 безпилотни самолета, съобщиха руски официални лица, цитирани от Ройтерс. Наложило се е временно да бъдат затворени две от основните летища в града. Това е най-големият украински удар с дронове по руската столица досега, пише агенцията.

Кметът на Москва Сергей Собянин каза, че дроновете са били унищожени в Раменския и Коломенския район на Московска област, както и в град Домодедово, югозападно от Москва. Населението на Московска област е над 21 милиона души.

По предварителна информация на мястото на падането на отломките няма щети или жертви, каза Собянин в Телеграм.

Един човек е загинал, а 13 души са били ранени в резултат на масирана нощна атака с дронове в Одеса, съобщи председателят на Одеската областна военна администрация Олег Кипер в приложението Телеграм.

По информация на украинските военновъздушни сили Украйна е била атакувана с 51 руски дрона, като епицентърът на удара е бил Одеса. Нанесени са щети на два жилищни блока, къщи и леки коли. В резултат на свален дрон в Авангард в Одеския район на територията на жилищен комплекс е пламнал голям пожар. По информация на Кипер е пострадало цяло семейство.

Украинският президент Володимир Зеленски предупреди европейските лидери, че капитулацията пред Русия след нахлуването ѝ в Украйна би била „самоубийствена“ за Европа.

Зеленски каза това в речта си на срещата на Европейската политическа общност, която се проведе в четвъртък в унгарската столица Будапеща. Унгария, при която в момента е ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз, е домакин и на предстоящата неформална среща на върха на ЕС.

В речта си Зеленски поднови призивите си за повече подкрепа за Украйна в борбата ѝ срещу руската инвазия. Той добави, че вече е разговарял с бъдещия президент на САЩ Доналд Тръмп за това, че САЩ и Европа трябва да бъдат силни на фона на „многото предизвикателства“, пред които е изправен светът.

„Много се говори за необходимостта да се отстъпи пред [руския президент Владимир] Путин, да се направят някои компромиси. Това е неприемливо за Украйна и самоубийствено за цяла Европа“, каза Зеленски.

Неговата реч и неформалната среща на върха на ЕС идват броени дни след като Тръмп спечели изборите за президент на САЩ. След победата му Европа е обзета от безпокойство заради често заявявания от него скептицизъм по отношение на американската военна подкрепа за Украйна.

Вижте също

Какво означава за Европа завръщането на Тръмп

„Концепцията за „мир чрез сила“ се е доказала и е необходима сега. Проявата на слабост или продажбата на позициите на Европа няма да купят справедлив мир. Мирът е награда само за силните“, добави Зеленски.

Украински дрон е атакувал руската република Дагестан в Северен Кавказ в опит да удари град Каспийск близо до Каспийско море. За първи път се съобщава за нахлуване на украински БЛА на тази част от руската територия.

Руската противовъздушна отбрана съобщи, че е прихванала дрона. Падащи отломки обаче са ранили 16-годишно момиче.

Атаката доведе до временно спиране на операциите на летище Махачкала, главния въздушен център на Дагестан. Каспийск, домът на руската Каспийска флотилия, е стратегически важен поради близостта си до руски военни активи.

Украински източници твърдят, че ударът е повредил два руски ракетни кораба, които са участвали в ракетни удари срещу Украйна. Атаката подчертава нарастващата способност на Украйна да се насочва към критична руска военна инфраструктура далеч отвъд фронтовите линии, отбелязва украинската редакция на Радио Свободна Европа.

Русия е струпала около 45 000 войници в Курска област, вероятно в подготовка за контранастъпление за изтласкване на украинските сили от региона. Това каза украинският главнокомандващ генерал Олександър Сирский в сряда.

Той добави и че Москва се стреми да засили ефективността си с помощта на севернокорейски войници. Коментарите на Сирски в социалните медии дойдоха в същия ден, когато горната камара на руския парламент ратифицира договор с Пхенян, предвиждащ взаимна военна помощ - ход, който идва след като Вашингтон потвърди, че в Русия са разположени 10 000 севернокорейски войници.

Украйна твърди, че контролира повече от 1000 квадратни километра територия в Курска област след изненадващо нахлуване в руския регион, граничещ с Украйна, което започна на 6 август.