на живо Войната: Украйна загуби над 40% от завладените територии в Курска област

Украинският президент Володимир Зеленски каза, че страната му "се нуждае от повече системи за противовъздушна отбрана", за да защити народа си, тъй като Русия продължава да атакува Украйна с въздушни бомби, бойни дронове и ракети. По думите на Зеленски през последната седмица Русия е изстреляла над 800 управляеми въздушни бомби, около 460 ударни дрона и над 20 ракети от различен тип срещу Украйна.

В неделя както Украйна, така и Русия съобщиха за отблъскване на десетки безпилотни самолети от другата страна през нощта.

Неотдавна Съединените щати и Великобритания дадоха разрешение на Украйна да нанася удари на територията на Русия сс ракети АТАСМС и Storm Shadow. Ракетите са прецизни тактически оръжия, предназначени за поразяване на командни и контролни центрове, логистични и оръжейни складове в близост до фронта. Украйна вече е използвала ракетите за нанасяне на удари в Курск и съседната област Белгород.

Франция също даде сигнал на Украйна, че има право да използва оръжия с голям обсег срещу цели на руска територия. Френският министър на външните работи Жан-Ноел Баро каза в интервю за Би Би Си, че Украйна може да изстреля френски ракети с далечен обсег към Русия "в логиката на самозащитата". Той обаче не потвърди дали френски оръжия вече са били използвани.

В резултат на руските контраатаки Украйна загуби повече от 40% от териториите в Курска област, които завзе през август. Това съобщава Ройтерс, като се позовава на високопоставен украински военен източник.

Източникът, който работи за украинския Генерален щаб, казва, че Русия е разположила около 59 000 военни в Курската област. "Контролирахме около 1376 кв. км, сега контролираме около 800 кв. км. Ще държим тази територия толкова дълго, колкото сметнем за военно целесъобразно", казва източникът. Руското министерство на отбраната не отговаря на въпросите на Ройтерс за ситуацията.

С настъплението си към Курск силите на Украйна целят да спрат руските атаки в Източна и Североизточна Украйна, да принудят Русия да изтегли силите си и да дадат на Киев допълнителен лост за защита на позициите му при евентуални мирни преговори, пише украинската служба на Радио Свобода. Украинският президент Володимир Зеленски каза, че руският президент Владимир Путин си е поставил за цел да изтласка украинските войски от района на Курск до 20 януари 2025 г. - датата на встъпване в длъжност на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп.

Южнокорейското разузнаване и САЩ съобщиха, че Русия е изпратила около 10 000 военнослужещи от Северна Корея в зоната на бойните действия в Курска област.

Вижте също

За да не се наложи замяна. Путин иска да си върне Курск преди встъпването на Тръмп

Русия е решила да започне масово производство на балистичната ракета със среден обсег "Орешник", която беше използвана за първи път срещу Украйна на 21 ноември. Това съобщи президентът Владимир Путин на среща в Кремъл с ръководството на Министерството на отбраната и представители на военнопромишления комплекс.

"Ще продължим тестовете на най-новата система. Трябва да започне серийно производство", каза Путин и добави, Русия работи по няколко други подобни системи. Новата ракета е прецизно оръжие, но не е средство за масово унищожение каза още президентът.

Руските сили за първи път използваха "Орешник", за да нанесат удар по украинския град Днепър. Според украинското разузнаване ракетата вероятно е била част от мобилната ракетна система "Кедр".

Руският президент Владимир Путин каза, че неговите военни са изстреляли нова ракета със среден обсег на действие по Украйна след обвиненията на Киев, че става въпрос за междуконтинентална балистична ракета.

Във видео изявление към нацията на 21 ноември Путин каза, че използването на новото оръжие е отговор на това, че САЩ и Великобритания са дали разрешение на Киев да изстреля своите ракети с голям обсег срещу Русия. Москва предприе ракетна атака срещу Днепропетровск, където се намират важни украински военно-промишлени предприятия.

Междуконтиненталните балистични ракети, които са предназначени за нанасяне на ядрени удари на дълги разстояния, никога досега не са били използвани във война.

Говорителят на Пентагона Сабрина Синг каза, че Русия е ударила Украйна с "експериментална" балистична ракета със среден обсег, която е базирана на нейната междуконтинентална балистична ракета РС-26 Рубеж.

По думите ѝ Русия е информирала САЩ, че ще изстреля експерименталната ракета малко преди това чрез "канали за намаляване на ядрения риск". Синг добави, че новото оръжие има по-малка бойна глава от някои други ракети, които Русия е изстреляла в Украйна.

Американски служител, пожелал анонимност, коментира пред медиите, че Путин се опитва да сплаши Украйна, но добави, че Москва разполага само с няколко от "експерименталните" ракети.

Руската атака идва само дни след съобщенията, че Украйна е използвала доставени от Великобритания ракети Storm Shadow и произведени от САЩ системи ATACMS, за да удари военни цели по-дълбоко в Русия.

Москва е свалила две британски крилати ракети "Сторм Шадоу" (Storm Shadow). Това съобщи Министерството на отбраната в Русия в четвъртък.

"Системи за противовъздушна отбрана свалиха две крилати ракети Storm Shadow, произведени във Великобритания, шест ракети HIMARS, произведени във САЩ, както и 67 безпилотни летателни апарата от самолетен тип", се казва в изявление на министерството.

В сряда руски военни блогъри и западни издания съобщиха, че Украйна за първи път е изстреляла произведените във Великобритания и Франция ракети Storm Shadow по цели на територията на Русия.

Атаката е била насочена към село Марино в руската Курска област. Видеоклип, публикуван в Telegram, който e проверен и геолокиран от Си Ен Ен, показва експлозии, чути от Марино в сряда. Отделни изображения, разпространени в Telegram, показват фрагменти от ракета Storm Shadow

Русия е използвала междуконтинентална балистична ракета (МБР) срещу Украйна на 21 ноември. Масираният ракетен удар е нанесъл щети в поне два региона на страната, съобщиха украинските военновъздушни сили.

Руската атака идва само няколко дни след съобщенията, че Украйна е използвала доставени от Великобритания ракети Storm Shadow и произведени в САЩ системи ATACMS за нанасяне на удари по военни цели по-навътре в Русия след дългоочакваното одобрение от президента Джо Байдън.

Основната цел на атаката е била югоизточната област Днипропетровск, най-важният промишлен район на Украйна, и неговия център - град Днипро.

Военновъздушните сили на Украйна съобщиха, че освен МБР Русия е изстреляла и хиперзвукова ракета „Кинжал“ и седем дозвукови крилати ракети Kh-101.

Украинската противовъздушна отбрана е свалила шест ракети Kh-101, съобщават военновъздушните сили.

Губернаторът на Днипропетровск Серхий Лисак каза, че неговият регион е понесъл най-голямата тежест на руската атака.

„От рано сутринта агресорът масирано атакува нашия регион“, написа Лисак в Telegram, като добави, че по предварителна информация е пострадал промишлен обект в областния център Днепър, където са възникнали и два пожара.

За експлозии се съобщава и в Кременчук, в централната част на Полтавска област.

Белият дом съобщи, че ще предостави противопехотни мини на Украйна, за да ѝ помогне да забави напредъка на Русия на бойното поле. Това се случва въпреки критиките на международните правозащитни организации.

На 20 ноември информационните агенции цитираха министъра на отбраната на САЩ Лойд Остин, който по време на посещение в Лаос каза, че решението за предоставяне на мините е взето поради промяната в руската тактика.

Украйна има нужда „от средства, които да помогнат за забавянето на руските действия“, добави той.

Според Хюман райтс уоч (ХРУ) от февруари 2022 г. насам Русия е използвала най-малко 13 вида противопехотни мини в Украйна.

„Русия е използвала масово противопехотни мини в Украйна. Това е довело до стотици жертви и замърсяване на огромни площи земеделска земя“, пише организацията.

Правозащитни и хуманитарни групи отдавна критикуват използването на противопехотни мини, като казват, че те представляват опасност за цивилното население.

В изявление, последвало съобщението на САЩ, ХРУ съобщи, че „решението за прехвърляне на противопехотни мини излага на риск живота на цивилни и връща назад международните усилия за премахване на тези оръжия“.

Повече от 160 държави са се съгласили да забранят използването на противопехотни мини, въпреки че САЩ и Русия не са подписали конвенцията. Украйна ратифицира конвенцията през декември 2005 г.

Войници от Северна Корея са участвали в сражения в Украйна като част от въздушнодесантните войски на Русия, гласи информация на южнокорейското разузнаване, обявена в сряда в парламента на страната, предаде Ройтерс.

Около 10 900 севернокорейци са били разположени в руската Курска област, уточнява агенцията, като се позовава на информация от Сеул.

Пхенян е изпратил и още оръжия на Русия за войната в Украйна, включително гаубици и ракетни установки, продължава Ройтерс, позовавайки се на изказвания на южнокорейски депутати, които цитират националната разузнавателна служба.

Вижте също

"Изобщо не са подготвени". Бивш севернокорейски войник за войските на Пхенян в Русия

Министерството на отбраната на Русия заяви в свое изявление във вторник, че Украйна е използвала шест доставени от САЩ ракети с голям обсег ATACMS при атака срещу района на Брянск. Москва твърди, че руските сили са успели да свалят пет от ракетите и да повредят една.

Вижте също

Русия твърди, че Украйна е използвала ракети с голям обсег ATACMS срещу военна цел в Брянск

Шестима души, включително едно дете, бяха убити, а други 12 бяха ранени през нощта срещу вторник при нов руски удар срещу украинската Сумска област.

Поразено беше общежитие в град Хлухов, съобщи местната военна администрация. Веднага след удара е започнала спасителна операция. Възможно е броят на жертвите да се увеличи.

На 18 ноември ракетен удар опустоши жилищна сграда в град Суми, на 40 километра от руската граница. Убити бяха 11 души, включително две деца, а ранени бяха 89 души.

Единадесет души, включително две деца, са загинали при руски ракетен удар по жилищна сграда в северозападния украински град Суми в неделя. Това съобщиха представители на Въоръжените сили Украйна на 18 ноември и добавиха, че ранените след атаката са над 89.

Повече от 400 души са били евакуирани от сградата, каза украинският министър на вътрешните работи Игор Клименко. Спасителните служби проверяват всеки апартамент в търсене на хора, които може да са все още в срутената сграда.

"Всеки унищожен от Русия живот е голяма трагедия", каза Клименко.

Същевременно втори удар остави административния център на региона без ток.

Атаката срещу Суми беше предшествана от "масирана" според Киев атака срещу електропреносната мрежа на Украйна със 120 ракети и 90 дрона, при която загинаха най-малко седем души.

От началото на войната Москва отрича, че атакува гражданска инфраструктура. Подобни удари се считат за военно престъпление.

Мащабната руска атака идва и в момент, в който според медийни публикации американският президент Джо Байдън е разрешил на Украйна използването на доставени от САЩ ракети с голям обсег за нанасяне на удари на територията на Русия.

Русия предприе най-мащабната си въздушна атака срещу Украйна от месец август насам, съобщи Ройтерс в неделя. Силни взривове са поразили столицата Киев и други градове в страната, като сред целите са били основно енергийни съоръжения.

„В ход е поредната масирана атака срещу енергийната система. Врагът атакува съоръженията за производство и пренос на електроенергия в цяла Украйна“, написа във Фейсбук украинският министър на енергетиката Герман Халушченко.

По-късно украинският президент Володимир Зеленски, също цитиран от Ройтерс, каза, че Русия е изстреляла общо около 120 ракети и 90 безпилотни летателни апарата в рамките на „масиран“ комбиниран въздушен удар.

Те са предизвикали експлозии в столицата Киев, в Одеса на черноморското крайбрежие, в югоизточния град Запорожие и други населени места. Най-малко четирима души са били убити в нападенията, а ранените са десетки.

„Целта на врага беше нашата енергийна инфраструктура. За съжаление, има щети по някои обекти от удари и падащи отломки“, каза още Зеленски.

Мащабната атака идва малко преди инвазията на Русия срещу Украйна да навърши 1000 дни.

Украинският президент Володимир Зеленски каза, че войната на Русия срещу Украйна ще свърши „по-бързо“ при администрацията на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп, предаде Би Би Си в петък.

„Сигурно е, че войната ще приключи по-скоро с политиката на екипа, който сега ще ръководи Белия дом. Това е техният подход, тяхното обещание към гражданите“, каза Зеленски в интервю за украинската медия „Суспилне“.

Тръмп ще встъпи в длъжност като следващия президент на САЩ през януари 2025 г. Той казва, че може да прекрати войната на Русия в Украйна „за 24 часа“, но според експерти това е невъзможно. Тръмп освен това многократно е поставял под въпрос размера на помощта, която САЩ предоставят на Украйна.

В събота Зеленски, цитиран от Ройтерс, каза още, че Украйна трябва да направи „всичко, за да приключи тази война през следващата година с дипломатически средства“.

Той добави, че иска да разговаря с Тръмп директно, а не чрез посредници, но каза, че американското законодателство не позволява това, преди Тръмп да встъпи в длъжност.

Тръмп и Зеленски отдавна са в бурни отношения. През 2019 г. Тръмп беше подложен на импийчмънт заради обвинения, че е оказвал натиск върху Зеленски да търси компрометираща информация за семейството на Джо Байдън, който впоследствие победи Тръмп на президентските избори през 2020 г.

Канцлерът на Германия Олаф Шолц е разговарял по телефона с руския президент Владимир Путин, съобщи пресцентърът на германското правителство в петък. Шолц е призовал Путин да прекрати войната на Русия срещу Украйна и да преговаря с Киев за „справедлив и траен мир“.

Новината за разговора предизвика критики от страна на украинския президент Володимир Зеленски. Той каза, че обаждането на Шолц към Путин отваря „кутията на Пандора“, която само ще намали международната изолация на Кремъл и няма да доведе до нищо.

Вижте също

Шолц говори с Путин за "мир" в Украйна. Зеленски каза, че това отваря "кутията на Пандора"

През нощта срещу петък Русия атакува Одеса и Одеска област с бойни дронове. Една жена е убита, а най-малко десет души са ранени, сред които и деветгодишно момче. Един от пострадалите е в тежко състояние, съобщи ръководителят на областната военна администрация Олег Кипер.

По думите му атаката е унищожила жилищна сграда в центъра на Одеса, повредила е многоетажни къщи, около три дузини автомобили и е предизвикала пожари. Повреден е и главният тръбопровод на централното отопление.

Русия всекидневно обстрелва Украйна и я атакува с дронове. Руското министерство на отбраната казва, че атакува само военни цели. Москва не коментира цивилни жертви и разрушения на гражданска инфраструктура.

Украинските военни съобщават, че са отблъснали руско нападение срещу град Купянск в североизточната част на Харковска област, отхвърляйки твърденията на Москва, че се е укрепила в стратегически важния транспортен център, докато руските атаки продължават да вземат жертви сред цивилното население. Генералният щаб на украинската армия каза в четвъртък, че силите ѝ са отблъснали руските атаки, като са причинили значителни материални и човешки загуби.

Виталий Ганчев, назначен от Москва регионален служител, по-рано твърдеше, че руските сили са заели позиции в покрайнините на Купянск и настъпват на североизток и югоизток от града.

"Информацията за окупацията на селището Илиинка и за предполагаемия плацдарм на руските войски в град Купянск не отговаря на истината", се казва в публикация на украинската армия. "Генералният щаб информира, че вчера украински войници спряха настъплението на противника в Купянск, унищожиха цялата му бронетехника и ликвидираха голяма част от живата му сила."

Нито руските, нито украинските твърдения могат да бъдат независимо проверени.

Руските сили превзеха Купянск, стратегически важен железопътен възел, скоро след началото на непровокираната инвазия на Москва в Украйна през февруари 2022 г., но той беше освободен от украинските войски в светкавична контранастъпка през есента на същата година.

През последните месеци Русия продължи с офанзива в района на Харков, като същевременно редовно атакува Харков, вторият по големина град в Украйна, с ракетни удари и артилерийски огън, причинявайки множество жертви сред цивилни и увреждайки гражданска и енергийна инфраструктура.

В сряда сутринта руските сили нанесоха удар с дронове и ракети по Киев. В атаката са участвали до шест стратегически бомбардировача Ту-95мс, съобщиха от украинската армия.

В Киев и Киевска област се чуват взривове, системите за противовъздушна отбрана работят. Кметът на града Виталий Кличко призова жителите да останат в убежищата, докато въздушната тревога не спре.

Първите ракети от бомбардировачите навлизат в украинското въздушно пространство около 7 ч. сутринта, след това атакуват дронове. Атаката продължи повече от два часа.

Според доклади на украинските власти Русия е използвала крилати ракети Х-23, балистични ракети Искандер-Н руско производство и Хвасон-11, произведени в Северна Корея, както и няколко вида дронове. Украйна е успяла да свали няколко крилати ракети, няколко балистични ракети и около десет дрона. Към момента последствията от атаката не са известни.

Украински дрон атакува петролен склад край град Стари Оскол в руската Белгородска област. В резултат на експлозията един от резервоарите се запалва. Това съобщи губернаторът на областта Вячеслав Гладков. По негови данни няма жертви и пострадали. "На мястото са работили десет противопожарни екипа, които бързо са ликвидирали пожара", пише Гладков в Телеграм.

Министерството на отбраната на Русия съобщи, че през нощта руските сили са свалили 13 украински дрона, девет от които в Белгородска област и по два в Брянска и Курска област.

През 2024 г. нападенията на украински дронове срещу руски рафинерии, петролни депа и петролни терминали зачестиха. През юни украински дронове удариха петролна база в град Старооскол и също причини пожар. През март дрон атакува и петролното депо на Белгороднефтепродукт. Според изчисленията на руската служба на Би Би Си украинските въоръжени сили са атакували рафинерии и петролна инфраструктура в Русия поне 64 пъти от началото на годината. Ройтерс преброи 13 нападения срещу руска петролна инфраструктура между юни и август.

САЩ призоваха Киев да спре атаките, опасявайки се от повишаване на световните цени на петрола. Украинският президент Володимир Зеленски обаче каза, че това е единственият начин да се спрат руските атаки срещу енергийната система на Украйна - като Русия бъде накарана да плати подобна цена.

Доналд Тръмп е разговорял с Владимир Путин само часове, след като стана ясно, че е избран за нов президент на САЩ. Това твърди изданието Вашингтон пост.

Според медията в телефонен разговор в четвъртък, само няколко часа след обявяването на победата си, Тръмп е предупредил Путин да не е ескалира войната в Украйна и е заявил надежда за „скорошно разрешаване на ситуацията“.

“Не е имало разговор. Това напълно се разминава с действителността, това е чиста измислица”, каза говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.

В предизборната си кампания Тръмп на няколко пъти спомена, че ще успее да прекрати войната до 24 часа, след като бъде избран. Той многократно заяви, че има способността да постигне мир между Киев и Москва.

Украйна отхвърля всеки вариант за постигане на мир, който включва загуби на територии като окупираните от Русия части на Донбас, както и полуостров Крим. Владимир Путин поставя редица условия като гаранции сред които, че Киев няма да се включи в НАТО и иска да получи всички области, които незаконно анексира, въпреки че не ги владее изцяло.

Вижте също

Какво означава за Европа завръщането на Тръмп

В неделя Украйна атакува Москва с най-малко 25 безпилотни самолета, съобщиха руски официални лица, цитирани от Ройтерс. Наложило се е временно да бъдат затворени две от основните летища в града. Това е най-големият украински удар с дронове по руската столица досега, пише агенцията.

Кметът на Москва Сергей Собянин каза, че дроновете са били унищожени в Раменския и Коломенския район на Московска област, както и в град Домодедово, югозападно от Москва. Населението на Московска област е над 21 милиона души.

По предварителна информация на мястото на падането на отломките няма щети или жертви, каза Собянин в Телеграм.