Те се намират в Донбас. Това е районът в източната част на Украйна, контролиран от 2014 г. насам от подкрепяни от Москва сепаратисти. Съвсем близо са дo границата с Русия. А зад нея са струпани над 120 000 руски войници.

Анатолий Степанов и Андрий Дубчак обикалят района и все още имат време да разкажат какво виждат.

Анатолий Степанов: По-тихо, отколкото в Киев

Усеща се, че на фронтовата линия е по-тихо, отколкото в Киев. Обикновено е така - колкото по-далеч от столицата и по-близо до фронта, толкова по-спокойно е.

Тук всеки знае какво трябва да прави. Няма нищо подобно на истерията, която виждате в медиите в момента. През последния месец наистина нищо не се е променило на фронтовата линия.

Въпреки че тук като цяло е спокойно, в петък вечерта, на няколко километра от позицията, където бях с едни журналисти, се стигна до истинско сражение. Чуваха се 82-милиметрови минохвъргачки, тежка картечница Утьос и прелитащи снаряди за РПГ. Това продължи около 90 минути, но фронтовата линия като цяло е спокойна. Вероятно беше просто някакъв спор между двете страни.

Наскоро бях с журналист и докато говорехме с няколко парашутисти, един офицер ни каза направо, че ако тази руска атака, за която се носи мълва, стигне до мястото на фронта, където сме, най-вероятно всички ще бъдем убити. Той каза, че войниците на фронта служат като щит, така че ще бъдат преодолени, но биха могли да спечелят време за следващата отбранителна линия.

Не съм мислил за план за бягство, ако започне атака. Моята работа е да снимам каквото и да се случи и смятам да остана тук на изток.

Предполагам, че има различни планове за атака, но се съмнявам, че дори Русия знае кой сценарий би използвала, ако изобщо възнамерява да използва такъв. От границата с Беларус до Киев са по-малко от 100 км.

През лятото имаше артилерийски атаки, но сега се използват предимно малки оръжия - малки неща. Войната в момента е като в летаргия.

Андрий Дубчак: Настроението е различно

В момента на фронтовата се усеща спокойствие - само обичайните спорадични сражения, но настроението е различно от това преди няколко седмици, когато хората бяха много апатични към разговорите за инвазия.

Хората преди не вярваха, че е възможно. Те смятаха, че ситуацията е същата като струпването на подобни войски и военна техника през пролетта. Сега обаче и войниците, и цивилните определено са под влияние на слуховете за нападение. Трудно е да не бъдеш в час с всички новини онлайн и по телевизията.

Наскоро снимах на пазара в Мариупол на същото място, което беше подложено на силен обстрел от ракетни системи "Град" през 2015 г., и някои жени започнаха да викат по мен. Това беше истинска изненада и показва напрежението, което хората изпитват в момента.

Стойността на гривната (валутата на Украйна - б.р.) също пада, а цената на бензина се покачва. Един войник ми каза, че е „уморен да чака“ руска инвазия и каза, че тя „по-скоро е в ход“. Той смяташе, че шансовете за пълномащабна война са около 50 на 50.

Гледах как чуждестранен журналист прави репортаж близо до контролно-пропускателен пункт в покрайнините на Мариупол. Той беше облечен с бронежилетка и с каска. Зад него вървяха цивилни по ежедневните си задачи и гледаха с интерес това „шоу”. За някои изглежда малко глупаво.

Имам много опит в статичните окопни войни, но честно казано нямам познания за бързо развиващи се конфликти. Ако настъпи инвазия, ще бъда толкова близо до битката, колкото се чувствам в безопасност, но кой знае какво означава това.

Наскоро един журналист попита войник близо до фронта: „Безопасно ли е тук?“ Войникът беше объркан от въпроса, след което се засмя на глас и отговори: „Това място е напълно несъвместимо с безопасността“.