Както си върви сериалът, изведнъж нещо от него изчезва. И не "нещо", а цяла серия. Да не сме я проспали? Платили ли сме абонамента, да няма бъг? Това са въпроси на зрители от Хонконг, които така и не успяват да видят 12-ата серия от 16-и сезон на „Семейство Симпсън“ - популярният американски анимационен филм.
Тази серия е изрязана от китайската цензура. Новината и бездруго стресна публиката, но към нея се добави и втори въпрос: защо компанията „Дисни“, която е произвела филма, се е съгласила с това?
Серия № 12
В края на ноември видеоплатформата на „Дисни“– „Дисни +“ започна да излъчва епизодите от „Семейство Симпсънс“ в Хонконг - бившата британска колония, която днес има специален статут в рамките на комунистически Китай.
Изрязаната серия включва посещение на основните герои на сериала в Китай, където един от тях иска да осинови дете. Те остават като туристи за няколко дни и разглеждат различни забележителности като Великата китайска стена, Забранения палат, Шаолин и други.
Семейството отива и в мавзолея на комунистическия диктатор Мао Дзедун - място, на което е изложено балсамираното тяло на отдавна починалия китайски лидер. Един от героите във филма произнася следната реплика: „Вижте го как спи. Като малко ангелче, което е убило 50 млн. души“.
В края на епизода, когато семейството търси начин да напусне страната, героите се озовават на площад Тянанмън. Там те се натъкват на мемориална плоча, която гласи: „Площад Тянанмън. На това място през 1989 г. нищо не се е случвало“.
Какво е площад Тянанмън
През 1989 г. на китайския площад Тянанмън се разиграват събития, които комунистическата партия се опитва да потопи в забрава. Между април и юни на тази година стотици хиляди студенти протестират срещу властите, увличат след себе си други свои сънародници и накрая шествията се разрастват до огромни протести, протичащи едновременно в 400 града.
На 19 май 1989 г. на Тянанмън се събират близо 1,2 млн. души, които искат демократични реформи в страната.
През нощта на 3 срещу 4 юни китайски военни с танкове и тежко въоръжение са изпратени на площада. Те преследват и убиват стотици цивилни, а в следващите седмици са арестувани около 10 хил. души. Хиляди от тях получават доживотен затвор, десетки са екзекутирани.
Тела на избити от военните цивилни близо до Тянанмън. Снимката е от 4 юни 1989 г.
След смазването на протестите Китайската комунистическа партия се захваща със задачата да изтрие събитието от историята. Забранени са възпоменателните шествия. Всички опити да бъде разкрита повече информация или са пресичани в зародиш, или са заклеймявани като изфабрикувани.
Да задраскаш историята
По ирония на съдбата от потушаването на протеста остава една световно известна снимка, която всъщност изобразява надеждата и силата на обикновените хора. На нея не вижда как един мъж спира с тялото си танк.
В забранения 12-и епизод една от анимационните героини в „Семейство Симпсънс“ се изправя пред танк, управляван от представителка на властта. Сцената напомня снимката от реалните събитията през 1989 г.
Всъщност младите хора в самия Китай може би не биха и разпознали тази препратка. В учебниците няма информация за събитията на Тянанмън. През 2014 г. журналистката Луиза Лим открива, че едва 15 от всеки 100 студенти в най-добрите университети в страната успяват да разпознаят снимката с човека, застанал пред танка.
„Това от Косово ли е?“, питат някои от тях. Други дори не знаят, че през 2019 г., когато в света се отбелязва 30-ата годишнина от потушаването на протестите, центърът на Пекин е затворен, а достъпът на китайците до чуждестранни медии и социални мрежи е блокиран.
12-и епизод е цензуриран за територията на Хонконг в момент, в който американската администрация значително втвърдява тона си срещу днешен Пекин. Този път - заради серия от събития, определяни от САЩ като посегателство срещу човешките права - действията срещу уйгурите, заплахите срещу Тайван и ситуацията в... Хонконг. Тоест, в същото това място, където „Семейство Симпсънс“ се излъчва без точно определен епизод, сякаш доказвайки правотата на американските обвинения към Китай.
Къде е компанията „Дисни“ във всичко това
Решението на „Дисни“ да отстрани епизода от излъчване в Хонконг доведе до острата реакция на правозащитници и политици. Те определиха това като „позорно действие“ и „навеждане“ пред Китайската комунистическа партия.
„Фактът, че „Дисни“ са готови да изтрият сатиричен анимационен епизод, който има потенциала да покаже злодеянията на Китайската комунистическа партия, е отвратителен и достоен за осъждане. Много съм притеснен от страхливата реакция на Дисни и готовността им за отстъпление пред китайския наратив“, написа конгресменът републиканец от Южна Каролина Джей Дънкан.
Подобни позиции бяха публикувани и от други негови колеги републиканци, които поискаха обяснения от филмовата компания за действията ѝ.
Засега ръководството на „Дисни“ не е коментирало официално случая.
Реакцията може да е продиктувана и от приетия в края на октомври от Хонконг закон за цензурата във филмите, според който на територията на града-държава не могат да се излъчват ленти със съдържание, което „подкрепя, насърчава, възхвалява, или инициира действия, които могат да застрашат националната сигурност“.
Тепърва обаче се очакват последиците от намесата на Пекин в управлението на бившата британска колония.
„Великата огнена стена“
Ситуацията със „Семейство Симпсънс“ не е без прецедент. През 2020 г. друга продукция на „Дисни“ – игралният филм „Мулан“, стана обект на бойкот от правозащитници и политически наблюдатели по причини като пропаганда на патриотизма, свързан с режима в Китай и подкрепата на потъпкването на протестите в Хонконг.
Един туит в подкрепа на Хонконг в разгара на протестите пък едва не изхвърли друг културен и комерсиален символ на Америка от Китай – излъчването на мачовете от първенството на Националната баскетболна асоциация.
Тази култура на цензурата има и по-голямо превъплъщение в политиката, налагана от комунистическата партия, а в последните години и от настоящия ѝ лидер и Си Дзинпин. Тя цели налагане на масова цензура върху съдържанието, което се публикува в интернет пространството в Китай.
Феноменът, придобил популярност като „Великата Китайска огнена стена“ (от английското Firewall – софтуерът, който защитава устройства, свързани с интернет) се появи в началото на новия век с проекта „Златен щит“. Това е механизмът за наблюдение и цензура, с който бързо се идентифицираха неудобни за управляващите хора и личности. Постепенно, а и благодарение на развитието на технологиите, както и с втвърдяването на законодателството, свободата на интернета в Китай беше практически заличена. Всичко се случи под шапката на „националната сигурност“.
Днес хиляди думи и източници са отстранени от китайския интернет. Статиите, които не следват партийната доктрина, биват сваляни. Опитите за заобикаляне на цензурата чрез инструменти като виртуалните частни мрежи (VPN) пък могат да доведат потребителите, както и тези, които ги продават, до затвора.
Това доведе до изтеглянето на гиганти като Гугъл, Фейсбук, Яху и други от страната и заместването им с местни мрежи, които обаче предоставят пълен достъп на правителството. С това възможностите за алтернативна информация бяха сведени до минимум.
Според правозащитници всичко това е довело до „драстична“ промяна в поведението и мисленето най-вече на най-младите китайци. За разлика от преди 20 години, когато интернет е средство за натиск срещу държавата да бъде по-прозначна и да зачита правата на гражданите, голяма част от по-младото поколение дори подкрепя ограниченията, налагани от Си и управлението му.
