В последните няколко седмици Китайската комунистическа партия отново се оказа под сериозен натиск. Причината този път не беше свързана с Хонконг, Тайван или мюсюлманските общности, а с отношението към една от най-известните личности в страната.
Преди близо 20 дни тенис звездата Пън Шуай обвини в сексуално насилие бивш китайски вицепремиер. Малко след това тя буквално изчезна и не можеше да бъде открита от представители на редица международни организации.
В крайна сметка в понеделник от Международният олимпийски комитет(МОК) потвърдиха, че са провели разговор с Пън и че тя е жива и здрава. Въпреки това от комитета настояват да се извърши подробно, независимо и прозрачно разследване на обвиненията в сексуално насилие . От международната организация са много активни по случая и във връзка с предстоящите в началото на 2022 г. Зимни олимпийски игри в Пекин.
Това, което кара държави и институции да се съмняват в думите на Пекин, е, че историята на тенисистката не е единствена, а хората в Китай, които отправят обвинения към комунистическата партия, нерядко се оказват в неизвестност.
Защо изчезват хора?
Китай нееднократно е заявявал, че се ръководи от върховенството на закона. В крайна сметка обаче, когато комунистическата партия има проблем, усети се застрашена или просто иска да смачка някого, пред нея няма спирачки. Държавните институции, медиите, дори социалните платформи са под неин контрол и те винаги влизат в употреба, когато се появи „враг“. Това помага значително и в случаите на изчезнали хора, защото слуховете се покриват, а критиците се заглушават. Истината изплува на повърхността най-често благодарение на чуждестранни медии и организации.
Това поведение на комунистите има своите корени още преди те да вземат властта през 1949 г. Последвалата културна революция между 66-та и 76-та води до затварянето на много хора, сред които политици, учители и музиканти, които лежат по затворите без присъда.
Днес съществува партийният комитет за дисциплинарни производства, който се занимава с обвиненията срещу членовете на управляващите. Дори и в редиците на Комунистическата партия се случва някой, които получи публично обвинение, да изчезне за няколко месеца, след което да бъде обявена тежка присъда за него. Целият този процес не е придружен с детайли и доказателства, свързани с престъплението на осъдения.
Изчезват ли известните?
Последният случай, който предизвика международен интерес, беше свързан с изчезването на един от най-богатите хора на планетата и известен лидер от бизнеса – Джак Ма. Той е създателят на най-голямата компания за електронна търговия, Алибаба Груп. Изчезването му дойде непосредствено след като той обвини китайските държавни регулатори в твърде голяма консервативност през октомври 2020 г.
Само дни, след като Ма изпадна в неизвестност, стана ясно, че правителството е разпоредило компанията му Ант Груп, предоставяща финансови услуги, да не бъде допускана да излезе на борсите в Хонконг и Шанхай.
Спекулациите дадоха почва за теории, свързани с неговото задържане, като единствената информация дойде от негови приятели, които твърдяха, че Ма просто е искал да се изолира след коментарите си. Бизнесменът се появи два месеца по-късно, но не коментира случката с изчезването си.
Подобно изчезване имаше и актрисата Фан Бинбин, известна с участието си в редица китайски и западни продукции. Тя беше в неизвестност за цели три месеца преди да се появят информации, че на нея и компаниите, които представлява, е било разпоредено да изплатят 130 млн. долара за данъци и нарушения.
Изчезванията не подминават и бизнесмените с най-големи връзки. Това се случи с китайската милиардерка Уитни Дуан, която изчезна през 2017 г. По думите на съпруга й Дезмънд Шум той не е чул нито дума от нея в следващите четири години. Тогава получава обаждане преди да издаде книга, разказваща за корупцията в Китай. По телефона съпругата му го моли да не издава книгата си.
Един от най-богатите строители в страната Рен Жикян изчезна през март 2020 г., след като критикува президента Си Дзинпин. Година по-късно той получи 18-годишна присъда по обвинения в корупция.
Изчезват ли и други?
Понякога до публиката достигат и историите на обикновени хора, които изчезват след критики към Комунистическата партия. Такъв беше случаят от 2015 г., когато шведският гражданин Ги Минхай изчезна, а подозренията бяха свързани с това, че той е бил отвлечен от китайците, докато е бил в Тайланд. Той и още четирима души, работещи в компания, която издаде критични към властта на Комунистическата партия книги, изчезнаха по едно и също време. Няколко месеца по-късно те се оказаха заедно в арест в Китай. Самият Минхай беше осъден на десет години затвор за „незаконно предоставяне на разузнавателни данни в чужбина“.
През 2018 г. двама канадци бяха задържани в Китай, малко след като Канада арестува финансовия директор на технологичната компания Huawei Мън Ванчжоу. Китай с дни не обявяваше задържането им и отричаше канадските граждани да са арестувани заедно или по едно и също време. В крайна сметка те бяха върнати в страната си след размяна именно с Ванчжоу.
Задържани, а впоследствие обвинени в корупция и други нарушения, са били научни изследователи и дори бившият президент на Интерпол Мън Хунвей. Впоследствие той призна, че е получавал подкупи в размер на няколко милиона, за което получи многогодишна присъда. Съпругата му обаче твърди, че с години не е успяла да осъществи контакт с него, както и че обвиненията са били скалъпени.
В разгара на пандемията от COVID-19 в Китай пък изчезнаха редица активисти, които разказаха за коронавируса и начина, по който властите се справят със заразата.
Най-масови са изчезванията на представителите на мюсюлманските малцинства в Китай и по-конкретно на уйгурите от провинция Синдзян. Според редица разследвания много от тях изчезват в т.нар. Центрове за професионално обучение, които международната общност определя като концентрационни лагери.
