По всичко личи, че този път няма да има мърдане. Коалиционното споразумение още не е подписано, а темата за отстраняването на Иван Гешев и реформата на прокуратурата все повече изглежда като незаобиколим приоритет на бъдещото управление.
Самият Гешев вече премина в словесна контраатака, като нарече бъдещите управляващи „каста богоизбрани като в Древния Рим“. Те пък отговориха с призиви да подаде оставка.
В този сблъсък се включи дори очертаващата се като опозиционна партия „Възраждане“, която внесе свой проект за съдебна реформа, а лидерът ѝ открито призова за уволнението на Гешев, изправянето му пред съда и вкарването му в затвора. Засега пасивни по темата остават единствено ГЕРБ и ДПС.
Но въпросът е какво ще предприеме бъдещото управляващо мнозинство и кое е реалистично да се случи най-бързо. Свободна Европа събра цялата налична до момента информация, за да отговори на тези въпроси.
Призив за оставка и закриване на спецправосъдието
Според източници, запознати с със законодателни предложения на коалиционните партньори планът най-общо е разделен в две части – краткосрочна и средносрочна.
Първата предвижда по-лесно постижими мерки за ограничаване на правомощията на главния прокурор, закриване на специализираните съдилища и прокуратури, въвеждане на съдебен контрол върху някои от отказите на прокуратурата да образува разследвания и частична реформа на Висшия съдебен съвет (ВСС).
Последното е свързано и с непрекъснато напомняното настояване от Съвета на Европа за ограничване на влиянието на главния прокурор върху дейността на съдебните кадровици.
Като първа стъпка се оформя приемане на обща декларация от бъдещите коалиционни партньори, с която да призоват Гешев сам да подаде оставка. Това вече беше заявено последователно от двама от лидерите на ПП и ДБ – Кирил Петков и Христо Иванов.
Краткосрочният план на бъдещото мнозинство включва трансформиране на ВСС от постоянно във временно действащ орган, което да се случи не по-късно от 3 месеца от началото на 47-ото Народно събрание. Закриването на спецправосъдието пък е възприето като незабавна мярка, която ще бъде последвана от обсъждане на идеи за нови специализирани структури към общите съдилища и прокуратури.
Коалиционният договор предвижда още въвеждане на процедура за задължително тримесечно отчитане на главния прокурор пред парламента. Подобна възможност съществува в парламентарния правилник, но Гешев я оспори пред Конституционния съд през лятото.
Сред промените, предвидени за незабавно приемане, попада и въвеждането на съдебен контрол за някои откази на прокуратурата да разследва сигнали, например, когато са срещу главния прокурор и по-нисши прокурорски ръководители, за полицейско насилие или от антикорупционната комисия. Както Свободна Европа вече писа, последната също ще претърпи сериозна реформа.
Разделяне на ВСС и анализ за мястото на прокуратурата
Средносрочните законодателни планове на бъдещата коалиция, свързани с прокуратурата и ВСС, все още нямат очертан конкретен срок на приемане, тъй като предполагат конституционни промени, изискващи поне две трети от гласовете в 240-местния парламент, или общо 160 гласа.
Според разпределението на мандатите в 47-ото Народно събрание ПП имат 67 депутати, БСП – 26, ИТН – 25, а ДБ – 16, което прави общо 134 гласа. Дори ако прибавим групата на „Възраждане“ от 13 души, отново не се оформя необходимото мнозинство за промени в основния закон. Затова на този етап тази част от идеите на бъдещите управляващи изглеждат невъзможни за реализиране без участието на ГЕРБ или ДПС.
Сред тях е разделяне на ВСС на самостоятелни съдийски и прокурорски съвети, така че квотата на държавното обвинение да няма влияние във взимането на кадрови въпроси, свързани със съда. Освен това се предлага създаването на нов независим инспекторат, който да проверява работата на бъдещите съдебен и прокурорски съвети.
Бъдещото управляващо мнозинство обсъжда и евентуален анализ на възможността на преместване на прокуратурата и следствието извън състава на съдебната власт. Вариант, срещу който ръководството на държавното обвинение винаги е възразявало категорично.
Друга идея на бъдещата коалиция е евентуалното премахване на фигурата на главния прокурор или свеждането на правомощията му само до чисто организационни функции, както и намаляване на мандата му от 7 на 5 години.
Преговарящите партии са обсъждали и анализ на варианта за създаване на механизъм за освобождаване на главния прокурор от парламента по предложение на министър на правосъдието.
По отношение на двете върховни съдилища пък бъдещата коалиция лансира възможност техните пленуми да са водещи в процедурите за избори на председателите им, както и изискване те да бъдат действащи съдии от съответния Върховен съд.
"Опит за пробив в законността и правовия ред"
Макар по-голямата част от тези планирани мерки все още да не са съобщавани официално, Иван Гешев вече определи заявките за съдебна реформа на бъдещите управляващи като „опит за пробив в законността и правовия ред, който реално може да застраши европейските ценности и правата на човека“.
Преди ден под неговата егида беше организирана конференция за бъдещото на специализираното правосъдие, на която бяха отправени международни приветствия. Впоследствие главният прокурор подчерта, че спецпрокуратурата е получила подкрепа от италианските, гръцките и сръбските си колеги.
„Впечатлението на цялата прокуратура е, че цялата тая реформа, която така наричат в кавички, и се представя, ако се вгледате внимателно, е просто [да] се търси по някакъв начин единствено и само да не е този главен прокурор. Това не съответства по никакъв начин на европейските ценности“, коментира Гешев пред медиите в четвъртък.
По думите му специализираните обвинители са признати не само в Европа, но и в САЩ, но „това, което се случва в България, е политическа, невярна и фалшива оценка за тяхната работа“.
„Това не означава, че те нямат проблеми, това не означава, че не трябва да се прави реформа, но не може под формата на реформа да се създава впечатление, поне в колегите, че се стреми да се решат едни конкретени интереси на засегнати от правосъдието лица.“
Гешев за пореден път разви тезата си, че фигурата на българския главен прокурор разполага с много по-малко реални правомощуя от европейските си колеги, както и че твърденията, че е „всевластен“, са „политическа легенда“.
Подобно на повечето пъти, в които коментира темата обаче, той отново не засегна обстоятелството, че тези критики вече повече от десетилетие са отправяни от органите на Съвета на Европа.
Гешев отхвърли като „лъжа“ и твърдението на служебния вицепремиер Атанас Пеканов отпреди ден, че Европейската прокуратура е върнала на София Плана за възстановяване и заради проблема с липсата на възможност за разследване на главния прокурор.
На въпрос как би коментирал призивите на Кирил Петков и Христо Иванов сам да подаде оставка, ръководителят на държавното обвинение заяви, че не е чул реални доводи за това. Той добави, че след като го критикуат политици, значи си върши добре работата.
„Да се оттегля? Когато преценя, че не съм полезен на прокуратурата и, че всичко това – тези лъжи, които се изсипват, се окаже, че има нещо вярно. Значи, всичко това, което се говори, слезе на много долно, ниско ниво вече, личностно, обидно за мен даже в някакви аспекти и не мисля да го коментирам“, добави Гешев с обобщението, че като прокурор си е вършил работата „и не могат да намерят нищо“, затова критиците му се занимават с „компромати и доноси“.
