Мнозинството в Пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС) отказа в четвъртък да се произнесе по същество по предложението на служебния правосъден министър Янаки Стоилов за предсрочно отстраняване на главния прокурор Иван Гешев.
След близо седемчасови спорове дали министърът изобщо има право да инициира подобна дискусия в кадровия орган на съдебната власт, 12 от членовете на съвета гласуваха „за“ предложението му да бъде оставено без разглеждане, тъй като е недопустимo. Гласовете „против“ бяха 8, а самият Гешев предварително обяви, че няма да участва във вота.
Някои от гласувалите срещу това решение всъщност не го подкрепиха не защото защитаваха тезата, че главният прокурор трябва да бъде отстранен, а тъй като смятаха, че искането на Стоилов трябва да бъде отхвърлено на други основания.
В крайна сметка ВСС остави без разглеждане предложението за уволнение на Гешев, защото то не е допустимо, но така и не записа на какво се основава тази преценка. Идеите в тази посока варираха от това, че нито Конституцията, нито Законът за съдебната власт предвиждат изрично правомощие на правосъдния министър да иницииа такава процедура, до това, че давността на посочените от него нарушения на Гешев е изтекла.
Непосредствено преди финалния вот по темата Янаки Стоилов предложи членовете на ВСС да гласуват по първоначално формулираното му предложение – дали има достатъчно основания за освобождаването на главния прокурор. Аргументът му беше, че по този начин „против“ ще могат да гласуват и тези, които смятат, че процедурата е допустима, но неоснователна, и тези, които изобщо не смятат, че такава може да бъде открита.
„Абсурд, абсурд! Не можем да съчетаем мотивите за допустимост с мотивите по същество“, започна да вика Вероника Имова, която на няколко пъти взе думата преди това, за да развие тезата си, че правосъдният министър няма легитимно правомощие да сезира ВСС с подобно искане.
Даниела Марчева и Цветинка Пашкунова пък искаха съветът да даде срок на Стоилов да допълни с конкретни данни предложението си, посочвайки, че в настоящия му вид то не е годно за разглеждане по същество.
Така или иначе, някои от членовете на съвет направиха изказвания по същество срещу искането за освобождаване на Гешев, сред които бяха Йордан Стоев, Боян Новански и Стефан Петров. Освен, че главният прокурор не трябва да бъде освобождаван от поста, те бяха на мнение и, че искането за това не може да бъде разгледано.
Петров формулира финалното предложение за недопускане на предложението на Стоилов. Той е най-новият член на съвета, който беше избран от квотата на следователите на мястото на починалия Евгени Диков. Стефан Петров беше единствен кандидат за поста и все още е зам.-председател на Камарата на следователите в България, която нееднократно е защитаала Гешев с публични позиции.
Както обикновено, малцинството, което подкрепяше обратната теза - че искането е допустимо и трябва да се разгледа, беше съставено само от Атанаска Дишева, Олга Керелска и председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов.
Няколкочасовата дискусия по допустимостта на предложението на правосъдния министър беше предшествана от исказвания от него и главния прокурор. Искането на Стоилов за отстраняване на Гешев беше обявено миналия петък. То се базираше на сигнал от вътрешния му колега Бойко Рашков, който на 14 юли внесе правосъдното министерство доклад, обобщаващ случаи, в които според него Гешев е извършил нарушения на закона и накърнил престижа на съдебната власт.
Най-общо въпросният доклад визираше избирателното разгласяване на данни, събрани със специални разузнавателни средства (СРС), нахлуването на разследващи в президентството и изказвания на Гешев, нарушаващи презумпцията за невинност и издаващи политическа пристрастност.
"Някои бъркат независимостта с недосегаемост"
Заседанието на ВСС започна с кратко изложение от министър Стоилов, в което той коментира позиция на Асоциацията на прокурорите в България, в която предложението му беше определено като атака срещу независимостта на съдебната власт.
„Възможно ли е когато държавен орган упражнява законовото си правомощие, това да се квалифицира като посегателство срещу независимостта. Разделението на властите върви заедно с взаимния контрол. Някои бъркат независимостта с недосегаемост, а недосегаемост в правова държава няма и не може да има“, отговори задочно Стоилов.
Той повтори аргументите, изложени преди това от Рашков, според които прокуратурата е нарушила Закона за СРС, разгласявайки разговори от телефонни разговори на президента Румен Радев с командира на Военновъздушните сили (ВВС) генерал-майор Цанко Стойков, както и Васил Божков с журналиста Огнян Стефанов и ексдепутата от БСП Александър Паунов.
Към укоримите прояви на Гешев, Стоилов добави „публични изявления и коментари, които показват пристрастност и предубеденост и нарушават презумпцията за невиновност“ по повод разследванията срещу братя Бобокови и президентския секретар Пламен Узунов.
Основно място в изказването му беше отделено на акцията на прокуратурата в президентството от юли 2020 г., която според министъра е била в „противоречие с принципа за пропорционалност заради тежките въоръжени части, които са използвани“. Наред с това припомни, че извършените същия ден арести на Пламен Бобоков, Пламен Узунов и президентския съветник Илия Милушев впоследствие са обявени за незаконни от съда.
Като пример за липса на еднакъв критерий по отношение на провежданите от прокуратурата разследвания по времето на Гешев, Стоилов посочи, че не са били изяснени случаите със заснетите в спалнята на бившия премиер Бойко Борисов „кюлчета и пачки“, т.нар. „къа в Барселона“, както и ролята на някои замесени в казуса „КТБ“ лица.
"Едно правно нищо"
Веднага след това думата беше дадена на самият Иван Гешев, който определи предложението за освобождаването му като „едно правно нищо“. Той повтори вече разпространената от говорителката му Сийка Милева теза, че докладът на Рашков всъщност е „политически акт, който освен, че няма никакви юридически аргументи или квазиюридически аргументи, преследва нелегитимна политическа цел“.
Според Гешев въпросната цел не е неговото уволнение, а „компрометиране и делегитимиране на ВСС овладяване на части от съдебната власт или цялата и в крайна сметка нарушване на основни европейски принципи“.
Той посочи като „обидно и неврно“ твърдението в доклада на Рашков, че йерархичната структура на прокуратурата доминира над свбодната воля и вътрешното убеждение на прокурорите.
Подобно на изявленията си още от началото на своя мандат в края на 2019 г., той за пореден път разви тезата, че всички критики към него и прокуратурата са в резултат от разследванията срещу олигарси, разполагащи с „голям финансов ресурс“.
„Това е резултат не от това, че прокуратурата не работи, а точно от това, че прокуратурата работи“, заяви Гешев, добавяйки благодарности към колегите си прокурори и следователи, които са се обявили в негова защита.
Той отклони всички аргументи на Стоилов и Рашков по повод разгласяването на данни, събрани със СРС, с твърдението, че това е правомощия изцяло на наблюдаващия прокурор, което е законно и не подлежи на контрол от главния.
„Конституционно уредените функции на главния прокурор са две – надзор за законност и методическо ръководство“, посочи за пореден път Гешев като дори подчерта, че не е взимал „отношение за медийната политика“ на държавното обвинение. Тези му думи предизвикаха напомняне от Стоилов, че главният прокурор има личен говорител.
„Най-общо обсъждаме едно бланкетно предложение на министъра на правосъдието, което трябва да бъде попълнено по същество от изложението на министъра на вътрешните работи, където има доста повече конкретика, разбира се невярна“, обобщи дискусията Гешев още преди тя да е започнала по същество.
По повод влизането на разследващи в президентството той определи това като „журналистическа интерпретация“ и припомни, че действията на подчинените му са били обосновани на съдебни разрешения за претърсване и изземване на доказателства.
По време на изказването си главният прокурор зададе и риторичния въпрос „в каква процедура сме“, уточнявайки, че лично той няма да разсъждава по него, но предполага, че той „може би ще е обект на дискусия“. Впоследствие това се оказа и основната тема на заседанието.
Само два дни по-рано Европейската комисия разпространи втория си доклад за върховенството на закона в Европейския съюз. В частта му за България тя напомни за пореден път, че е обезпокоена от фактическата недосегаемост на главния прокурор и от влиянието му, което той има във ВСС и в цялата съдебна власт.
