„Всичко в името на човека, всичко за благото на човека!“
Никита Хрушчов (КПСС, 1961)
Европейският съюз (ЕС) копира неосъзнато някои похвати на държавното планиране, познати в тази част на Европа преди 1989 г. Плановете за възстановяване са отговорност на комисар и заместник-председател на комисията на Съюза с ресор „Икономика в интерес на хората“. В ресора са включени 16 области на парична, търговска, стопанска, социална политика и политика в областта на опазването на околната среда. Към този списък дори най-въодушевените от държавното планиране икономисти няма какво да добавят.
„Цената на възстановяването“
Ориентацията в плана за възстановяване на Съюза и на страните членки е трудна работа. Струва ми се, че в България и новите срани членки не са достатъчно обсъдени:
- Цената на достъп до кредитните и грантовите линии на Съюза;
- Националните достижения в областите на планиране с цел те да бъдат издигнати като приоритет и биха могли да се разглеждат като конкурентно предимство;
- Механизмите на отчетност и прозрачност, видимостта на това кой колко в крайна сметка получава и по какво може да се съди дали кредитите и даренията се разпределят по най-разумния начин.
Цената е нетривиална – нов механизъм на финансиране на Съюза (всъщност на Комисията, регламент LI 433/11 от 17 декември 2020 г.), при който на централно равнище се съсредоточават около осем пъти повече средства, които след това се разпределят от Комисията като кредитор и инвеститор от последна инстанция в зависимост от заявените планове на страните членки.
Страните се нареждат на опашка пред Еврокомисията, а гражданите и предприятията се нареждат на опашка пред правителствата.
Независимо дали е точно такъв замисълът, в действителност се получава, че правителствата на страните членки се нареждат на опашка пред Еврокомисията, а гражданите и предприятията се нареждат на опашка пред правителствата. Националните особености сигурно са от значение. Но такъв е общият механизъм. Независимо дали става дума за план като този на Полша (58 милиарда евро) или този за България (10.7 милиарда евро).
Регламентът не само осигурява повече приходи на Еврокомисията. Той служи като основа на мероприятия срещу т.нар. „агресивно данъчно планиране“ – управление на фирмените финанси в страните членки с цел оптимизиране на данъчните разходи и осигуряване на конкурентност и/или преференциално третиране.
Засега само последното е предмет на наблюдение и то само по отношение на Ирландия, Кипър, Люксембург, Малта, Унгария и Холандия. Равният и нисък корпоративен данък засега спасява България от претенции от страна на Комисията. (Според изследване на „зелените“ от Европейския парламент, възложено на колегата Петр Янски от Карловия университет в Прага, България е едиствената страна от ЕС, в която корпоративното облагане напълно се спазва.)
Друго важно обстоятелство е, че времето за представяне, обосноваване и финансиране на части от националните планове е такова, че към 2022 година (когато реално ще са достъпни преводите към страните членки), възстановяването от рецесията на 2020 година най-вероятно ще е приключило.
Затова в съставянето и актуализацията на плана за България е от съществено значение да се решат натрупаните проблеми и да се изполват дългосрочните предимства. Ето само три идеи по този повод.
Домашно 1: прозрачност на даренията от ЕС
Насочването на ресурси от Съюза следва да става според изискванията на чл. 151 и чл. 153 от Договора за функциониране на ЕС, по-специално от чл. 153.1, букви „б“, „з“ и „й“, които предполагат рационалност на критериите и отсътсвие на дискриминация.
В областта на заетостта, върховенството на правото („справедлива България“) и образованието („свързана България“) дългосрочните цели на възтановяването са изпълними единствено ако делът на ромите, българските турци и българите, които са извън заетост, образование и обучение (ИЗОО) бъде намален значително – при ромите и турците наполовина, при българите – между ¼ и 1/3 (доколкото става дума за предимно хора на пред-пенсионна възраст). За ромите става дума за поне 100 хиляди безработни и ИЗОО, но тук не са включени онези, които са без пълна гражданска регистрация (73 хиляди през 2011 г., сега вероятно окоро 80 хиляди) и завърналите се от временна работа в чужбина (между 50 и 60 хиляди).
Няма друг обективен критерий на разпределение на дарения, който да отчита социално-икономическите проблеми на местно равнище, да е справедлив спрямо различните етнически групи и да дава перспективи с дълъг хоризонт. Например, заради ранното напускане на училище, в Индекса на човешкия капитал (актуализиран вследствие на COVID-19), България е в групата на страни като Малайзия, Мексико, Монголия и Мавриций; зад нея от съседните страни са Северна Македония, Босна и Херцеговина и Румъния; а пред България са всички други нови членове на ЕС, плюс Казахстан, Черна гора, Албания, Украйна, Руската федерация, Сърбия и Турция.
Домашно 2: мястото на човека в „Зеления план“
Необходима е промяна на критериите, по които се разпределят парите в тази част на Плана.
В областта на околната среда не просто следва да се цели повече възобновяеми източници, а да се увеличи използването на ВЕИ-мощности от частни лица. Това ще има ефект за хората, които не са относително добре материално. Защото това ще намали разходите на тези хора за електроенергия, ще доведе до някакво обновяване на къщите им. Освен това тези хора ще станат политически независими. Няма да трябва да ходят при кмета или народния представител и да кажат – моля те, докарай ток до нашата къща, или хайде да построим тук трафопост.
Смятам, че от целия ресурс (около 3.6 милиарда лева) 20% трябва да отидат за такива цели, което ще подобри и екологията в градовете. Няма да има нужда да убеждават предградията да престанат да горят дърва и да им се пробутват климатици, какъвто план имаше преди година-две. Малките ВЕИ инсталации като инструмент за децентрализация са с потенциален положителен ефект като изполване на Интернет и умни мобилни устройства. Индивидуалното изполване ще наложи и ремонт на сгради, които вероятно ще трябва да бъдат и санирани.
Домашното тук изисква:
- Опростяване на процедурите за издаване на разрешително за строеж и присъединяване към електроенергийната мрежа, така че да се оптимизира срокът им без да се поставя под риск качеството и безопасността на изпълнението на проекта.
- Премахване на изискването за присъединяване на обекта, в който се изгражда централата, да бъде присъединен като потребител, т.е. клиентът да има сключен договор за доставка на електроенергия.
- Подобряване на процеса на ценообразуване на мрежовите услуги, така че компаниите да разполагат с достатъчно средства за безпроблемно и бързо присъединяване на малки ВЕИ инсталации.
Домашно 3: мястото на българските предимства в „Зелената сделка“
Зелената сделка. Основното при нея е прехвърлянето на въглищните централи на природен газ. Което е скрита субсидия на доставчиците на газ и в частност на "Газпром", който за ЕС осигурява 45% от потреблението, а за България – 99%.
За да преоборудвате ТЕЦ Марица Изток 2, ще ви трябват 2 миларда евро. Да не говорим за страничините неща, като преквалифициране, риск за доходите на окоро 100 хиляди души и т.н.
Недалновидно е да не се обърне внимание на завършена технология от Института по океанология на БАН за използване на газ хидратите на Черно море като източник на природен газ, да не се развиват вече дадените концесии за добив на газ, да не се разреши проучване за природен газ от шисти и други подобни проекти.
С шистовия газ има политически проблеми. Но с използването на географското положение и патентованата технология за електроенергийно и прочистващо Черно море производство на електроенергия от сероводород не би трябвало да има никакви проблеми.
Технологията е разработена от Института по инженерна химия на БАН и Рокон Изследователски център АД. От 15 години те провеждат подробни изследвания и лабораторни експерименти. Относително елементарно е усилието да се премине към промишлена фаза на производство на електронергия. Положителният ефект от технологията е, че едновременно се с това производство се възстановява флората и фауната на морето, получават се суровини за (например) производство на торове (сяра) и сероводородът от морето служи като резервираща мошност за цялата енергийна система на страната – включително АЕЦ, вятърните и соларните централи. На това отгоре технологията позволява по-голяма мобилност от дори газовите централи и осигурява независимост от внос на енергийни ресурси.
Тепърва трябва да се уточняват инвестициите. Но вероятно ще са необходими между 500 и 550 милиона щатски долара. Потенциалът на проекта, според предварителните оценки, е равен на 10% от енергийното потребление на ЕС (включително Великобритания) за 40 години.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
