Четвъртък вечер. Зрителите на телевизията на БСП гледат новини по любимия си канал. Един от репортажите ги информира, че наяве излизат "стряскащи факти" за ваксината на AstraZeneca. На следващата вечер хората пред телевизора вече научават за "букет от странични реакции" от препарата.
В същото време новините на БСТВ (Българска свободна телевизия) подробно отразяват акцията на лидерката на опозиционната БСП Корнелия Нинова в подкрепа на руската ваксина "Спутник V". Когато управляващите отхвърлят нейното предложение за внос на руски ваксини, зрителите на БСТВ чуват, че това е "недалновидно и опасно".
Няколко дни по-късно представители на Държавния департамент на САЩ съобщиха, че имат данни за руска намеса в дезинформационна кампания срещу разработените на Запад ваксини срещу COVID-19.
Няма данни за връзка между тези два сюжета. БСП обаче традиционно се отнася благосклонно към Кремъл. Преди месец партията се разграничи от официалната позиция на България за руския опозиционер Алексей Навални, защото "това е вътрешен проблем на Руската федерация". Социалистите също така редовно призовават за отмяна на санкциите, които Европейският съюз наложи на Москва след анексирането на Крим, а сега и заради ареста и присъдите срещу Навални.
Информационната война
На 7 март Уолстрийт джърнъл публикува материал, според който САЩ обвиняват Русия в дезинформационна кампания за западните ваксини срещу COVID-19 в опит да бъде подкопано доверието в тяхната безопасност.
От център за наблюдения към Държавния департмент са информирали Уолстрийт джърнъл, че по техни данни уебсайтове са използвали реални новини, в които са поставяли акцент само върху потенциалните странични ефекти на ваксините.
Американските институции твърдят, че сайтовете New Eastern Outlook и Oriental Review, както и News Front и Rebel Inside са свързани с руското външно разузване, Федералната служба за сигурност (ФСБ) и военното разузнаване (ГРУ).
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отрече участието на руските служби в такава кампания и допълни, че САЩ се опитват да обвинят Русия за последвалия на международно ниво дебат за препаратите срещу коронавирус.
Русия прилага старите си трикове и по този начин потенциално излага хората на риск.Нед Прайс, говорител на Държавния департамент
"Очевидно е, че Русия прилага старите си трикове и по този начин потенциално излага хората на риск, като разпространява дезинформация за ваксини, за които знаем, че спасяват човешки животи всеки ден", каза говорителят на Държавния департамент Нед Прайс в понеделник след руската реакция.
САЩ обещаха да отвърнат на удара „с всеки инструмент, с който разполагат“.
Целта на кампанията са били западните ваксини, като тази на Pfizer е била основната цел на руската атака, според доклад, публикуван на 6 март от Алианса за осигуряване на демокрация, неправителствена организация, която изследва дезинформацията.
И трите разрешени в Европейския съюз ваксини са западни. Първата е разработка на американската фармацевтична компания Pfizer и германския център BioNTech. Втората, Moderna, също е американска, а третата е резултат от партньорството между Оксфордския университет във Великобритания и шведската компания AstraZeneca.
Какво прави телевизията на БСП
На 25 февруари БСТВ излъчва репортаж, в който твърди, че наяве излизат "стряскащи факти" за ваксината на AstraZeneca. Цитиран е и документ, публикуван от Изпълнителната агенция по лекарствата в България.
В репортажа са употребени изрази като "букет от странични реакции", без обаче да се цитират точни числа, които да доказват това твърдение. Телевизията цитира и това, че производителят на ваксината ChAdOx1-S е съобщил, че не са провеждани проучвания за канцерогенност. БСТВ прави извода, че "потенциалният риск ваксината на AstraZeneca да стане причина за онкологични заболявания на този етап е въпрос на късмет".
Това обаче не е вярно. Заключението е опровергано в специализирания блог "Наука и критично мислене", който се поддържа от микробиолога Йордан Стефанов. В неговата статия е разгледан именно този цитат и е описано, че аденовирусите, които са използвани за ваксината на AstraZeneca, могат да причинят неразположение, но не и онкологични заболявания.
"Не е ясно защо трябва да се проведе и подобно проучване, особено при положение, че след ваксиниране на десетки хиляди души в клиничните проучвания не е наблюдавано да се развиват онкологични заболявания", пише още Стефанов.
Репортажът на БСТВ продължава с надлежно изброяване на всички възможни нежелани реакции след прилагане на препарата, без да се уточнява честотата им, каквито данни производителят е описал в информационната листовка.
На 26 февруари, ден след излъчването на репортажа по БСТВ, парламентарната група на БСП внася за разглеждане в Народното събрание предложение за започване на преговори за доставки на руската ваксина "Спутник V".
На 5 март предложението на левицата е отхвърлено. От екрана на БСТВ наричат решението на управляващото мнозинство "недалновидно и опасно". В репортаж от същия ден телевизията обявява, че Европейската комисия (ЕК) е разрешила на страните от ЕС да купуват ваксини от трети страни на своя отговорност. Анонсът на телевизията обаче гласи, че ЕК е разрешила на страните членки да купуват "Спутник V".
Това обаче също не е вярно. В понеделник Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) предупреди страните членки да не избързват с одобряването на "Спутник V" на национално ниво. От агенцията казаха още, че Русия продължава да изпраща документи и процедурата продължава да тече.
Това обаче не пречи на предизборната кампания в България. Във вторник Корнелия Нинова обеща да започне "незабавни преговори" с Русия и Китай за доставки на техните ваксини, ако БСП спечели изборите.
Какво става със "Спутник V"
ЕМА започна разглеждането, но нейни представители казват, че бързото издаване на одобрения от отделните страни е „игра на руска рулетка“. Процедурата започна на 4 март, въпреки че първите съобщения на производителите на руската ваксина за поискано от ЕС разрешение за употреба на препарата им датират още от 20 януари.
Липсата на достатъчно тестове е и мотивът, с който представители на Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) призовават да не се бърза.
“Нуждаем се от документи, които е необходимо да бъдат прегледани. Към момента нямаме и информация относно ваксинираните пациенти “, каза в неделя членът на управителния съвет на ЕМА Христа Виртхюмер-Хохе.
Самите руснаци също нямат високо доверие във ваксината „Спутник V“. През февруари 2021 г. центърът „Левада“ зададе конкретния въпрос дали хората искат ваксината „Спутник V“ – само 30 на сто отговориха положително. Тези, които казват „не“, обясняват избора си с липсата на достатъчно изпитвания и страх от странични ефекти.
Досега руската ваксина е регистрирана за извънредна употреба в над 40 държави, сред които са редица страни в Южна Америка, както и някои в Африка и Азия. В Европа досега „Спутник V“ е частично или изцяло одобрена в Беларус, Унгария, Словакия, Сърбия, Република Сръбска, в Босна и Херцеговина, Черна гора и Сан Марино.
Предварителните заявки за руската ваксина до момента са за близо 1,2 млрд. дози. През януари центърът „Гамалея“, който произвежда препарата, предупреди за забавяния в доставките. Подобни забавяния обявиха повечето производители на ваксини с света. Засега руските производители не обявяват конкретен график за забавянето и очакваните количества.
Въпреки, че Русия първа одобри ваксината още миналото лято, имунизационният процес в страната върви бавно. До момента по една доза е поставена на 0,15 от 100 души население. България ваксинира най-бавно в Европейския съюз, но до момента е ваксинирала 0,16 от всеки 100 души, показват данните на портала за проследяване на данните за ваксинирането, поддържан в Оксфордския университет.
