Договорът за поръчка на ваксини между Европейската комисия и фармацевтичната компания AstraZeneca беше публикуван в петък. Той за първи показва какво е договорено между двете страни и по какъв начин всяка една от държавите членки, включително и България, е трябвало да поръча ваксини за себе си.
Публикуването на договора стана по настояване на Комисията след като AstraZeneka обяви, че ще забави доставките на ваксината си срещу коронавируса за Европейския съюз.
Споразумението е подписано на 27 август 2020 г. и е за 300 милиона дози от ваксината с възможност за доставка на още 100 милиона. От публикувания вариант са заличени клаузите за цената на ваксината, които са поверителни, сроковете за доставките и текстове, които могат да разкрият интелектуална собственост на компанията.
Комисията настояваше договорът да бъде публикуван с цел повече прозрачност след като в края на миналата седмица британско-шведската фармацевтична компания съобщи, че не може да достави предвидените количества от ваксината си за ЕС. Официално посочената причина е производствен проблем. Според източници на Ройтерс доставките за първото тримесечие на годината ще са с цели 60% (около 50 милиона дози) по-малко от предвидените. Това значи 25 милиона души по-малко ваксинирани в ЕС.
Това доведе до спор между Европейския съюз и компанията. Тя се оправда като обвини ЕС, че е направил поръчката твърде късно. Изпълнителният ѝ директор Паскал Сорио каза в интервю, че фирмата се е задължила да направи всичко по силите си да достави поръчаните ваксини, а не реално да ги достави. „Договорът е много ясен: нашето задължение е, цитирам: „да положим усилия“, каза Сорио.
В договора наистина съществува клауза с подобен текст. Той предвижда компанията „да положи дължимата грижа (Best Reasonable Efforts) да създаде капацитет за производството на 300 милиона дози" от ваксината за ЕС. Двете страни обаче се разминават в тълкуването ѝ.
„Има задължаващи клаузи и договорът е кристално ясен“, каза председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен в петък. Тя допълни, че оспорваната клауза е била валидна „когато все още не беше ясно дали те могат да разработят ваксина“. „Това време е зад нас. Ваксината е тук“, каза Фон дер Лайен в интервю преди публикуването на договора.
На пресконференция в сряда еврокомисарят по здравеопазването Стела Кириакиду отхвърли интерпретацията на Сорио. „Възгледът, че компанията е подписала договор да „положи усилия“ не е нито вярна, нито приемлива“, каза тя. „ЕС отхвърля логиката, че първият поръчал трябва да бъде обслужен първи. Това може да върши работа в кварталната месарница, но не и в споразуменията ни за покупки“, каза още тя.
Публикуваните документи съдържат както рамковия договор на Европейската комисия с AstraZeneca, така и образец на формуляра за поръчка, с който всяка държава членка сама заявява точното количество ваксини, които иска да поръча.
Това идва на фона на изказвания на представители на здравните власти, според които България не е имала възможност да определя и поръчва сама количества ваксини от отделните производители. Българските власти твърдят, че страната е била задължена да се съобрази с квотата си от 1,55% от дозите по всеки договор на Комисията с производителите на ваксини, определена спрямо броя на населението на държавата.
В петък Министерството на здравеопазването публикува информация за поръчаните от България дози от различните производители. Тези числа бяха предоставени в отговор на министерството на Свободна Европа преди седмица.
Според данните България е поръчала най-много ваксини от AstraZeneca - 4,5 млн. дози (1,13% от общата европейска поръчка). Въпреки това властите в София смятат, че забавянето на доставките няма да повлияе на ваксинационната кампания в България.
От ваксината на Pfizer/BioNTech държавата е поръчала 3,9 млн. дози (0,65%), от ваксината на Moderna е поръчала 0,5 млн. дози (0,31), от Johnson and Johnson е поръчала 2 млн. дози (0,5%), а от CureVac – 1 млн. дози (0,25%). Поръчката от Sanofi не е завършена, защото компанията е на твърде ранен етап в клиничните тестове на препарата, който разработва. Засега единствено ваксините на Pfizer/BioNTech и на Moderna са разрешени за употреба в ЕС.
