“Скачай в канавката! Скачай в канавката! Врагът е на 200 метра от теб в храстите”, казва глас, докато войник тича, за да не бъде прострелян.
“Той падна. Снайперистът май стреля от храстите. Покрийте ме, за да притичам и да хвърля граната”, казва гласът. След няколко секунди се чува експлозия, но взривовете продължават.
Това не е сцена от военен филм, а разговор между група играчи, погълнати от видеоигра, в която една от мисиите е да се спре операция “Буря”.
Тази акция е исторически факт. В реалния живот “Буря” е името на мащабна военна операция, която се провeжда през август 1995 г. Тогава хърватските военни атакуват сръбските сили и си връщат територията на самопровъзгласилата се република Сръбска Крайна.
Операция “Буря” продължава 84 часа. По време на офанзивата 200 000 сърби бягат от хърватските войници и никога не са завръщат обратно. Международните наблюдатели определят събитието като етническо прочистване.
Акцията съществува и във виртуалното пространство. В интернет могат да се открият няколко видеоигри, които симулират различни конфликти в бивша Югославия, а някои от мисиите се провеждат на места, където са извършени военни престъпления.
Arma Srbija е най-популярната геймърска платформа в Сърбия, където участниците играят в реално време онлайн. Това е игра, при която участниците са в ролята на войници и се сражават заедно срещу вражеските сили. Те качват записите от игрите си в едноименен канал в YouTube, който има 2400 последователи.
Един от видео записите на Arma Srbija се казва “Операция Яшари” и показва действията на сръбската полиция през март 1998 г., когато един от основателите на Армията за освобождение на Косово, Адем Яшари, и над 50 членове на семейството му са убити. Оцелява само 10-годишната му племенница. След това събитие ескалира сръбско-албанският конфликт в Косово.
„Задачата ни е да ликвидираме Адем Яшари“, се казва в описанието на видеото. То е публикувано през март 2019 г. и до момента има почти 135 хиляди гледания.
През февруари 2019 г. е публикувана видеоигра, озаглавена “Операция Рачак”. Случаят “Рачак” е свързан с ликвидирането на 45 етнически албанци през 1999 г. от сръбските сили за сигурност в косовското село Рачак. Избиването не е споменато във видеоиграта.
Събитието е един от поводите за начало на бомбардировките на НАТО срещу режима на Слободан Милошевич.
Видеоигрите като пропаганда
Игрите са модификации на тактическата военна игра Arma. Модификациите или т.нар. “модове” са разработки на геймъри.
“Не знаем, че има мод на нашата игра, базиран на конфликти в Босна и Херцеговина, но не бихме се изненадали, ако съществува”, каза за Свободна Европа говорител на компанията, производител на оригиналната видеоигра - Bohemia Interactive.
Подобни модификации на видеоигри стават все повече и се използват за пропаганда, като в основата им са реални исторически събития. На страницата си във Facebook Arma Srbija предлага на потребителите си „страхотни съвместни игри с руски, гръцки и други братски общности“. И добавя, че това е “уникално преживяване на виртуална война рамо до рамо със сръбски войници. Дългогодишен опит и качество на игра, с които само нашата общност може да се похвали."
Проблемът с употребата на видеоигри в подклаждането на насилие и в пропагандата стана особено актуален в последните години. Т.нар. геймификация представлява процес на въвеждане на елементи от игри в реалния живот с цел постигане на определен резултат или ефект.
След атаката в германския град Хале през октомври 2019 г. в употреба навлезе терминът “геймификация на терора”. Тогава нападателят предаваше на живо действията си чрез камера, прикрепена към ръката в стил, характерен за стрелец от видеоигра.
“Дори хора, които принципно критикуваха действията на нападателя, го упрекнаха, че резултатът му от гледна точка на компютърна игра не е достатъчно висок. Това е начинът, по който тези хора мислят. А именно, че тези атаки трябва да се консумират, оценяват и анализират като видеоигра”, казва изследователят Яков Дейви. Стлерецът в Хале уби двама души.
Организацията „Ислямска държава“ също проявява особена активност при използването на елементи от западната култура - особено на видеоигри. Те служат за примамване на потенциални новобранци. Един от основните говорители на групировката Джунайд Хюсеин написа в Туитър:
"Можете да си седите у дома и да играете Call Of Duty или да дойдете тук и да отговорите на истинския призив на дълга. Изборът е ваш."