Беше приказка за деца, а сега е тема на политически сблъсък. Филмът “Мулан”, който продължава плана на компанията Дисни по превръщане на анимационните филми в игрални, в момента е обект на бойкот от правозащитници и политически наблюдатели. Причините са поне четири: актрисата в главната роля подкрепя потъпкването на протестите в Хонконг; филмът е сниман със съдействието на злепоставени държавни институции в самия Китай; действието е пренесено в района Синдзян, където мюсюлманското малцинство е подложено на преследване; филмът е пропаганда на патриотизма, което в Китай се свързва с вярност към режима, а не с любов към страната.
Има и кратка версия на обвиненията: че от Дисни са пренебрегнали политическата реалност, за да увеличат продажбите си в необятния китайски пазар.
Ръководителят на компанията Алън Хорн каза още преди месеци, че Дисни се опитва да бъде “неполитическа и аполитична”. “Свободата на словото е важен компонент в нашето общество”, добави той пред Холивуд рипортър.
“Мулан” като приказка
Анимационният филм, създаден през 1998 г., разказва за китайката Мулан, която не иска да се подчинява на традиционното схващане за жената като съпруга и домакиня. За да спаси баща си от сигурна смърт, тя се преоблича като мъж и заема неговото място в армията. Накрая спасява и империята. Намира любовта заедно с призванието си да бъде полезна на хората.
Мулан преминава през препятствията с песни и хумор. Неин пазител е малкият дракон Мушу – основен герой в комичните ситуации.
Филмът носи на компанията Дисни 304 млн. долара и второто място по продажби в категорията “семейни филми” за годината. Този успех обаче е по-слаб от основните продукции на Дисни, произведени по-рано през 90-те - “Цар Лъв”, “Красавицата и звярът”, “Аладин”.
В Китай филмът се приема вяло и е критикуван за това, че представя една невярна картина за страната – историята не следва “истинския” мит за Мулан, героинята не прилича на китайка, а драконите не може да са лишени от достолепие.
“Мулан” като игрален филм
Игралният филм имаше премиера в Холивуд още на 9 март 2020 г., но пандемията принуди компанията да отложи разпространението му. Американските зрители могат да го гледат едва от 4 септември по стрийминг канала на Дисни срещу допълнително заплащане.
В България той се разпространява по кината от четвъртък, 10 септември. В Китай – от следващия ден.
Политическите критики изпревариха премиерата. Още миналата година актрисата в главната роля Лу Юфей предизвика гняв в Хонконг с един пост в социалните мрежи. В него тя подкрепи полицията, която по това време употребяваше насилие към протестиращите. Демонстрациите бяха породени от възмущение, че Китай възнамерява да посегне на специалния статут на Хонконг. По-късно тези опасения се оправдаха. Тогава Лу Юфей написа: “Подкрепям полицията на Хонконг. Сега можете да се нахвърлите върху мен. Какъв срам за Хонконг”.
Един от лидерите на хонконгските протести Джошуа Уонг беше един от първите, които призоваха да се бойкотира филма. Последваха го правозащитници и политически наблюдатели, които обърнаха внимание на един елемент от финалните надписи – специална благодарност за 8 китайски институции, 4 от които са отдели по пропагандата, а една е департаментът по сигурност в провинция Синдзян – точно там, където малцинството на уйгурите е затваряно в лагери и преследвано. Насилственото стерилизиране на жените уйгурки позволи да се говори и за геноцид, извършван срещу малцинството.
Почти целият филм е сниман в Нова Зеландия, така че не е ясно какво е правил в Синдзян екипът на филма, написа в сряда вестник Вашингтон пост. Един от коментаторите на вестника написа и това, че подходът на Дисни “спомага за нормализиране на престъпленията срещу човечеството”.
“Мулан” като легенда
Хуа Мулан е героиня от китайска легенда, записана през 6-и век. Ръкописът не е оцелял. Писменият източник, който се ползва, е от 12-и век. В легендата се разказва за момиче, спасило баща си с това, че е заело мястото му в армията, преобличайки се като мъж. Мулан е разкрита от бойците, които веднъж я заварват по рокля.
През 20-и век в Китай и Хонконг са направени три игрални филма по този сюжет, първият от които излиза през 1939 г. Има и два сериала.
Новият филм на Дисни е критикуван и за това, че е пренебрегнал богатството от истории и нюанси на легендата, за да я превърне в съвременна националистическа драма. Уолстрийт Джърнъл цитира уйгурския правозащитник Абдувели Аюп, който живее в Норвегия: “Ако Мулан е патриотка, няма нужда да я снимат в Синдзян, защото там патриотизмът е забранен. В Китай патриотизмът означава да обичаш Китайската комунистическа партия”.
Филмът се гледа едва от няколко дни, а критични материали за него има вече в повечето основни американски медии. Всичко, което засега му се случва, е твърде далече от съдбата на анимационния филм за смелото момиче и охраняващия го забавен дракон.
