Какво да прави една държава, ако внезапно се сблъска с пандемия? Не конкретно със сегашния коронавирус, а с каквато и да е пандемия. Обикновено има планове за това и в тях е записан алгоритъм за действие.
Осем месеца след началото на кризата с COVID-19 правителството прие подобен документ, наречен Национален план за готовност при пандемия. Това стана в изпълнение на решение на Народното събрание от 22 октомври 2020 г., прието единодушно със 170 гласа “за”.
Свободна Европа провери има ли разлика между това, което поиска парламентът и документа, приет от кабинета в сряда.
Какво гласуваха депутатите
Задачата, поставена от парламента, гласеше: “До месец Министерският съвет да актуализира и да приведе в действие Националния план на Република България за готовност за грипна пандемия, гласува Народното събрание”. Това пише в сайта на парламента за решението на депутатите от края на октомври.
“Има смисъл от актуализиране на този план, защото е сериозен рискът в рамките на ширещата се пандемия от коронавирус да се наслои и грипна епидемия”, каза по време на дискусията председателят на здравната комисия Даниела Дариткова.
Какво всъщност реши кабинетът
В отговор кабинетът оповести в понеделник, че е готов с плана на плановете.
"Този пандемичен план е програмен документ. Той е в основата на всички планове, които ще се правят оттук нататък", каза министърът на здравеопазването Костадин Ангелов.
Новината дойде девет месеца след като Световната здравна организация (СЗО) обяви епидемията от COVID-19 за пандемия. Държавният здравен инспектор доц. Ангел Кунчев допълни, че "това е генеричен план, който касае всички възможни пандемии". На базата на този план трябва да се изготвят конкретни планове при следващи нови болести.
Според здравния министър има и план за ограничаване на разпространението конкретно на COVID-19, въпреки че досега никой не го е виждал. Свободна Европа го поиска преди няколко седмици, но и до този момент няма отговор от здравното министерство.
В сряда министър Ангелов каза, че планът за COVID-19 е “на сайта на парламента, на стенограмата на парламента. Можете да си го свалите. 30 минути го представях на трибуната на Народното събрание. Достъпен е за всички вас. Там можете да намерите всичко онова, което е достъпно за всички български граждани”.
Но в цитираната стенограма от 12 ноември няма представен план за COVID-19.
Какво съдържа генеричният план
Новоприетият План за готовност на България при пандемия съдържа принципни насоки за реакция при криза. Той е конструиран в пет раздела със заглавия:
- Планиране и участие
- Мониториране на ситуацията и оценка на риска
- Управление на пандемията и координация
- Организация на действията и отговор
- Комуникация и комуникация по време на риск
Всичко това конструирано стилистично и графично по модел на документи на СЗО.
Според приетия документ в случаите на пандемия "се създава Национален пандемичен комитет (НПК), който одобрява мерки за ограничаване разпространението на пандемичния причинител и намаляване на социално-икономическите последици от възникналата ситуация". На комитета са възложени функции по определяне на ролите вътре в правителството, водещите служби, отговорностите и задълженията. Съставът на комитета се определя със заповед на Министерския съвет.
В техническата информация към файла на българския план като автор стои името на епидемиолога проф. Мира Кожухарова. “Аз съм сред авторите на Националния план за готовност при грипна пандемия, но не на този”, каза за Свободна Европа проф. Кожухарова.
“Няма нищо лошо, че са използвали като основа документа за грипната пандемия. Той е писан през 2005 г. и след това е актуализиран 2012 г. Това, което те наричат генеричен план всъщност е основата на Националния план за грипна пандемия на България, но го направиха много късно. Трябваше да е готов преди няколко години”, каза още проф. Кожухарова. Тя каза, че иска да види план срещу коронавируса, но не открива такъв.
“Оттук нататък трябва да има и яснота какво ще става и в т.нар. междупандемичен период. Аз например никога не съм очаквала, че учителите няма да ходят на работа”, каза проф. Кожухарова.
По повод разпространяването на тезата, че по време на епидемия ваксини не се слагат, проф. Кожухарова каза, че това не е вярно. “В научната общност има консенсус по този въпрос от 15 години - че по време на пандемия трябва да се действа бързо, за да се пресече пандемията”.
В средата на ноември в Чехия, която беше една от най-тежко засегнатите европейски държави, правителството обяви подробен план за това как ще бъдат отпускани или затягани мерките, в зависимост от развитието на епидемията. Този план се нарича Противоепидемична система (ПЕС), което на чешки означава куче.
Кучето е в пет различни цвята и с пет различни изражения, в зависимост от степента на риска. Това е нов индекс от 0 до 100, за чието изготвяне властите са интегрирали данните от няколко ключови индикатора - новите положителни случаи за последните 14 дни, както и новите положителни случаи на хора над 65-годишна възраст; положителните тестове като дял от направените на седмична база; както и репродуктивното число, т.е. на колко души предава вируса един заразен.
В България данните, които успяват да съберат властите се събират в Единния информационен портал за COVID-19.
