Епидемията от коронавирус създаде нов проблем за болниците в България. Те хем са по-натоварени с новото предизвикателство, хем получават по-малко пари от преди. Така болниците започват да трупат дългове. Това означава, че имат по-малко пари и за заплати на лекари и сестри, и за ново оборудване.
"Няма пари", гласи стандартният отговор. В случая обаче не е така. Пари има и от началото на пандемията Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) спестява все повече. Натрупаният излишък за шест месеца от началото на пандемията е 250 млн. лева, показват данните на самата каса, посочени в справка, която Свободна Европа поиска.
Този парадокс има своето обяснение в начина, по който функционира системата - болниците извършват дейности, които са описани и оценени в т.нар. клинични пътеки. Всяка една дейност отговаря на съответна пътека, която има съответна цена. Когато извънредното натоварване заради COVID-19 ограничи останалите дейности в една болница, тя изпълнява по-малко пътеки и получава по-малко пари от здравната каса.
Някои болници дори връщат пациенти, защото нямат капацитет и за борба с коронавируса, и за други дейности. Лекари разказват, че някои хора вече сами се въздържат да търсят медицинска помощ, защото знаят, че сега усилията са основно срещу вируса. Това "най-вероятно в бъдеще ще доведе до увеличаване на болните с усложнения, както и до завишена смъртност, предизвикана от други заболявания”, каза д-р Иван Иванов, управител на общинската болница “Св. Иван Рилски” в Горна Оряховица.
Какво става с парите
Заради пандемията от COVID-19 в средата на март плановият прием и профилактичните прегледи бяха забранени в продължение на повече от месец, което доведе до спиране на работата в редица болнични отделения. Разходите на здравните заведения не намаляха, но изчезнаха пациентите, а с тях и приходите по клинични пътеки.
Наложи се към Националния рамков договор за медицинските дейности да бъде подписан анекс, според който лечебните заведения, чиято дейност е засегната от кризата с COVID-19, ще получават 85 на сто от очакваните постъплeния по пътеки, независимо че те не са изработени. На заседанието на НЗОК на 27 април е отчетено, че сумата, спрямо която се изчисляват тези 85% за болничната медицинска помощ, е 180 млн. лв. – средноаритметична стойност от изплатеното през първите три месеца на 2020 г.
Данните на НЗОК показват, че за месеците март, април и май болниците са получили като директна субсидия над 84 млн. лв.
Данните на НЗОК, които Свободна Европа прегледа, показват, че за месеците март, април и май болниците са получили като директна субсидия над 84 млн. лв. Това е доплащането до 85-те процента, което болниците не са изработили, но получават заради ситуацията, в която работят.
За юни, юли и август тази сума е по-малка - 21 млн. лв., което е свързано с отпадането на някои ограничителни мерки и възстановяване на дейностите в болниците. Но независимо от това, в продължение на половин година здравните заведения като цяло не могат да достигнат 100 процента от планирания бюджет и касата плаща 85 на сто от средствата, които са предвидени за здраве.
Подобни са и данните за първичната извънболнична медицинска помощ, специализираната и доболничната помощ, както и за медикодиагностичната дейност. Така останалите 15 на сто се трупат като дефицит в касата. “Прогнозата ми е, че излишъкът ще достигне 400 млн. лв. до края на годината”, каза д-р Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита правата в здравеопазването. “Причината е, че няма пациенти. Парите остават в касата”, каза д-р Кацаров.
“Не е както преди”
“Имахме много слаби няколко месеца”, каза управителят на общинската болница “Св. Иван Рилски” в Горна Оряховица д-р Иван Иванов. Той е един от първите лекари, които предупредиха за задаващия се недостиг на средства в болниците поради ограничената дейност през март и април.
“Вдигнането на цените на клиничните пътеки ни даде глътка въздух. Има тенденция на засилен прием и достигане на нива на дейност отпреди кризата”, каза д-р Иванов. Той обясни, че в момента голяма част от персонала и леглата са ангажирани с COVID-19. Това означава, че “пациентът трябва да е сам в стая и в повечето случаи има нужда от консултация с различни специалисти. А те, за да влязат при определен пациент, трябва да се преоблекат, да се дезинфекцират, което отнема повече време от обикновено. Всяко лечение вече изисква много по-голям ресурс и това ще ни попречи в бъдеще да достигнем нивата си на дейност отпреди COVID-19”, каза д-р Иванов.
“Пациентите ни вече са по-малко. Напоследък връщаме хора, за които считаме, че би могло да им се помогне в доболничната помощ. В същото време се забелязва увеличение на пациентите с тежки усложнения, най-вече инсулти. Сегашното въздържане на хората да търсят медицинска помощ най-вероятно в бъдеще ще доведе до увеличаване на болните с усложнения, както и до завишена смъртност, предизвикана от други заболявания”, каза д-р Иванов.
Касата е добре, но болниците - зле
На фона на парите, които остават непохарчени в касата, кризата с коронавируса доведе до допълнително влошаване на финансовото състояние на болниците.
От отговор на парламентарно питане към здравния министър в края на юли стана ясно, че за половин година задълженията на държавните болници са нараснали с около 16 на сто.
“Приходите в болниците са намалели. Няма как да се повишат заплатите, а съкращаването на хора е немислимо в тази ситуация. Болниците трупат дългове, защото получават 85 на сто от предвидените пари, а разходите се увеличават”, каза д-р Стойчо Кацаров.
“Не може да им съкратиш приходите и да очакваш да решат кризата с епидемията”.
По повод очертаващия се дефицит от НЗОК обясниха за Свободна Европа и едно допълнение в Закона за бюджета на касата. С него е решено, че при наличие на неусвоени средства, до 75 млн. лв. от тях могат да се използват за плащане на неразплатената надлимитна дейност на болниците за 2015 г. и 2016 г. От касата не казаха каква е общата сума.
