Българският меморандум с условия пред Северна Македония „не отразява „принципите и ценностите, върху които е изграден Европейският съюз“, в подкрепа на които се обявява“. Това пишат български историци и учени в полето на хуманитарните науки в обръщение.
В меморандума, изпратен от София до другите страни членки на Европейския съюз, България настоява в официалните европейски документи да се говори за „официален език на Република Северна Македония“, а не за македонски език. София очаква също Скопие да не предявява претенции за признаване на македонско малцинство в България и изразява становище, че блокирането на работата на съвместната комисия за решаване на спорните исторически въпроси между страните поставя под въпрос добрата воля на Северна Македония за поддържане на приятелски отношения с България.
Документът предизвика коментари в Скопие и със съдържащата се в него теза, че македонската идентичност е изкуствено създадена и наложена след Втората световна война. „Македонски език“ или етнос не съществуват до 2 август 1944 г. Тяхното създаване е част от цялостното изграждане на отделна небългарска идентичност, което цели да прекъсне връзките между тогавашната Социалистическа република Македония и България“, пише в документа.
Според българските учени, подписали обръщението, твърденията за рождена дата на нация и на език са научно незащитими и са в разрез с постиженията на историческата наука, както и на социалните и хуманитарните науки като цяло. „Претенцията за обща история до 1944 г., еднозначно тълкувана като българска, е неубедително“, пишат учените, сред които историците Стефан Дечев, Чавдар Маринов, Александър Везенков, политолозите Димитър Бечев, Деян Кюранов, Ружа Смилова, културолозите Александър Кьосев и Албена Хранова, икономистът Красен Станчев.
„Не смятаме, че процесът на формиране на македонската нация, при всичките му специфики, се различава същностно от пътя, по който са формирани и другите нации, нито смятаме, че той може да се сведе до формулата на Меморандума за „етнически и езиков инженеринг“. Противопоставяме се на опростенческото представяне на македонската нация като плод на „югославска пропаганда“, пишат учените.
Те отбелязват по въпроса с езика, че „всички стандартизирани езици са в някакъв смисъл изкуствени, доколкото книжовната норма винаги се намесва в говоримите диалекти и определя кои елементи от тях са „правилни“ и кои – „неправилни“.
„Макар да приемаме понятието „обща история“, ние се противопоставяме на неговите елементарни интерпретации, както и на използването му за налагане на единствен разказ – в случая официализирания в България разказ за миналото“, пише още в обръщението. „Не смятаме, че единственият историографски проблем е „идеологическото наследство“ на „комунистическа Югославия“. Проблем е и господството на едно изживяло времето си, романтично и митологично историографско мислене в самата България.“
Меморандумът, с който България търси „подкрепа и солидарност“ от другите държави от ЕС по спорни въпроси между София и Скопие, предизвика реакции в Северна Македония през последните седмици. Премиерът Зоран Заев каза във връзка с документа, че „македонският език и македонската етническа идентичност са неоспорим факт“ и не подлежат на преговори.
