Продължаващите вече пети ден интензивни боеве между Азербайджан и арменски сили в оспорваната територия в Южен Кавказ – Нагорни Карабах, все повече засилват опасенията на света, че може да привлекат Русия и Турция в по-широк конфликт. Военните действия се водят по голяма част от т.нар. Линия за контакт между азербайджанските войски и арменските сепаратисти, контролиращи Нагорни Карабах. Регионът се намира на територията на Азербайджан.
До момента има данни за стотици убити и ранени, включително цивилни. Двете страни взаимно си нанасят удари с безпилотни летателни апарати, танкове, хеликоптери и многоракетни системи, което превърна конфликта в най-сериозния в региона от прекратяването на войната между Армения и Азербайджан през 1994 г.
Международни наблюдатели се опасяват, че боевете създават риск за включването на Русия, която е стратегически партньор на Армения в региона, както и Турция, която пък е член на НАТО. Анкара вече открито декларира, че ще подкрепи Азербайджан с "всички налични средства" в конфликта.
Опасенията за разширяване на конфликта се засилиха, след като руското външно министерство призна в свои официални доклади, че бойци от Сирия и Либия са изпратени да се присъединят към боевете в Нагорни Карабах. Оттам обаче не уточниха нито кой изпраща тези бойци, нито на чия страна биха участвали в конфликта. Успоредно с това се появиха и непотвърдени съобщения, че Турция изпраща бойци, които подкрепя в Сирия, за да се присъединят към боевете от азербайджанска страна.
"Интензивните боеве продължават", се казва в официално изявление на Министерството на отбраната на Азербайджан с уточнението, че текат военни операции "по цялата фронтова линия". Говорителят на арменското министерство на отбраната Шушан Степанян от своя страна потвърди във Фейсбук, че "към момента продължава да има артилерийска активност по цялата фронтова линия".
Международни призиви за примирие
На този фон Русия и западните държави призоваха за сдържаност. Кремъл спомена директно Турция в призива си останалите държави да "направят всичко, за да убедят противоположните страни да прекратят огъня и да се върнат към мирно разрешаване на конфликта с политико-дипломатически средства".
Руският външен министър Сергей Лавров предложи да приеме за разговори външните министри от Армения и Азербайджан, но така и не стана ясно дали подобна възможност се обсъжда. Русия е сред най-големите доставчици на оръжия както за Азербайджан, така и за Армения. Разполага и с военна база в Армения.
Съветът за сигурност на ООН решително осъди използването на сила и подкрепи призива на генералния секретар Антонио Гутериш за незабавно спиране на боевете, деескалация на напрежението и връщане към ефективни преговори.
Колко всъщност са жертвите?
От избухването на боевете на 27 септември бяха убити и ранени стотици хора, включително цивилни. Подобно на предишните моменти на насилие в Нагорни Карабах, двете страни преувеличават военните жертви, нанесени на противника. Затова точният брой на жертвите е трудно да се установи.
Армения е регистрирала 104 военни смъртни случая и 23 цивилни убити. Ереван твърди, че Азербайджан е загубил 130 военнослужещи, докато други 200 са ранени. Министерството на отбраната на Азербайджан заяви, че неговите сили са убили 2300 сепаратистки военнослужещи от Карабах и "унищожили 130 танка, 200 артилерийски единици, 25 противовъздушни единици, пет склада с боеприпаси, 50 противотанкови единици, 55 военни машини". Азербайджански официални лица не предоставиха подробности за военните жертви, но заявиха, че са убити повече от дузина цивилни и повече от 40 ранени.
Двете страни са в конфликт заради планинския регион от последните години на Съветския съюз. При завършилата през 1994 г. война бяха убити около 30 000 души. Оттогава Нагорни Карабах е под контрола на етническите арменски сили. Декларацията за независимост на региона от 1991 г. не е призната от нито една страна член на ООН.
