След 27 септември в района на Нагорни Карабах се разразиха ожесточени сблъсъци между военни части на Армения и Азербайджан. Анклавът, населен от етнически арменци, е обект на десетилетен конфликт. Съобщава се за цивилни жертви.
Ереван традиционно получава подкрепа от Русия, а Баку се радва на помощта на Турция. Информациите от двете страни са противоречиви и пропагандата вече заработи на пълни обороти. Всичко това е достатъчно, за да обърка хората от по-далечни страни. България обаче не е от тях - военният конфликт е от другата страна на Черно море.
Къде и какво е Нагорни Карабах
Нагорни Карабах се намира в планински регион, покрит с гори. По времето на Съветския съюд е част от територията на бившата Съветска социалистическа република Азербайджан. След разпадането на СССР регионът е признат за част от територията на независим Азерлайджан. Етническото арменско население обаче, което представлява основната част от 150-хилядите жители на региона, отхвърля властта на Баку.
Арменското малцинство получава форма на самоуправление и е подкрепяно от република Армения, след като азербайджанските войници напускат региона в следствие на войната от 1988 до 1994 г.
През 1994 г. Баку и Ереван договарят прекратяване на огъня, но поне 200 души губят живота си, след ескалация на напрежението през 2016 г. Нагорни Карабах разчита почти изцяло на финансова помощ от страна на Армения, както и на дарения от арменската диаспора по света.
Защо боевете започнаха отново
Напрежението между двете страни започна да расте през лятото и достигна връхната си точка в неделя, когато започна размяната на изстрели.
Времето, в което конфликтът отново се разяри, е от значение, защото външните сили, които имаха основна роля на медиатори в миналото – Русия, Франция и САЩ, са разсеяни от други събития. Като световната пандемия, изборите отвъд океана, Беларус, Ливан и т.н.
Дребните сблъсъци през юли почти не предизвикаха международен отзвук.
В същото време Турция, която през юли и август проведе мащабни военни учения с Азербайджан, изразява много по-отчетливо подкрепата си за Баку в сравнение с предишните кризи.
Президентът Реджеп Тайип Ердоган заяви в понеделник, че Анкара ще застане до Азербайджан “с всички възможни средства“.
Той не отговори на въпроса дали Турция снабдява азерите с оръжие и военни експерти, за което беше обвинен от Армения. Азербайджан отрече информацията.
Какви са рисковете
При предишните сблъсъци от 1988 г. досега бяха убити близо 30 000 души. Само за няколко дни след началото на конфликта беше съобщено за десетки жертви и още стотици ранени.
Олеся Вартанян, анализатор от мозъчния тръст Crisis group, обяви в понеделник, че се наблюдава разполагането на тежко въоръжение като ракети и артилерия. По нейните думи това повишава риска от цивилни жертви, което от своя страна ще направи много по-трудно излизането на двете страни от конфликта. Допълнителното задълбочаване на кризата може да доведе до включването на регионални сили като Турция и Русия и да дестабилизира допълнително региона на Южен Кавказ. Областта представлява важен коридор, през който преминават тръбопроводи, пренасящи петрол и газ.
Какво може да прекрати военните действия
Няколко държави, включително Русия и Китай, призоваха за прекратяване на сблъсъците, но засега без особен резултат. Потенциално разковничето за разрешаване на проблема е свързано с Русия: тя има пакт за взаимна отбрана с Армения и има военна база в страната. В същото време Москва е в отлични отношения и с Азербайджан и няма интерес от задълбочаване на конфликта.
Ако дипломацията успее, Русия може да натрупа точки с прекратяването на сблъсъците в момент, в който е атакувана по много теми. Две от тях се развиха от началото на август насам – отравянето на Алексей Навални с вещество от групата на Новичок и подкрепата за Александър Лукашенко в Беларус.
Владимир Путин проведе телефонен разговор с министър председателя на Армения Никол Пашинян в неделя, но все още няма информация дали е опитал същото и с президента на Азербайджан Илхам Алиев.
