От седмици името на Беларус не слиза от световните новини. Разбираемо. Заради президентските избори в страната, които сложиха начело на властта в Минск отново Александър Лукашенко, а той управлява досега 26 години. Заради мощните протести срещу избора му, за който повечето от беларусите са убедени, че е подправен. Заради жестокостта, с която силите на реда и специалните части се нахвърлиха на протестиращите, арестуваха близо седем хиляди души и смазаха от бой стотици невинни хора в арестите и на улицата.
За близо три десетилетия авторитарно управление Лукашенко се постара да постави трайно страната си в сянката на Русия. Затова, когато се говори за Беларус, най-често се разбира Лукашенко, но когато се говори за Лукашенко, се забравя, че той е само един от деветмилионна държава със славянско население с исторически традиции, национално самосъзнание, свой език и култура.
И който е забравил, да си припомни, че Беларус е родината на нобеловия лауреат за литература Светлана Алексиевич, на тенисистката, оставила следа в големия женски тенис Виктория Азаренка, на художника със световна слава Марк Шагал.
Голяма, ниска, равнинна и много гориста
Поглед на картата ще покаже: Беларус е около два пъти по-голяма от България, но отстъпва на съседките си Полша и Украйна. На северозапад граничи с Литва и Латвия, на запад – с Полша, на юг – с Украйна, на изток и североизток – с Русия.
Вярна е представата за нея като много гориста (една трета от територията й са гори), с безкрайни поля, блата и езера. Най-високият й връх се издига едва на триста и петдесет метра над морското равнище.
Да, вярно е, през зимата е мразовито, дори повече от мразовито, през лятото е влажно и хладно. Страната е известна със защитените животински видове.
Ту полски, ту литовски, най-често руски
През вековете земите и хората в днешен Беларус са имали неспокойна история и са минавали ту под литовско, ту под полско управление, като в края на 18 век влизат в руската империя и остават там до Първата световна война. Разкъсвана между Полша и Русия, окупирана от Германия през Първата световна война, Беларус прави първи опит да създаде независима държава с републиканско управление в края на 1918 и началото на 1919 година.
Опитът се проваля, а Беларус влиза в състава на съветска Русия, образувала Съюза на съветските социалистически републики. Тя остава там като съюзна република чак до 1991 г., когато СССР се разпадна.
Беларус не прави изключение от съдбата на останалите страни, които влизат в Съветския съюз. В ранните години на колективизацията жителите на беларуските села (а това е преобладаващото беларуско население) изпитват на гърба си глада и мизерията както техните събратя в съседна Украйна и Западна Русия.
Втората световна война удря най-тежко Беларус от всички съветски републики. Статистиката е мрачна.
Втората световна война удря най-тежко Беларус от всички съветски републики. Статистиката е мрачна, а зад числата се крие трагедията на беларуския народ. До 1944 година, когато германските войски са изгонени от беларуските земи, са унищожени 209 града от всичките 290. Със земята са изравнени стотици хиляди домове, загиват над 1 милион души от мирното население. Почти всички евреи от западните краища на Беларус са избити в концентрационните лагери.
След войната с поредното прекрояване на границите някои беларуски територии са дадени на „приобщената“ към социалистическия лагер Литва. Съветската политика на асимилация заселва в Беларус много етнически руснаци. Руският език се налага като официален. Той е такъв до днес заедно с беларуския.
Беларус беше страната, която най-тежко пострада от аварията в Чернобил през 1986 г. Близо 60% от радиоактивното замърсяване от централата се стовари на територията й.
На 27 юли 1990 г. с декларация за суверенитет Беларуската ССР се превръща в независима държава. Година по-късно – на 25 август - тя приема името Република Беларус. Това всъщност е рождената дата на нейната независимост. Страната приема новите символи – герб и червено-зелено знаме с отвесен орнамент като национална шевица.
Беларус е част от Общността на независимите държави – икономическото сдружение на част от бившите републики от СССР. Но е трудно да се осъществи бързото й икономическо отделяне от Русия, с която е свързана суровинно, технологично и енергийно.
Ерата на Лукашенко
От 1994 г., когато президентския пост заема почти неизвестният по това време комунистически функционер Александър Лукашенко, до днес, Беларус се развива като постсоциалистическа страна със слаб частен сектор, контролиран бизнес и със силно изразено авторитарно управление.
В Беларус има добре образовано население, почти няма безработица с цената на изкуствената заетост в държавните предприятия, а средните доходи осигуряват задоволително съществуване. Границите на страната са отворени и който иска, може да замине. Емиграцията на млади хора обаче е довела до отрицателен прираст на населението и до застаряването му, както е в повечето бивши социалистически страни.
Същевременно инакомислието и критиката към властта на Лукашенко са немислими, а политическите опоненти на президента са преследвани жестоко, дори са отстранявани физически.
