„Грамотна, образована, възпитана, неосъждана, симпатична, психично, емоционално и морално здрава търси подобно правителство“.
Плакат на дама от протеста на 10 юли 2020 г.
От юли 1990 г. до юли тази година демократичният опит на България се завъртя в пълен кръг.
Протестите сега съвпаднаха със седмицата, в която се навършиха 30 години от първото заседание на Седмото Велико народно събрание (ВНС) на 10 юли 1990 г.
Историческите аналогии
На четвъртия ден от протестиращите поискаха Осмо ВНС и повторно начало, „рестарт“ на българската демокрация.
„Точно 29 години след приемането на Конституцията… (12 юли 1991 г.), CДC за пореден път настояваме за нейната промяна, за да отговори на новите обществено-политически реалности и очакванията на българите“, заяви в декларация в неделя партията, която е коалиционен партньор на управляващата ГЕРБ на последните избори за Европейски парламент и местна власт.
Това искане не е ново. То се появява периодично. През 2013 г. (от февруари до май) бяха пуснати в обществен оборот три такива петиции. Те не събраха подписи. Но на протестите, които започнаха след избирането на Делян Пеевски за председател на ДАНС на 14 юни 2013 г., това искане бе споделяно от мнозина. Отделно има поне десет, макар и не съвсем популярни, подписки за промени в конституцията, едната от които за референдум по темата. Исканията са от установяване на пряка демокрация до наказателна отговорност на прокурорите, през „избор на омбудсман от народа“.
Оказа се, че и на 12 юли 2013 г. съм обяснявал „защо идеите за ВНС са безсмислени“. ВНС не може да променя манталитета и обвързаността на партиите и техните водачи, тези на висшите държавни служители, още по-малко манталитета на избирателите.
На 4 юли 1990 г. бе основан „Градът на истината“, импровизиран протестен къмпинг с палатки в центъра на София. Той просъществува до 27 август, в различни седмици с между 100 и 300 жители. Те искаха оставката на президента/председател Петър Младенов заради репликата му половин година по-рано "Най-добре е танковете да дойдат".
Оставката на Младенов дойде на 6 юли. "Градът" засили настояването си за признаване на изборни фалшификации от БСП, оповестяване на имуществото й и дата за започване на съдебно производство срещу дългогодишния комунистически лидер Тодор Живков. В още девет града имаше подобни "градове".
През първите дни на юли 2020 г. забелязах палатка пред Археологическия музей в София. С искания към президента Румен Радев, които не са ми точно известни. На 9 юли започнаха протестите. Те са израз на недоволство, предизвикани от доказаното дни преди това от Христо Иванов, Ивайло Мирчев и Димитър Найденов безогледно присвояване на държавна собственост.
Ако ще има второ начало, трябва да се знае какво е било първото и какво се е случило между него и днешния ден.
Четири опита досега
За тези 30 години има четири исторически опита с обществено недоволство и бунт, които доведоха или могат да доведат до политическа промяна. Последният е сега.
Първият бе през юли 1990 г. Тогава "Градът на истината" съвпадна с обща стачка. Тя бе по-скоро от политическо естество. Макар и във фактически фалит по външни дългове от пролетта на 1987 г., правителството на Андрей Луканов (БСП) поддържаше разходи с резерв около 10% от брутния вътрешен продукт (БВП). Този резерв бе на разположение поради обявения формален фалит на България (9 март 1990 г.)
Изборите за ВНС (10 и 17 юни 1990 г.) бяха признати международно, поставени под въпрос у нас и подложени на процедура по установяване на мандати (от нарочна комисия на ВНС) и проверка от Централната избирателна комисия (ЦИК) под председателството на проф. Живко Сталев.
Към датата на закриване на "Града на истината", законодателното събрание функционираше, имаше нов президент - Желю Желев (СДС), и недоволството отстъпи място на надежда, че ще има нов политически ред.
Вторият опит бе в края на 1996 и началото на 1997 г. За разлика от предишния, той бе мотивиран от икономическо недоволство на избиратели от политиката на БСП, която спечели самостоятелно мнозинство на изборите на 18 декември 1994 г. със 125 места в парламента.
Недоволството бе плод на стопанската политика за поддържане на държавния сектор. Внимателният прочит на постановленията на правителството на БСП от началото на 1995 г. показва, че проблем за него са 700-те членове на управителни съвети на държавни фирми, които то назначава през януари и февруари 1995 г.
България е с най голяма инфлация в света за периода от април 1996 г. до март 1997 г. Това е 17-тата по острота инфлация в историята на ХХ век, малко по-тежка от тази в Русия след 1917 г.
Това „налага“ спиране на обслужването на банкови заеми от тези фирми. Резултатът е фалит на банки и печатане на пари от БНБ. Броят на крайно бедните ($1.90 на човек на ден) през 1996 г. нараства от 9 до 37-40% от населението. България е с най голяма инфлация в света за периода от април 1996 г. до март 1997 г. Това е 17-тата по острота инфлация в историята на ХХ век, малко по-тежка от тази в Русия след 1917 г.
Това е единственият случай на масово политическо недоволство по чисто икономически причини за последните 30 години. За около две години положението се нормализира и България получава покана за членство в ЕС. На неясни основания периодът след януари 1997 г. е поставен под съмнение именно с икономически основания през 2017 г. От 1999 г. насам, но особено през последните две години, на ревизия е подложена и приватизацията.
Третият опит е от юни 2013 г. и трае 405-дневно упорито, без почивни дни, шествие на недоволни граждани в пространството от Министерския съвет до Народното събрание в София.
Протестът бе морален – назначаване на Делян Пеевски, човек с лоша репутация, за председател на ДАНС. Но в него имаше и естетически елемент - по-добре изглеждащ политик не би предизвикал такова несъгласие.
Що се отнася до непосредствения повод, протестът успява за няколко дни. Но политически моралният натиск продължава дълго, защото мнозинството и кворумът в парламента се поддържат от неформално съгласие между БСП, ДПС и "Атака". Оттогава досега стопанското, имущественото и властовото поведение на човека-повод за протеста остават без политически и правни последствия. Данните за негово участие в събитията, предшестващи фалита на Корпоративно-търговска банка (КТБ), както по всичко личи, нарочно не са забелязани от следствието и обвинението.
Няма друга крайна гаранция, че властта ще съблюдава някакви ограничения и правила, освен правото на бунт.
Като пряк участник в 305 от 405-те дни на протести, съм описал относително подробно с какво се занимаваха тогава и правителството, и парламентът, и протестиращите. Най-настойчиви през този период бяха често не повече от 100, понякога 40-50-60 души. Те отстояха най-важния изначален смисъл на протеста – правото да кажеш „не“, на бунт и несъгласие. Винаги съм смятал, че правото на бунт е най-важното конституционно право. Всяка нормална конституция е налагане на ограничения и правила на властта. Точно това прави и конституцията на България. В нея правото на бунт е гарантирано от правата на информация, сдружаване и изява. Няма друга крайна гаранция, че властта ще съблюдава някакви ограничения и правила, освен правото на бунт.
Четвъртият опит започна на 7 юли 2020 г. с предаваното по интернет посещение на тримата споменати по-горе господа в местността „Росенец“, което не просто разкри (фактите отдавна са известни), но показа монументална структура на завземането на държавна собственост. В нея участват парламент, изпълнителна власт, президент, главен прокурор и кмет.
Бунтът отново е от морално естество. Има и естетически елемент с импозантна, но не впечатляваща сграда.
Епизодът обаче не е откъслечен. Става дума за развръзка по много случаи на завземане на държавна или частна собственост с приблизително едни и същи действащи лица, които в един или друг момент са представители на същите структури, или поне не биха били възможни без протекцията им.
Неикономически изводи
Протестът през 2020 г. е изчистен от друг икономически смисъл освен завземането на собственост и ограничаването на други права, за да се прикрие завземане.
Заедно с призивите за ново ВНС, в обществено обръщение са поне четири подписки за оставка на премиера и главния прокурор и още толкова в тяхна защита.
От съществено значение е сравнението с предишните бунтове.
За разлика от юли 1990 г., надеждата нещо да се промени към по-добро е без ясна персонификация. Тогава това бяха СДС и президентът Желев.
Спрямо 1997 г. положението е почти същото. Тогава имаше партия, легитимно избрано мнозинство и негов водач и шеф на изпълнителната власт с доверие на избирателите по-голямо от онова, дадено на предшественика. Това бяха СДС и премиерът Иван Костов.
През 2020 г. само доходите на избирателите, фирмите и правителството са по-прилични от предишни периоди на недоволство. Като стартова позиция, която бързо се влошава. Стопанският растеж от средата на 2010 г. до февруари 2020 г. е много важен фактор.
От една страна, по-високите доходи намаляват вниманието на публиката към досадните и неприятни страни на държавното управление. От друга, самият растеж е онагледяване на икономическата „метафора на бандита“ - ако правителствата оставят повече доход у гражданите, последните ще произвеждат повече, а политиците ще грабят от тях по малко, но по-дълго.
За разлика от преди обаче, ресурсите са изчерпани. Има опити за изземване на частен бизнес. Тяхната арогантност е добре показана в документалния разказ за „Осемте джуджета“ на Антикорупционния фонд. Изземването търси оправдание в ревизията на приватизацията и в реториката на главния прокурор, длъжностни лица и политици по този повод.
Привързаността към държавни предприятия, проекти и разширяването на техния обхват и списък напомня за политиката на БСП от 1995 г. Разликата е, че тогава идеята е за задържане на партийния контрол върху икономиката, а сега е за превръщане на политически позиции в икономически контрол.
За разлика от 1990 и 1997 г. сега няма формално еднопартийно управление. От 2001 г досега страната се управлява от коалиции.
В тази коалиция единственото запазено място е на ДПС. Това е основният грях на VII ВНС към българската демокрация.
В тази коалиция единственото запазено място е на ДПС. Това е основният грях на VII ВНС към българската демокрация. То даде монопол на тази партия над гласовете на една постоянна група избиратели, българските мюсюлмани. Гражданството и Конституционният съд подкрепиха този монопол с ентусиазъм. ДПС и неговите водачи са една от малкото партии (ако изключим историците и предизборните демарши на патриотите), която има интерес от периодично нарушаване на т.нар. „етнически мир“.
Тази коалиция не може да съществува в условия на пълноценна свобода на сдружаване, на мнение, изява, многопартийна система, свобода на медиите, публичност и отчетност за деянията на народните избраници и техните властови придатъци, наличието на достъпни регистри (които позволяват разкриване на кражбите), почитаща правото прокуратура и процедури за откритост на фиска и достъп до публична информация.
През 2013 г. Юлия Берберян поръча и плати за протеста едни голям плакат „Силата на безсилните“ (по Вацлав Хавел). През юли 2020 г., вследствие интернет представянето на случая „Росенец“, стана очевидно безсилието на силните на деня.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
