Всеки от нас се е озовавал случайно или не в планинско село, в което сякаш животът е спрял. Можем да се натъкнем на отрудени възрастни хора, които се занимават с градинска работа, полупразен хоремаг и богатството на ароматите и звуците на природата, неприсъщи за големия град. В Португалия подобни картини също не са рядкост. Благодарение на Изабел Коста и съпругът ѝ Жоао Томас обаче съдбата на село Матейгас в живописния планински регион Сера дa Естрела не е да опустее.
Преди години Изабел и нейният съпруг живеят и работят по оста Лисабон-Порто. Тя е администратор на веригата супермаркети Continente. Той е юрист на BCP, една от трите най-големи португалски банки. Но те преследват мечтата си да намерят убежище в планинската верига Естрела.
Така се озовават в Матейгас, където Изабел Коста вдъхва нов живот на старата селска фабрика за вълна. Не само в Матейгас, но и в почти всички планински села в Португалия оцеляването от 19 век насам е зависело изцяло от вълнената индустрия. През 2000 г. обаче португалската икономика започва да боксува, златният век на фабриките за вълна е отминал и много от тях са принудени да обявят банкрут.
През 2006 година желанието на Изабел е да отвори хотел в Матейгас, но когато научава за историята на селото и тежкото икономическо състояние, решава да купи и фабриката. Под думите ѝ безработицата е била огромна и спешно е трябвало да създадат работни места, подходящи за жени. Сега семейството е най-големият работодател в Матейгас. Във фабриката са заети повече от 100 души.
Изабел разказва, че в населеното място е имало общо 11 фабрики, но те затваряли една по една. Те произвеждали "бурел" - груб вълнен плат, направен от сурова вълна. Здравият и почти водоустойчив плат е подходящ за всякакви температури. Изабел и съпругът ѝ Жоао го използват и за създаването на архитектурни и артистични проекти.
Фабриката ѝ и днес използва същите машини от 19 век. Те са били революционни за времето си. Преди Изабел да се намеси е било решено да отидат за старо желязо.
"Цялата логика зад този проект беше да придадем добавена стойност - стойност на плата, на машините, на изкуството, на хората", казва Коста в интервю пред "Бизнес Инсайдър".
"Ако тогава не бяхме направили този проект, нямаше да има кой да обучи всички тези хора как се използват машините. Машините са красиви, но те са красиви само когато работят. Иначе това е просто един музей."
Все пак Изабел прави и хотела, за който мечтае и дори отваря втори.
