С пет на четири гласа Върховният съд на САЩ отхвърли закон, ограничаващ възможността на жените да правят аборти в щата Луизиана. Това е първото голямо решение, свързано с абортите, взето от съда след 2016 г., когато Доналд Тръмп бе избран за президент и имаше възможност да назначи двама съдии в институцията.
Законът, приет в Луизиана през 2014 г., задължаваше докторите, отстраняващи плода, да работят в лечебни заведения на разстояние не по-голямо от 30 мили (48 км.) от мястото, на което извършват абортите.
Делото под името „Медицинските услуги срещу Русо“ беше заведено, за да се обжалва решение на по-ниска инстанция, решила да приложи законодателството на Луизиана.
От щата настояваха, че целта на закона е да запази здравето на жената.
Техните противници заявиха, че усложненията при извършване на аборт са изключително редки. Заедно с това те подчертаха, че много от болниците в Луизиана са или религиозно обвързани или са с твърде консервативно управление и не позволяват при тях да се извършват аборти и да практикуват подобен тип специалисти. Това от своя страна води до сериозно ограничаване на броя на докторите, които могат да извършват подобен тип манипулации.
Според защитниците на правото на избор тези факти представляват ограничение на конституционното право на жените да правят аборт.
В свое решение апелативният съд на Пети съдебен окръг постанови, че законът на Луизиана не би довел до затварянето на клиники и затова той трябва да остане в сила.
В крайна сметка с гласуването си в понеделник с решаващия вот на съдия Джон Робъртс, който се присъедини към колегите си с либерални възгледи, Върховният съд отхвърли закона и го определи за противоконституционен.
Последното подобно решение беше взето през 2016 г. във връзка със сходен закон, приет в Тексас, който също беше отхвърлен от върховните съдии.
Върховният съд на САЩ е съставен от деветима съдии, които често са определяни като консервативно или либерално настроени в зависимост от решенията, които са вземали като представители на съдебната система, както и заради президента, който ги е номинирал за поста. Към днешна дата петима от членовете на съда, включително оглавяващият го Джон Робъртс, са номинирани от републиканските президенти Джордж Х. У. Буш, Джордж У. Буш и Доналд Тръмп, а четирима са номинирани от демократите Бил Клинтън и Барак Обама.
Само в рамките на настоящия си мандат Тръмп получи рядката възможност да номинира двама членове на съда - заради смъртта на съдия Антъни Скалия и оттеглянето на Антъни Кенеди
Превесът на консервативно настроените съдии създаде очаквания, че редица решения на Конституционния съд в миналото могат да бъдат променени.
Според редица анализатори едно от решенията беше свързано със случая Роу срещу Уейд от 1973 г., с което на федерално ниво се позволява прекратяването на бременността в първите три месеца.
В последните няколко години редица щати, в които на власт са републиканците, като Джорджия, Алабама, Мисисипи и Арканзас, гласуваха рестриктивни закони, които забраняват абортите след шестата гестационна седмица. При тяхното приемане представителите на местната власт изрично обявиха, че една от целите им е достигането на казусите до Върховния съд, където евентуално да бъде водена борба за преразглеждане на решението от 1973 г.
Решението от понеделник обаче е поредното в рамките на последните седмици, при което либералите гласове имат превес.
В средата на юни с шест срещу три гласа Върховният съд на САЩ постанови, че дискриминацията на работното място заради сексуалната ориентация е нарушение на закона. Тогава към четиримата либерални съдии отново се присъедини Робъртс, както и номинираният от Доналд Тръмп Брет Кавано.
