Урок по време на война. Как един бивш софиянец разказа борбата за една целувка

Това, че на много места хората не могат да се обичат свободно заради религиозните вражди на родителите им, е много стара новина. Но фотографът Колин Бойд Шефър, който е бивш преподавател в Американския колеж в София, е намерил нов начин да я разкаже - със снимки. Отзад надничат буквално шекспирови сюжети, като например този, който е вдъхновил фотографа, е започнал в Ливан в средата на 70-те години, на фона на разрастваща се гражданска война и продължаващи конфликти между християни и мюсюлмани.

Тогава Нажуа била в гимназията, но математиката не ѝ се отдавала, затова родителите ѝ трябвало да се намесят като намерят частен учител. Парите не им достигали и така открили друг ученик, който да помага с уроците и за когото формулите и уравненията били лесна работа - Самир.

Нажуа е от строго религиозно сунитско семейство, а Самир - католик, отгледан от набожни гърци в Ливан. Въпреки че по това време в разделения на две Бейрут не се гледало с добро око на активното общуване между хората с различна религия, семейството на Нажуа нямало друг избор.

Двамата тийнейджъри прекарвали по няколко часа седмично над учебниците под зоркия поглед на майката на Нажуа, която така и не разбрала, че между чертежите и задачите младежите започнали да си разменят любовни бележки. Била неграмотна и дори не можела да ги прочете. Връзката им се задълбочавала, но трябвало да я запазят в тайна.

“По това време бяхме изградили цяла мрежа от приятели, които ни помагаха да се измъкваме от домовете си, за да можем да се виждаме”.

Бягство на другия край на света

След като завършили гимназия, семействата им така и не одобрили случващото се. Самир и Нажуа напуснали Ливан и заминали за Канада. Днес, 50 години по-късно, когато двамата вече имат и внуци, в едно градче край Торонто ги открива фотографът Колин Бойд Шефър.

“Тяхната история се запечата в съзнанието ми и винаги ще я нося със себе си”, казва Колин в интервю за Свободна Европа.

Вече възрастните Самир и Нажуа, заснети над един учебник, са част от документалната поредица на фотографа за връзките между хора с различни религии. Проектът “InverLove” започва още през 2015 г. и вече съдържа 50 различни истории и както казва авторът им, всяка от тях му дава “надежда за човечеството”.

“Често използваме думата “различия”, но не мисля, че някой е изучавал това чрез фотографията до момента. Когато казвах на хората, че се занимавам с проект за междурелигиозните връзки, те автоматично си мислеха, че правя нещо за връзките между хора с различен цвят на кожата или за хора от различни етноси. Дори самият термин е нещо, за което може би не са се замисляли”, споделя фотографът.

“Международните лидери има какво да научат от този проект”, пише тогава Торонто Стар в статия за документалната поредица на Колин.

Той снима двойките на различни места в провинция Онтарио. “Не беше много трудно, трябваше да ги намеря и да се свържа с тях”. Не всички са от големи градове, някои живеят в отдалечени градчета на Север. Покрива разходите си от малки дарения.

"Любовта е велико нещо"

“Когато седнеш с хора, които идват от две напълно различни среди, виждаш, че любовта им побеждава всякакви предизвикателства по пътя. Това е доста вдъхновяващо. Любовта е велико нещо и ако я намериш, си заслужава да я задържиш”, казва Колин. Според него религиозните различия са по-лесни за преодоляване, ако двама души имат сходна ценностна система. “Много от тези хора е трябвало да направят жертви и да кажат “не, аз ще вървя по своя път".

"Толкова е трудно да намериш някого, с когото да се свържеш на по-високо ниво, че би било голям срам да позволиш на семейството си, на традицията или на мнението на други хора да те спрат да живееш живота си”, смята Колин.

Днес синът на Самир и Нажуа е агностик, женен за будистка. Когато цялото семейство се събира, празнуват католическите, мюсюлманските, будистките и светските празници заедно. “Никой от нас не е изоставил вярата си, нито я е сменил. Религията обаче ни държа разделени дълго време”, споделят Самир и Нажуа в разговор с фотографа.

Изложбата вече е обиколила много галерии в Канада, но Колин мечтае да може да покаже снимките в някоя църква, джамия или синагога, защото “едно е да си в галерия и да продаваш на краставичар краставици, съвсем друго - на хората, които дори не се осмеляват да наблюдават как тези връзки могат да сработят въпреки различните религии”.

“Нямаше да започна, ако не беше България"

След като приключва този проект, Колин, който е и учител по социология, намира работа на другия край на света - в Американския колеж в София. Когато пристига тук, дори не подозира, че двугодишният му престой тук ще го насочи към ново предизвикателство.

“Нямаше да го започна, ако не беше България. Видях как по това време национализмът набира скорост, което често води до изключването на малцинствени групи като ромите, бежанците и имигрантите”, разказва Колин.

2016-та, когато преподава в София, е и годината, в която Доналд Тръмп беше избран за президент на САЩ. “Някои от учениците ми бяха много развълнувани, че Тръмп стана президент. Това ме шокира. Говорим за образовани деца. Това, което ме безпокоеше, е, че те дори не си даваха сметка, че той има антиимигрантска политика и всъщност не ги иска в неговата страна”.

За Колин националистическите настроения в България и антиимигрантската реторика отвъд океана изглеждат като рецепта за нов проект, а в неговия случай фотоапаратът е тайната съставка. През 2017 година се прибира в Канада заедно с приятелката си Кейт, която също е учителка от Американския колеж в София. Двамата обаче остават в Канада само за няколко седмици, качват се в един малък автомобил и започват да обикалят всички 50 щата в САЩ. Така започва “Да намериш американец” (Finding American).

Да намериш американец

В продължение на няколко месеца Колин и Кейт пътуват от щат на щат, спят на различни места и се срещат с имигранти. “Трудно е да си имигрант в САЩ”, казва Колин пред Свободна Европа. Документалната фотографска поредица включва над 150 истории на имигранти.

“Ключовото, което искам да кажа с този проект, е, че когато става дума за имигранти, новините постоянно се фокусираме само върху истории на хора, които са направили или нещо велико, или нещо много лошо”.

Фотографът не разказва за бягства от режими, пресичане на граници или непременно тежки съдби, а за “обикновени хора, които просто си живеят живота”. “Фотографията и разказването на истории е моят начин да направя нещо за промяната на нагласите към някои от тези хора”, казва Колин.

Пътуването е отнело година, но проектът все още не е завършил, защото освен снимките, този път е имало и аудио интервюта, които изискват време за обработване. А Колин и Кейт сега са малко по-заети, защото са тръгнали от Канада само двама, но малко след прибирането у дома са вече трима.