Кое е общото между главния прокурор Иван Гешев, правосъдния министър Данаил Кирилов и консервативна християнска неправителствена организация, която е против абортите и правата на хомосексуалните хора? Въпросът изглежда сложен, но той има отговор, който се прояви в рамките на само няколко дни.
През февруари европейският клон на основания от бившия евангелистки телевизионен проповедник Пат Робъртсън Американски център за право и правосъдие излезе с критичен доклад за Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ). В него се посочваше, че поне 22-ма от 100 постоянни съдии в Страсбург между 2009 и 2019 г. са правораздавали в конфликт на интереси заради свои връзки с финансирани от милиардера Джордж Сорос неправителствени организации.
Темата беше подета от няколко български медии, които обаче се фокусираха само върху настоящия представител на България в ЕСПЧ Йонко Грозев и бившия ни съдия в Страсбург Здравка Калайджиева. Грозев е сред основателите на Българския хелзинкски комитет (БХК) и бивш член на борда на Институт „Отворено общество“ в България, а Калайджиева е основател на фондация „Български адвокати за правата на човека“. И двамата са известни като активни правозащитници и критици на прокуратурата.
"Труд" цитира доклада, Гешев цитира "Труд"
Докладът на Европейския център за право и правосъдие беше цитиран от вестниците „Труд“ и „24 часа“, както и от сайтовете „Правен свят“, „Пик“, „Блиц“ и „Дарик нюз“. Самият Иван Гешев определи в сряда като „много интересен“ материала в „Труд“, озаглавен „Българи срещу България в Европейския съд“ и препечатан в повечето от другите издания.
По думите му определен кръг от хора целят да сложат „намордник на прокуратурата“. Той смята, че от публикацията се разбира „кои хора прокарват тези интереси, от кои неправителствени организации се финансират и на кого са адвокати“.
Главният прокурор засегна темата в свое интервю пред БНР по повод конфликта му с адвокатурата и в частност със Здравка Калайджиева, която преди седмица поиска той да ѝ се извини публично. Причината беше негово изказване, в което определяше като наглост становище на „Български адвокати за правата на човека“ за необходимостта от конституционна реформа на прокуратурата. Йонко Грозев също многократно е коментирал проблемите, провокирани от безконтролността на главния прокурор и нежелението на управляващите да я ограничат.
Само ден след Гешев, правосъдният министър Данаил Кирилов също коментира доклада на Европейския център за право и правосъдие. Пред журналисти в парламента той обобщи: „дотам стигнахме, че този път френски колеги да ни кажат какво е положението в България“. По този повод той беше попитан как би могъл да бъде отзован български съдия от ЕСПЧ. Според Кирилов подобно решение могат да вземат само останалите съдии в Страсбург с квалифицирано мнозинство от две трети.
Кирилов се включи с критика към Грозев
Без да подлага на съмнение твърденията на консервативната организация, известна като застъпник за фундаментални християнски ценности, министърът директно разкритикува Грозев заради негов неотдавнашен коментар пред БНР, цитиран в „Дневник“. Той беше по повод отхвърления от Венецианската комисия проект на Кирилов за процедура по отстраняване и разследване на т.нар. трима големи в съдебната власт, вместо само на главния прокурор, каквато е препоръката на ЕСПЧ от 2009 г. насам.
„Аз разчитам всички подкрепени от България представители в международни институции да бъдат обективни и безпристрастни. И още повече, освен в правосъдието, когато се върнат в България, да не дават в едни или други медии интервюта с мнения, които пряко касаят дела, в които те са участвали. Цитирам коментара на Йонко Грозев в „Дневник“ по отношение на становището на Венецианската комисия два дни преди аз да го обявя, преди Венецианската комисия да ми го изпрати.“
БХК излезе с остро становище
Този развой предизвика острата на реакция на БХК, който обяви, че е в ход „активно мероприятие“ срещу ЕСПЧ, използващо клеветническото твърдение, че „финансирането на отделни дейности на неправителствени организации се равнява на задкулисно, нелигитимно влияние и координиране на тези организации в ущърб на обществения интерес“.
„Докладът внушава на читателите си, че поради някогашни връзки с подобни организации, посочените съдии в ЕСПЧ са под тяхно и оттам – на Джордж Сорос – влияние. Същевременно авторите на доклада не виждат никакъв конфликт на интереси в това, че редица от съдиите в ЕСПЧ в миналото са били или прокурори, или представители на своите държави пред Съда в Страсбург. Те също така не отчитат факта, че ЕСПЧ има ясна политика срещу конфликт на интереси, доказателство за която е оттеглянето на съдия Грозев от всички дела, по които председателят на БХК е процесуален представител“, се казва в становище на Българския хелзинкски комитет, разпространено в четвъртък.
Кои са авторите на доклада срещу ЕСПЧ?
Автори на цитирания доклад са Грегор Пупенк и Делфин Лоазо. И докато за по-младата Лоазо е известно единствено, че е научен сътрудник в Европейския център за право и правосъдие, то Пупенк е по-популярен. Именно той създава организацията през 1998 г. в Страсбург. Центърът е описван като християнски мозъчен тръст, специализиращ в защитата на определени религиозни права.
Пупенк е известен във Франция с публичните си позиции срещу абортите, правата на хомосексуалните хора, а и като защитник на критици срещу Исляма. През 2014 г. той организира среща между френски католически организации, „защитници на традиционното семейство“, с руски религиозни и политически лидери, насочена към установяване на „сътрудничество за защита на християнския морал“.
Първообразът на основания от Пупенк християнски мозъчен тръст – Американският център за право и правосъдие, пък е създаден през 1990 г. от Пат Робъртсън. Той е американски медиен магнат, телевангелист и привърженик на консервативната християнска идеология, известен с предишните си дейности в републиканската партийна политика.
Организацията на Робъртсън бе част от международната мрежа, противопоставила се на ратифицирането на т.нар. Истанбулска конвенция и е една от няколкото американски християнски групи, които популяризират консервативни християнски закони в Африка. Включително подкрепяйки криминализирането на хомосексуалността в Уганда.
