Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен постави ултиматум всяко четвърто евро от европейския бюджет между 2021 и 2027 г. да се харчи за борба с климатичните промени. В реч пред Европейския парламент в Страсбург в сряда тя заяви, че Зелената сделка на ЕС е по искане на гражданите и за да успее, тя трябва да е добре финансирана.
„Аз няма да приема резултат, който не гарантира, че поне 25% от бюджета не е насочен към борбата с климатичните промени“, заяви Фон дер Лайен по време на дебат за дългосрочния бюджет на ЕС и в навечерието на извънредната среща на върха на 20 февруари, на която европейските лидери ще търсят компромис за бъдещото финансиране на съюза.
Фон дер Лайен подчерта, че успехът на бюджета ще зависи от това колко пари ще бъдат заделени за Зелената сделка, водещата инициатива на новата Европейска комисия, която цели постигането на въглеродно неутрална икономика до 2050 г.
Заявлението на председателката на Комисията е по-скоро политическо, тъй като институцията подготвя проекта за бюджет и го изпълнява, но разходите се одобряват от страните членки и от Европейския парламент.
„Като съюз от 27 имаме много по-малко ресурси – 75 милиарда евро за седем години, но повече предизвикателства, с които никоя страна не може да се справи сама“, подчерта Фон дер Лайен.
Тя призова държавите да намерят баланса „между старите и новите приоритети“, защото „ако скоро не постигнем съгласие за бюджета, няма да сме в състояние да използваме новия бюджет за новите приоритети“.
„Има много, много страни, които силно защитават кохезионната политика и много страни, които защитават земеделската политика, но аз също очаквам да видя силна решимост в защита на новите ни приоритети“, каза председателката на Комисията.
Тя поднови апела си за намиране на допълнителни собствени приходи на бюджета за сметка на нови такси и мита, чрез които да се облекчат националните бюджети, от които сега основно се пълни европейската хазна.
Председателят на Европейския парламент Давид Сасоли заяви по време на дебата в Страсбург, че евродепутатите са решени да наложат вето на дългосрочния бюджет, ако страните членки не отстъпят пред исканията им за увеличаване на разходите, пропорционално на ангажиментите на ЕС.
"Искаме да постигнем споразумение със Съвета, но ако те откажат да отстъпят и да приемат позициите на парламента, няма да се спрем да отхвълим целия нов дългосрочен бюджет. Това не са абстрактни числа, а реални последствия за живота на всички европейци", заяви Сасоли.
Държавите членки са разделени основно на две групи – нетни донори и нетни получатели в бюджета. Първите – Нидерландия, Дания, Швеция, Австрия и Германия, искат по-малък бюджет след излизането на Великобритания, като съкращенията се направят от фондовете за по-бедните членки и за земеделието. Други 15 държави от Централна, Източна и Южна Европа не желаят орязване на кохезионните и земеделските фондове с обяснението, че това още повече ще ги отдалечи от развитите западни държави.
Европейската комисия е предложила бюджет от 1,13 трилиона евро за 2021-2027 г, който представлява 1,1% от размера на европейската икономика. Донорите държат той да бъде сведен до 1% от БВП на ЕС, а получателите – да бъде увеличен до 1,3 на сто от нея. Европейските лидери имат време до края на годината да се разберат за разходите и да ги договорят с Европейския парламент.
