Европейските средства за финансиране на Европейската зелена сделка ще бъдат с предимство насочени към регионите с най-високи въглеродни емисии. Това се казва в предложение на Европейската комисия за създаване на Фонд за справедлив преход, прието във вторник в Страсбург.
Фондът е част от План за устойчиво развитие в размер на 1 трилион евро за следващите 10 години. Механизмът за справедлив преход беше определен от вицепрезидента за климата Франс Тимерманс, като "нашето обещание, че сме с тези, които имат да извървят най-дълъг път към въглеродна неутралност". Тимерманс представи инициативата пред Европейския парламент.
Комисията предлага фонда като инструмент, който да подпомогне държавите да направят икономиките си въглеродно неутрални до 2050 г.
Председателят ѝ Урсула фон дер Лайен заяви, че залогът за успеха на зелената сделка е огромен за всяка държава и гражданин, „защото ако се провалим и климатичните промени продължат със сегашните темпове, последиците ще са огромни, а щетите – нечувани“.
Фондът цели да генерира 100 милиарда евро за седем години. Той ще бъде съставен от средства от европейския бюджет в размер на 30-50 млрд. евро (7,5 млрд. от тях нови пари), както и от 25-30 млрд. евро заеми от Европейската инвестиционна банка и още частни инвестиции, чрез програмата InvestEU (фондът “Юнкер”), които по думите на Тимерманс ще се ползват за зелени проекти в регионите, които да помогнат на хората да преминат към по-чисто отопление и да изолират домовете си.
Достъпът до безвъзмездни средства по новата седемгодишна инициатива ще бъде „основан на мащаба на предизвикателството за декарбонизация на регионите с най-високи въглеродни емисии“, съгласно проект на плана на Комисията. Парите ще бъдат разпределени с предимство в силно индустриализираните региони, както и в тези, които в тези, които произвеждат въглища, торф и шисти, и трябва да им намерят алтернатива. Допълнителен фактор ще е нивото на икономическо развитие, като по-бедните и изостанали части ще получат повече. Държавите членки ще посочат регионите, които се нуждаят от европейското финасиране, посочи Тимерманс, подчерта че 100-те милиарда са “само началото”.
Планът предвижда осигуряването на 7,5 милиарда евро свежи пари за бюджета, като желаещите да ползват „зелените пари“ трябва да похарчат за екологичните проекти от кохезионните си фондове. Според проектът на Комисията за всяко евро от Фонда за справедлив преход, правителствата трябва да пренасочат между 1,50 и 3 евро от техните средства за кохезионно финансиране, както и да осигуряват пари от националните си бюджети. Комисията разчита по тази линия да се генерират около 140 млн. евро през настоящето десетилетие.
Повечето държави от Централна Европа не желаят да пренасочват кохезионни фондове, тъй като ги използват по други проекти. Страните, нетни вносители пък не желаят да дават допълнителни средства в общата хазна.
Фон дер Лайен се застъпи за достатъчен бюджет за осъществяването на проекта, добавяйки в Европейския парламент, че ако това не е възможно, ЕС трябва да увеличи собствените си приходи чрез нови данъци и такси, за да го попълни.
Чешкият премиер Андрей Бабиш, чиято страна в момента председателства Вишеградската група, в която членуват Чехия, Полша, Словакия и Унгария, коментира за базираното в Брюксел издание „Политико“, че предложението слага началото на битка между страните членки. Прага ще настоява достъп до парите да имат само държавите, които са най-силно засегнати от енергийния преход.
В интервю за германския вестник „Ди велт“, публикувано през уикенда полският премиер Матеуш Моравецки заяви, че страната му няма да може да извърши енергийния преход в следващите 30 години и че ще има нужда от повече време да постигне въглеродна неутралност. Полша е единствената европейска членка, която не подкрепи Европейската зелена сделка на срещата на върха на ЕС през декември 2019 г. По оценка на полското правителство за постигане на въглеродна неутралност до 2050 г. страната ще се нуждае от 550 млрд. евро.
Българското правителство, което подкрепя Европейската зелена сделка оценява усилието по екологизиране и модернизиране на българската икономика на 25 млрд. евро.
Преди месец италианският екоминистър Серджио Коста заяви, че парите „не могат да бъдат фокусирани само върху някои държави“, а трябва да бъдат на разположение на всички.
Комисията разглежда преминаването към икономически модел, който не се основава на изгаряне на изкопаеми горива за енергия, като чудесна възможност европейската промишленост да премине към създаване на екологично чисти, повторно използваеми и ремонтируеми продукти на базата на възобновяеми енергийни източници.
Европейският зелен план предвижда реформи във всички сфери на икономиката, чрез 49 мерки, които целят да намалят значително производството на въглеродни емисии. Сред тях са промяна на стандартите за въглеродни емисии от леките автомобили и микробусите, въвеждане на въглеродна такса за внос от трети страни, инициатива за реновиране на сгради за подобряване на енергийната им ефективност. Предвидени са още разширяване на мерките за биоразнообразие и на схемата за търговия с въглеродни емисии, насърчаване на енергията от вятър в открито море, разработване на технологии за декарбонизиране на индустрията, разнообразяване на енергийните източници.
Първото законодателно предложение Европейската комисия ще направи през март с т.нар. "климатичен закон", който трябва да осигури осъществяването на целта за въглеродно неутрална икономика до 2050 г.
Фон дер Лайен заяви по време на представянето на плана пред Европейския парламент през декември, че новата европейска зелена сделка ще успее, само ако в нея се включат всички държави и граждани.
