Тази битка се води на всеки седем години. Тя се води от хора в скъпи костюми и е вежлива на думи, под повърхността обаче сражението е безмилостно, без правила, но и без вземане на пленници.
Става дума за дългосрочния бюджет на Европейския съюз (ЕС) – финансова рамка от около 1 трилион евро, която дефинира приоритетите на Съюза и разпределя ресурсите за реализирането им. Известна още като Многогодишна финансова рамка, тя се изготвя на всеки седем години от Европейската комисия и трябва да бъде одобрена от Европейския парламент и от страните членки, които чрез национални вноски, събирани периодично, попълват бюджета на ЕС.
Двете армии традиционно се оформят около нетните платци – държавите, които плащат повече в европейския бюджет, отколкото получават обратно, и нетните получатели – където влизащите еврофондове са повече от задължителните вноски към бюджета на ЕС. България е от вторите.
Поредното сражение е насрочено за 20 февруари в Брюксел, когато новият председател на Европейския съвет Шарл Мишел е насрочил извънредна среща на върха на европейските лидери. Двете армии обаче вече започнаха да дислоцират войски и 18 от военачалниците, сред които и българският премиер Борисов, вече бяха поканени да огледат бойното поле и да отправят заканите, с които да стреснат противника.
Какъв е залогът
Залогът е привидно незначителен. Европейският бюджет се равнява само на 1% от европейската икономика. Над 80% от него се попълва от националните вноски на страните членки и под 20 на сто е от собствени приходи. ЕС събира глоби за нарушаване на европейските правила, мита, облага вноса на захар и част от отчисленията от ДДС като собствени приходи. Вноските на страните членки се определят според размера на икономиката им и се дължат на части, при поискване от Европейската комисия.
Проблемът е, че европейският бюджет не може да прави дефицити, т.е. да излиза на червено. Само това, което е в касичката, може да се харчи, а нуждите непрекъснато се увеличават. ЕС иска да е глобален играч, да е хуманитарен донор номер едно, да увеличава благосъстоянието на гражданите си, да се бори с миграцията и с тероризма, да подкрепя фермерите и учените си, да е водач в климатичните усилия за спасяване на планетата, да подкрепя демокрацията, а всичко това струва пари.
За да напълни бюджета, ЕС има два варианта – да вземе повече от страните членки, оставяйки националните правителства да преведат на избирателите си значението на „европейска солидарност“, или да събере повече собствени приходи. Брюксел си блъска главата по въпроса от поне 10 години и дори упълномощи няколко умни глави, под шапката на бившия италиански премиер Марио Монти, да намерят изход. В резултат предишната Еврокомисия предложи край на ребатите (финансовите отстъпки за нетните донори), поскъпване на въглероддните емисии и данък върху нерециклираните пластмасови опаковки, за да подсили бюджета. Според Комисията това би могло да носи допълнително по 22 млрд. евро годишно. Новата Европейска комисия, която иска почти още 1 трилион за финансиране на Европейската зелена сделка, предлага още данък върху вноса на стоки, произведени с нещадящи природата технологии. Всички обаче разбират, че това няма да е достатъчно и ще са необходими още жертви.
Какви са жертвите
Някога 75% от европейския бюджет, днес земеделските субсидии са около 40 на сто от общите разходи, но перото е голямо и е удобна мишена. Същата е съдбата на еврофондовете, известни още на „брюкселски“, като кохезионни. Те пък се полагат само на по-изостаналите страни, които би трябвало да ги използват, за да ускорят развитието си и да изравнят начина на живот между по-богатите и по-бедните държави. В момента от тях се ползват само 14 държави, а пари за тях се събират от всички. Останалите смятат, че вече са направили достатъчно и е дошло време новодошлите да пораснат и да се справят сами. Това предизвиква разбираема нервност у получателите на фондове, които се бият със зъби и нокти да ги запазят. Да, България е от тези държави.
Те се съгласиха да им бъдат увеличени националните вноски и да им бъдат спирани парите, ако нарушават върховенството на правото, само и само да им бъдат запазени фондовете, защото всички са наясно, че колкото и повече да им вземат, така че да запълнят финансовата дупка, оставена от Великобритания, фондовете, които им се полагат, все ще са повече.
Армията на спестовниците
Тази година „спестовниците“ са в намален състав след Брекзит и се явяват на бойното поле под името „Пестеливата петорка“, дадено им от техния генерал Марк Рюте. В нея са Австрия, Дания, Швеция, Нидерландия и Германия. Няколко от нетните вносители в бюджета – като Ирландия, Финландия, Италия и Франция, сега наблюдават от фланговете в търсене на подходящ момент да се намесят.
Освен, че дават повечето от парите в европейския бюджет, „спестовниците“, тази година са въоръжени и с аргумента, че щом ЕС е вече по-малък (без Великобритания), той има и по-малки финансови нужди и следователно бюджетът трябва да е по-скромен от досегашните, при които пари течаха и през Ламанша.
Предводител на „спестовниците“ е Рюте – решителен и безкомпромисен, той провери миналата седмица твърдостта на дивизиите си. Срещата премина чрез видеоконферентна връзка, както се пошегува Рюте, че причината е, че пестят от въглеродни емисии за самолетни полети и пари за разговори около една маса.
И докато Рюте се шегува, „спестовниците“ си имат и остриета като австрийския канцлер Себастиян Курц, който вече обяви, че или ще е по тяхному, или ще наложи вето на бюджета на ЕС, обричайки всички на финансова несигурност и политическа нестабилност.
Армията на "приятелите"
Срещу „спестовниците“ са страните получателки, обединени около миролюбивото „Приятелите на кохезията“. Те обаче са също така решени да докажат, че намаляването на еврофондовете ще задълбочи различията между страните в ЕС, създавайки повече проблеми и потенциално дори заплашвайки неговото съществуване. Те са съгласни на определено намаляване (незначително) на парите за еврофондовете и увеличение на вноските си, но искат „спестовниците“ също да направят отстъпки и да се откажат доброволно от финансовите отстъпки, които имат от Бюджета.
Най-големите нетни получатели на средства от европейския бюджет са Полша, Гърция, Румъния и Унгария. Премиерът на Португалия Антониу Коща е техният предводител, който ги събра в Лисабон за съгласуване на тактиката. България е също в групата, макар едва девети по големина нетен бенефициент, на глава от населението тя получава най-много пари чрез еврофондовете след Литва.
Освен, че е по-многочислена, армията на получателите на еврофондове, си има и тайни надежди. Една от тях е френският президент Еманюел Макрон, който неслучайно тези дни беше във Варшава. Макрон е в трудната позиция да е убеден противник на изливането на повече пари в източните държави, без правенето на реформи с тях. Франция е вторият по големина нетен донор в европейския бюджет след Германия. В същото време ако иска втори мандат, той трябва да запази земеделските субсидии непокътнати, тъй като френските фермери са най-големите им получатели. Ако Макрон успее да раздели земеделските пари от кохезионните, „Приятелите на кохезията“ са загубени. В момента 16 европейски членки получават повече средства от европейския бюджет, отколкото внасят в него. Ако успеят да излязат без много жертви в Съвета, „фондовиците“ могат да разчитат на следващ етап да подобрят постижението си в преговорите между страните членки и Европейския парламент, тъй като последният е твърдо на тяхна страна.
Бойното поле
Битката е за 100 млрд. евро - сериозна сума, която се равнява на около 2/3 от един годишен бюджет на ЕС. Европейската комисия предлага бюджетът на ЕС за 2021-2027 г. да е 1,1 трилиона евро (€1 134 583 000), което е 1,11% от БВП на ЕС.
„Спестовниците“ обаче не дават сумата да надвишава 1 трилион (€ 1 022 146 846), което е точно 1,00% от европейската икономика. „Приятелите на кохезията“ влизат в преговорите с искане бюджетът да е 1,3% от икономиката, съзнавайки, че това е трудно постижимо, но отваряйки си повече възможности за маневри. Тук трябва да се добавят и сметките на Европейския парламент, който смята за неприемливо бюджетът да е по-малък от настоящия. Без Великобритания финансовата рамка за 2014-2020 г. се равнява на 1,16% от европейската икономика.
За да се опита да сдобри двете страни и да избегне кръвопролитие, Финландия, която до края на 2019 г. беше ротационен председател на ЕС, предложи компромис от 1,087 трилиона евро или 1,07% и всички мигом я намразиха. „Спестовниците“, защото го смятат за твърде щедър, „фондовиците“, защото предвижда значителни съкращения на средства от парите за земеделие и кохезия.
Новите генерали
Този път европейските лидери ще трябва да се съобразят по-внимателно с мнението на Европейския парламент. Освен че в случая с бюджета парламентът има реални правомощия при одобряването му и може да го блокира, евродепутатите наскоро показаха, че могат да си отмъщават, когато им извиват ръцете. Новата председателка на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изпита силата на парламента на гърба си, който отхвърли трима от нейния екип и я принуди да им търси заместници, което доведе до едномесечно отлагане на встъпването ѝ в длъжност.
Фон дер Лайен трябва да се съобрази с нетните вносители, които изпращат големите чекове в Брюксел, но тя дължи подкрепа и на Централноевропейските държави, без които нямаше да бъде избрана на поста през юли. Засега тя се пази от категорични публични изявления, но вече неколкократно предупреди, че ще предложи облагането на вноса в ЕС на продукция, произведена с цапащи технологии от трети страни. С парите Фон дер Лайен смята да финансира Зелената сделка.
Шарл Мишел, доскоро премиер на Белгия – нетен получател в бюджета на ЕС, сега е в различна роля – той трябва да бабува над постигането на компромис между държавите, които плащат повече, отколкото получават от еврофондовете, и тези които са в положението на нетни получатели от бюджета. Той беше натоварен преди Коледа да намери общ език с двете противостоящи си армии, който да позволи да се намери компромис между надеждите на платците да плащат по-малко и на получателите – да не се разделят твърде бързо с твърде много пари от еврофондовете.
Засега двете армии изглеждат достатъчно настръхнали една срещу друга, а генералите им не твърде сговорчиви. По ирония, времето за намиране на компромис изтича в същия ден, в който ЕС и Обединеното кралство трябва да са уговорили бъдещите си отношения или да си причинят непредвидими жертви заради твърд Брекзит.
