Европейското законодателство за движението и горенето на отпадъци е създадено основно през 80-те години на ХХ век, когато след серия от инциденти, Европейската комисия (ЕК) се заема с тяхното регламентиране.
През годините разпоредбите са многократно разширявани и допълвани. В момента Европейският съюз (ЕС) налага общи стандарти за изгарянето на отпадъците, за отпадъците от кораби, както и за сметищата. Приети са европейски директиви, които действат чрез националното законодателство, както и регулации, които са еднакви във всички европейски държави.
Как се внася и изнася боклук от ЕС?
Вносът и износът на отпадъци се регулира пряко от европейски регламент и правилата за движението на боклука са еднакви в 28-те държави в ЕС. Регламент № 1013/2006 създава два режима за контрол на превозите.
За внос и износ на територията на ЕС на неопасни или „зелени“ отпадъци като битови, пластмаси и хартия, режимът е информационен и не се изисква съгласието на властите. Периодично вносителите попълват формуляр със статистически цели. Контролът се осъществява по документи.
Превозът на опасни отпадъци, включени в т.нар. „жълт списък“, подлежи на процедури за уведомяване с предварително писмено съгласие за изпращане, транзит и местоназначение на боклука. Износителите и вносителите трябва да заявят и получат одобрение в рамките на 30 дни. В „жълтия списък“ са включени т.нар. „кехлибарени“ отпадъци, съдържащи както опасни, така и неопасни части, остатъци от изгарянето на битови отпадъци, а също и отпадъци от минни дейности, каменоломни, химически и физически третирани минерали. На разрешителен режим са и „зелените“ отпадъци, когато се внасят не за изгаряне, а за депониране.
Как се транспортират отпадъци?
Европейският регламент изисква транспорта на отпадъци да се извършва по природосъобразен начин, а износителят да приеме обратно доставката, която е незаконна или не може да се извърши.
Как се внася и изнася боклук от държави извън ЕС?
Макар че регламентът на ЕС забранява износ и внос на боклук за трети страни, той изключва от ограничението държавите, подписали Базелската конвенция за движение на отпадъците, които са вече 160. ООН официално признава 193 независими държави.
Може ли да се контролира вносът на отпадъци от ЕС?
Въпреки че се използва пряка регулация, Европейската комисия смята, че нелегалните превози на отпадъци в ЕС все още са проблем. По нейни оценки до една четвърт от всички движения се извършват извън закона. Затова регламентът беше изменен през 2014 г., за да се добавят минимални изисквания за инспекции на отпадъчните потоци. Те позволяват на националните власти да извършват проверки на съдържанието на товарите.
През 2016 г. ЕК уеднакви митническите кодове на отпадъчните материали, за да позволи по-лесен контрол.
Кой може да работи с боклук?
Министерството на околната среда и водите е създало публични регистри на компании и лица, които се занимават с производството, събирането и търговията с отпадъци. Според тях в България регистрираните търговци и брокери са 996, площадките за отпадъци са 3048, а лицата, които имат право да работят с отпадъци – 6136. Информацията за превоза и вноса на отпадъци обаче не е публична.
Законно ли е да се изгаря боклук?
Изгарянето на отпадъците е регламентирано със специална директива от 2000 г., осъвременена през 2008 г. Тя се прилага от 2003 г., а за действащите инсталации – от 2006 г. Директивата, която е част и от българското законодателство, определя и норми за вредните вещества, изхвърляни в атмосферата при изгарянето на боклука и задължава националните власти да следят за тяхното спазване, за да не застрашават здравето и живота на гражданите си.
Европейското законодателство допуска изгаряне на отпадъци без предварително сортиране, както и сепарирането на отпадъци с висока калоричност.
Изгарянето е една от възможностите за намаляването на отпадъците. От 1.1 милиона тона през 2009 г., неопасните отпадъци, изгаряни в ЕС, са се увеличили на 7.5 милиона тона през 2016 г. по данни на Евростат. През 2016 г. около 715 000 тона опасни отпадъци са изгорени с оползотворяване на енергия и 572 000 тона без оползотворяване на енергия.
Как се горят отпадъци?
Несортираните битови отпадъци трябва да се изгарят в пещи при температура от 850 до 1250 градуса по Целзий, като получените газове могат да се използват за задвижване на турбини за производство на електричество, a парата – за отопление.
Съоръженията, използвани за такова горене, би трябвало да са снабдени със системи за пречистване на газовете, изхвърляни в атмосферата и с филтри за улавяне на праховите частици. Държавата е задължена да гарантира, че инсталациите, в които се изгарят боклуците, използват най-добрите и щадящи техники за оползотворяване.
Общото изгаряне се препоръчва за гъсто населени райони с големи обеми отпадъци като най-добрите примери в Европа са инсталациите във Виена, Мюнхен и Копенхаген.
Рециклиране, изгаряне или депониране?
Според българската Стратегия за оползотворяване на енергията от отпадъци всички начини са добри. На практика обаче отпадъците у нас основно се депонират на сметища.
Европейската рамкова директива за отпадъците въвежда петстепенна йерархия, според която предотвратяването е най-добрият вариант, следван от повторната употреба, рециклирането и други форми на оползотворяване, като изгарянето или гниенето. Депонираното се предвижда само в краен случай.
