Нарекоха решението му „историческа грешка“, а него самия обявиха за „проводник на руско и китайско влияние на Балканите“. Но никой не можа да разколебае Макрон. След инфарктното за Скопие и Тирана заседание на европейските лидери в края на октомври, френският президент остана непоколебим: начинът, по който ЕС приема членове, трябва да се реформира преди нови страни да влизат в процедурата за разширяването.
Отнесоха го Северна Македония и Албания, които от две години са отлагани, макар че Скопие реши със замах 27-годишния си спор с Гърция, сменяйки името си. Но решимостта на Макрон съвсем не е нова, просто не всички смятаха, че говори сериозно. Дори когато германският канцлер Ангела Меркел го подкрепи в Тулуза, ден преди събирането на европейските лидери в Брюксел.
Министрите по европейските въпроси на ЕС ще проверят чувствата си към френската позиция във вторник, когато Съветът по общи въпроси се събира да обсъди бъдещето на европейското разширяване. И макар конкретни решения от тази среща в Брюксел да не се очакват, Франция настоява Европейската комисия да разработи промените до януари 2020 г., за да може ЕС ги предложи официално на срещата на върха със Западните Балкани през май в Загреб.
Френското pas-de-deux
Основният документ на масата е внесената миналата седмица от Франция нова концепция за разширяването, която изцяло променя сегашното ръководството на ЕС за допускане на нови членове. В шест страници Париж предлага преобръщане на прилаганите досега правила, въвеждайки възможност за обратимост на преговорите и обръщайки на 180 градуса правилото, според което страните кандидатки получават достъп до европейските фондове преди да са станали членове на съюза и донори в европейския бюджет.
Досега ЕС се е разширявал шест пъти. По ирония на съдбата първо с Обединеното кралство през 1973 г., последно с Хърватия – през 2013 г., а най-решително - през 2004 г., когато 10 държави бяха приети наведнъж. България и Румъния се промъкнаха в петата вълна през 2007 г. Тяхното влизане беше огромен компромис, който беше толкова болезнено приет от ЕС, че съюзът промени част от правилата си за следващите кандидати. Въведено беше например изискване реформите в правосъдната система да бъдат изтеглени напред в преговорния процес и да бъдат изяло приключени преди определяне на дата за влизане. ЕС добави междинни критерии за оценка на постигнатото, които трябва да бъдат изпълнени преди да могат да бъдат затворени преговорните глави.
Сега Франция отива доста по-напред, като предлага досегашната процедура да бъде заменена от по-постъпателен процес, който не само ще изисква повече време, но ще може да бъде върнат обратно на всяка от стъпките, ако междувременно бъде констатирано неизпълнение на критериите.
„Постепенно приемане“
Мерките предвиждат "постепенно приемане", което представлява окрупняване на етапите от сегашните 35 преговорни глави в седем области. Едва след като приеме да направи нужните реформи, така че да отговаря на европейските стандарти за членство, съответната държава ще получава достъп до европейските програми и фондове.
Процесът започва с върховенството на закона и основните права, които Франция смята за ключов въпрос за възприемане на европейските ценности и стандарти. Той продължава с образованието и изследванията, заетостта и социалните политики, финансите, общия пазар, земеделието и рибарството, външните работи и завършва с "общи въпроси".
Когато кандидатстващата държава получи одобрението на всички страни членки, че е изпълнила условията по определен етап, тя получава достъп до фондовете, чрез които ЕС изпълнява съответните политики.
Така например държава членка може да получи достъп до програмата за изследвания на ЕС „Хоризонт 2020“ или до програмата за студентски обмен „Еразъм“ чак когато всички държави членки са съгласни, че тя е преминала успешно реформите по прилагане на европейските стандарти в националното си законодателство. В момента не само, че всички кандидатки са асоциирани към тези програми, но достъп до тях имат и държави като Израел, Украйна и Исландия, които или са много далеч от членството или не се стремят към такова.
Финансовият етап ще изисква освен всичко друго страната кандидат да влезе в Банковия съюз на ЕС. Това е изискване, прилагано досега само за страните от еврозоната и за държавите, които кандидатстват за чакалнята на еврото. Условието за влизане в Банковия съюз за държава, която не използва еврото беше въведено първо за България през 2018 г., когато тя пожела да се присъедини към валутно-обменния механизъм ERMII, а в последствие и към Хърватия, която предприе същата стъпка през юли.
Едва преминаването през финансовия кръг ще даде достъп на кандидатката до европейските структурни фондове, предвижда френският план.
Според Франция „близките връзки с ЕС са единственият начин за тези страни (кандидатките от Западните Балкани, б.а.) да изградят или да консолидират държави, основани върху върховенството на правото, отворени и плуралистични общества, да развиват своята икономика и социални системи, да дадат на своята младеж перспектива за бъдещето и да промотивират помирението между хората“.
Френската концепция прави специален жест към Северна Македония, позовавайки се на Преспанското споразумение като на „смел акт на помирение“. Тя ограничава разширяването до Западните Балкани, изключвайки не само Турция, но и страните от политиката на добросъседство, част от които крепят надежди един ден да станат част от Европа.
