Мило Дневниче,
Както всеки път припомням (и на теб, и на себе си) – аз съм президент, държавен глава. Над мен са само Деси и спинозният ни котарак, но това го знаем аз и ти. Та, за да стоя сериозно, да съм на мястото си и да респектирам, от време на време трябва да правя нещо, щото само с по един отчет годишно не става. И речта за Нова година не е достатъчна, то такава прави и Доган, без да е президент.
Та, от време на време пускам някое вето. Верно, то не минава – от 13 само едно ми зачетоха, обаче ето сега се застъпих за свободата на словото. Виж как хубаво звучи: "Президентът защити свободното изразяване". Сега, истина е, че си затварям очите като в случая с конфискацията без присъда, ама защо съм президент, ако не мога да замижавам, когато трябва.
Обаче твърде много стискам очите и затова трябва да намирам безопасни във вътрешен план теми, та да се откроявам от управлението. Нали нов политически проект казах, че ще подкрепям... За да го подкрепя, трябва да съм жарък опозиционер. А ако пък прекаля с опозицията, ще вземе пак да ми се обади Цацаров, като оня път, дето поисках контрол върху него и трябваше за 24 часа да си променя мнението...
Както и да е: ще се отличавам от правителството. С безопасни теми (на родна почва). Сега може да се изложим малко пред чужденците, ама то голяма работа. Нас ни интересуват тукашните гласоподаватели.
Оня ден мислих да се изкажа по писмото на европейските интелектуалци. Естествено, щях да кажа нещо родолюбиво. Обаче после викам – то ще стане смешно, военен спори с интелектуалци. Ама какво пък – аз съм военен интелектуалец...
Затова – мислихме, мислихме с Деси (съвсем като интелектуалци) и решихме: Мадуро ще е. Тоя човек има нужда от защита, бе. Ама диктатор бил, ама не знам си какво си. Мен ме е издигнала БСП за президент, социална партия, ще защитавам онеправданите. И то онеправданите от Европа.
Сега, ако някой ме пита защо се застъпвам за Мадуро, аз много не мога да обясня. Във Венецуела имало глад и унижения. Е, какво от това? Нали са си у тях си? Каква е работата на европейците да се месят. Даже се чудех дали да кажа, че Европа се меси във Венецуела, за да им прати джендъри, ама после реших да не е толкова пресилено.
И накрая си излезе съвсем държавническа позиция. И съвсем приемлива – колегата Владимир много ще я хареса, сигурен съм. Само дето аха да ми се зарадва колегата и звъни на Борисов да си говорят. Ама той и Борисов си е в чудни отношения с него.
Чудя се дали Мадуро ще ми благодари. То, че изглежда малко „дръж се Куба, Кула е с теб“, добре. Ама поне някъде в световния печат да ми напишат позицията: България подкрепя Мадуро. Само дано, мило Дневниче, да не напишат: Българският президент подкрепя Мадуро, че не искам да се излагам лично. Като е само с България – може.
"Мило Дневниче" е авторска сатирична рубрика на Полина Паунова.
