С голямо мнозинство Европейският парламент (ЕП) прие в сряда първия си закон за свободата на медиите, съобщи пресцентърът на ЕП. Целта на новото законодателство е да защити журналистите и медиите в Европейския съюз (ЕС) от политически и икономически зависимости.
Новината идва на фона на редица предизвикателства пред медиите в ЕС, включително и в България. Примери са делото шамар за 1 млн. лева срещу „Медиапул“, което миналата година заведе застрахователната компания „Лев Инс“, както и неуспешните опити да бъде избран нов шеф на Българската национална телевизия.
Вижте също Вместо да защитават разследващите журналисти, българските власти ги преследватЕвропейският акт за свободата на медиите е насочен към преодоляването на подобни проблеми. Той беше предложен за пръв път от Европейската комисия (ЕК) през септември 2022 г. В сряда той беше одобрен от евродепутатите с 464 гласа „за“, 92 „против“ и 65 - „въздържал се“.
Съгласно новото законодателство държавите членки на ЕС ще бъдат задължени да защитават независимостта на медиите, а всички форми на намеса в редакционната им политика ще бъдат забранени. Актът включва мерки като:
- забрана за употреба на шпионски софтуер срещу журналисти, както и на други методи за натиск те да разкриват източниците си;
- задължение всички медии в ЕС да обозначават собствениците си в национална база данни;
- механизъм против произволното ограничаване на свободата на словото в рамките на големите онлайн платформи като Фейсбук, Екс (бившия Туитър) и Инстаграм;
- прозрачно финансиране и процедури по избор на ръководство на обществените медии;
- изискване за справедливо разпределяне на финансирането, получено от държавата.
Ще бъде създаден специален орган на ЕС, наречен Европейски съвет за медийни услуги, който ще следи за прилагането на това законодателство.
Като мотиви за приемането на такъв закон ЕП посочва широкото разпространение на дезинформация, липсата на прозрачност за собствеността на медиите, както и нарастващият натиск върху журналисти в ЕС.
„Медийната свобода е застрашена по целия свят, включително и в Европа: убийството [на журналистката Дафне Каруана Галиция] в Малта, заплахите за свободата на словото в Унгария и много други примери ясно доказват това“, каза евродепутатката Сабине Ферхайен от Германия.
„Европейският акт за свободата на медиите е нашият отговор на тази заплаха и крайъгълен камък в европейското законодателство“, добави тя.
Вера Йоурова, еврокомисарка по въпросите на ценностите и прозрачността, заяви пред Европарламента във вторник, че законът ще изпрати „ясно послание към онези, които искат да отслабят демокрацията“.
„Никой журналист не трябва да се страхува от какъвто и да е натиск, когато върши работата си и информира гражданите“, каза и румънската евродепутатка Рамона Стругариу.
Предстои документът да бъде гласуван и от Съвета на Европейския съюз (СЕС), с който ЕП си поделя приемането на европейско законодателство.
В ЕС България е най-уязвимата държава към дезинформация за 2023 г. според доклад на Институт „Отворено общество - София“. В последната класация за медийна свобода организацията „Репортери без граници“ постави страната на 71-о място и каза, че ситуацията със свободата на словото в България е „крехка и нестабилна“.
Вижте също "Г-н Борисов иска да се включи по телефона". Как се получава достъп до ефира на мига