За Атанас Чобанов, водещ български разследващ журналист, разкриването на корупция в една от най-засегнатите от подкупи страни в ЕС рядко носи награди.
Вместо правосъдие за предполагаемите извършители, често журналисти като него са изправени пред възмездие от страна на тези, които разкриват.
"Обикновено резултатите от разследващите репортажи би трябвало да предизвикат съдебни действия, но в България те по-често предизвикват институционални репресии срещу журналистите и техните източници", казва Чобанов пред RFE/RL.
За да докаже тезата си, 54-годишният Чобанов посочва разследване от февруари на BIRD (Бюро за разследващи репортажи и данни), който е основал и сега ръководи. BIRD публикува твърдения за предполагаеми връзки между организирани престъпни групи, правоприлагащите органи и главния прокурор на България.
Главният прокурор Иван Гешев обаче премина в настъпление на 16 март, обвинявайки журналистите в заговор с престъпници, собственици на фирми и политици за организиране на заговор срещу него и високопоставени служители в МВР.
На 1 май Гешев избегна инцидент, описан от медиите като бомбен атентат срещу колата му, въпреки че мнозина в България, включително Чобанов, поставиха под въпрос подробностите за случилото се и времето на неговото извършване.
Според базираната в Париж организация "Репортери без граници" България не е в челните места на класациите за журналистика, но е постигнат напредък.
В своя Индекс за свободата на медиите за 2023 г., публикуван на 3 май по повод Световния ден на свободата на печата, "Репортери без граници" посочва, че свободата на медиите е "крехка и нестабилна" в една от най-бедните страни от ЕС. Въпреки това България е скочила в класацията от 91 място през миналата година на 71 място.
Според организацията част от това подобрение се дължи на факта, че през по-голямата част от 2022 г. България е управлявана от прозападното правителство на министър-председателя Кирил Петков, който дойде на власт с обещанието да се бори с ширещата се в страната корупция.
Кабинетът обаче се срина през юни 2022 г., след като загуби вот на недоверие в парламента, за което Петков обвини Русия и мощната мафия в собствената си страна. Показателен, според "Репортери без граници", е уникален проблем, който се отнася до България - "обърнатата роля на някои високопоставени прокурори".
"Стратегически съдебни дела"
Възмездието често е свързано със съдебни искове срещу журналисти. България е една от няколкото страни в ЕС, в които злоупотребите с дела - т.нар. стратегически съдебни дела срещу публично участие - SLAPP (известни още като дела "шамари" - б.р.) - "стават все по-често срещани", според Доклада за свободата на медиите за 2023 г.. Това е вторият годишен доклад по темата, изготвен от Съюза за граждански свободи в Европа.
Според експертите тези искове до голяма степен са опит на богати лица и компании да използват закона, за да сплашат или заглушат разследващи репортери и неправителствени организации.
В България съдия Светлин Михайлов осъди журналиста Борис Митов - понастоящем на щат в Българската служба на RFE/RL - след като през 2018 г. той написа статия, в която се твърди, че съдията е милионер, замесен в редица скандали.
Журналистите също редовно са заплашвани, включително от самия главен прокурор. По време на пресконференцията си в София Гешев, чиито усърдие и почтеност отдавна се поставят под съмнение както от Вашингтон, така и от Брюксел, не посочи поименно нито един журналист в предполагаемия заговор срещу него. Но на екран беше прожектиран списък с имена, сред които и това на Чобанов и колегата му Димитър Стоянов, който също има водеща роля във февруарските разкрития на BIRD.
В това разследване се говори за скандалната криптокралица Ружа Игнатова, която оглавяваше многомилионната измама OneCoin и изчезна, след като през 2017 г., според твърденията, е измамила инвеститорите с 5 млрд. долара. Разследването на BIRD, което се позовава на документи, за които се твърди, че са намерени у убит български полицейски служител, посочва, че Игнатова е била убита през 2018 г.
"Изводът за нас беше доста очевиден: когато се осмеляваш да пишеш за такива опасни хора и за такъв нашумял случай като изчезването на Игнатова, сам се превръщаш в мишена", казва Чобанов, който сега е превърнал Париж в свой дом.
След това, на 13 април, властите публикуват преписи и скрийншотове на текстови съобщения между няколко души, включително разговор между Стоянов и източник - лице, което понастоящем е задържано, докато се води разследване по обвинения, свързани с наркотици.
В коментарите, придружаващи последния индекс, "Репортери без граници" се позовава конкретно на този случай.
"Вместо да защитават журналистите и системно да преследват престъпленията срещу тях, те оказват натиск върху тях, както показва неотдавнашният случай с Димитър Стоянов, при който поверителността на източниците е застрашена", пишат от организацията.
Това потвърждава по-ранни опасения на Комитета за защита на журналистите (КЗЖ).
"Българските власти трябва да гарантират, че журналистите няма да бъдат въвлечени в криминални разследвания и че представителите на пресата ще могат да отразяват твърдения за публична корупция, без да се страхуват, че ще станат обект на посегателства от страна на правоприлагащите органи", каза на 24 април Атила Монг, представител на КЗЖ за Европа.
Той добави, че властите трябва да прекратят тормоза или възпрепятстването на журналистите Димитър Стоянов и Атанас Чобанов и да позволят на BIRD да работи свободно.
А българският клон на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) излезе с изявление през април, в което нарече публикуването на тези съобщения от прокуратурата "безскрупулно нарушаване на поверителността на журналистическите източници".
За Чобанов заплахите не са чужди. Той каза, че на 7 януари 2022 г. служители на посолството на САЩ в София са го уведомили, че са получили информация за "непосредствена заплаха за физическо насилие" срещу него.
"Трябваше да нося бронежилетка в продължение на един месец, да променя маршрутите си, навиците си и да инструктирам семейството си да бъде бдително", разказа Чобанов.
Той коментира пред КЗЖ, че смята, че заплахата е свързана с негово разследване за BIRD за договори между американски лобист и Делян Пеевски - български депутат, собственик на медии и бивш ръководител на разузнавателните служби (ДАНС).
"Започнах да се обаждам на героите от моята история за право на отговор и няколко дни по-късно получих това уведомително позвъняване от посолството на САЩ. Това е най-опасният етап от разследването, защото лошите момчета са предупредени и ще се опитат да те спрат", допълва Чобанов.
Напрежението вероятно ще се увеличи
С предполагаемия взрив на кола срещу Гешев само преди няколко дни напрежението между Върховната прокуратура и журналистите вероятно само ще се увеличава. Чобанов, заедно с много други хора в България, каза, че някои от детайлите на нападението изглежда не отговарят на истината.
"Преди месец и половина Гешев твърдеше гръмко, че е станал мишена на група олигарси, престъпници и дори журналисти като мен и моя колега Димитър (Стоянов), които са се сговорили да го отстранят от длъжност... След това дойде само изреченото пророчество с крайпътния взрив", коментира той.
"Експлозията пред тежкия брониран джип е много странна, ако се сравнят твърденията, че взривът е бил еквивалент на "3 кг тротил" и "огнен ад", със снимките от мястото на взрива, които приличат по-скоро на скромна експлозия на фойерверки", добави Чобанов.
На 2 май десетки прокурори организираха "мълчаливи протести" като знак на подкрепа за Гешев.
"Недопустимо е някой да си мисли, че атентатът срещу Иван Гешев е инсцениран", каза Сийка Милева - говорител на главния прокурор, на протеста пред Съдебната палата в София.
За Чобанов, при постоянната намеса на политическата върхушка, независимата журналистика е нужна повече от всякога в България.
"[Става дума за] това, което наричаме дълбока държава - съзвездие от играчи на властта, свързани с бившите комунистически тайни служби, които правят бизнес, като източват публични ресурси. Всъщност в България има много малко независими медии", казва той.
През 2010 г. Чобанов е един от съоснователите на българския разследващ сайт Биволъ, като и негов главен редактор. Сътрудничил е и на Проекта за разследване на организираната престъпност и корупцията (Organized Crime and Corruption Reporting Project), включително е работил по няколко от неговите мащабни разкрития, като "Документите Пандора", "Азербайджанската пералня".
Въпреки всички капани, Атанас Чобанов не планира да се откаже.
"Смятам, че разкриването на корупцията и връзките между държавата и мафията прави света по-добър и спасява човешки животи. Бавно, мъчително, но променя нещата за добро", казва той.
