Ядрена енергия и геополитика. Кого ще избере Сърбия - Китай, Русия или Запада

Сърбия e напът да прекрати десетилетната забрана за изграждане на атомни електроцентрали. Промяната е наложителна по две основни причини - нуждата от диверсификация на енергийния сектор и липсата на евтин руски газ.

На 10 юли няколко сръбски министерства се обявиха за прекратяване на 35-годишния закон, който спира ядрената енергетика в страната. Но ако идеята се приеме, сръбското правителство ще се окаже на геополитически кръстопът.

От началото на войната на Русия в Украйна страните в Източна Европа намаляват зависимостта си от Москва, която традиционно доминира в сектора на ядрената енергетика. Затова в Сърбия се обмислят алтернативни партньорства с държави като Китай, Франция, Обединеното кралство и Съединените щати.

"Въпреки че Сърбия не е заемала твърда позиция спрямо Русия, както Европейският съюз, тя се стреми да запази баланса със Запада", каза пред RFE/RL Стефан Владисавлев, програмен директор във Фондация BFPE, базиран в Белград мозъчен тръст.

Преди войната в Украйна Сърбия разчиташе на евтината местна работна ръка и на руски газ на преференциални цени, за да бъде промишлеността ѝ конкурентоспособна и привлекателна за инвеститорите.

Западните санкции и сътресенията на пазара обаче оскъпиха руския газ. Същевременно Брюксел и Вашингтон слагат политическа цена на сключването на нови сделки с руски компании.

Това поставя пред сръбския президент Александър Вучич доста трудна задача. Той трябва да балансира между необходимостта от подобряване на енергийната сигурност на Сърбия и геополитическите последствия от това коя ще е страната, с която Белград ще реши да си партнира.

Какви са възможностите

Сърбия има традиционно близки отношения с Москва. След като тя нападна Украйна обаче изглежда, че Белград се опитва да се дистанцира от Русия. Същевременно Вучич твърди, че целта му е членство на страната в Европейския съюз (ЕС), макар за последните 12 години преговорите за това да не са постигнали особен напредък.

За това време страната изгради силни взаимоотношения с Китай, който все по-често инвестира в Сърбия. В областта на ядрената енергетика обаче се засилват връзките на страната и с Франция.

Сръбските власти вече са провели срещи с британската Rolls-Royce и френската държавна компания Electricite de France (EDF) през април. Тогава е подписан и меморандум за "оценка на потенциала за развитие на гражданската ядрена програма в Сърбия".

През юни Министерството на енергетиката съобщи, че "полага основите" за оценка на партньорството с EDF.

EDF не отговори на въпросите на балканската редакция на Свободна Европа за това какво би включвало евентуалното сътрудничество със Сърбия.

В играта обаче се включи и Китай.

Държавната китайска национална ядрена корпорация (CNNC) би могла да достави на Белград малки модулни реактори (SMR). Според поддръжниците им тяхното изграждане е по-лесно, заради което биха били добра опция за страна като Сърбия, която има по-малка нужда от ядрена енергия.

Друг вариант включва купуване на дял във все още строящата се АЕЦ "Пакш 2" - съвместен унгарско-руски проект, започнал през 2014 г.

В отговор до балканската редакция на Свободна Европа сръбското министерство на енергетиката съобщи, че в момента се проучват всички потенциални партньорства, включително с Китай, Франция, САЩ, Русия, Япония "и други подходящи държави".

През погледа на Белград

Докато френската EDF, някога водеща компания в разработването на ядрена енергия, изглежда напредва в преговорите с Белград, другите възможности, които стоят пред Сърбия, все още се обсъждат.

Сръбското министерство на енергетиката съобщи за Свободна Европа, че скоро ще бъде направен анализ дали да бъде купен конвенционален реактор или малки модулни реактори.

Предимството на вторите е, че те могат да бъдат произведени, а след това изпратени и монтирани на място, което ги прави по-лесни за изграждане. В дългосрочен план обаче разходите за могат да бъдат сходни или по-високи от тези за традиционни реактори, показват някои оценки.

В момента Китай и Русия се стремят да се наложат в областта на SMR, но редица американски и европейски фирми също отбелязват напредък.

Цената обаче е фактор.

През март Вучич каза, че четири малки реактора вероятно ще струват на Сърбия 7,5 млрд. евро, за което ще е необходимо външно финансиране.

По-евтин вариант би било купуването на дял в унгарската централа "Пакш 2" - идея, която Вучич за първи път обсъди с унгарския премиер Виктор Орбан през 2021 г.

Освен по-ниската цена такова решение би избегнало необходимостта от изграждане на централа на сръбска територия и съответно риска от остра обществена реакция.

Унгарският проект, ръководен от руската държавна компания "Росатом", обаче се бави и вече надвишава бюджета си. Макар властите все още твърдят, че реакторът се очаква от Русия, през май изпълнителният директор на централата каза, че това става все по-скъпо и се обмисля привличане на други инвеститори.

Китай е потенциален вариант, особено след като Будапеща и Пекин подписаха споразумение за сътрудничество в областта на ядрената енергетика по време на посещението на китайския президент Си Дзинпин през май.

Игра на шах

След началото на войната в Украйна през 2022 г. Русия изгуби доминиращата си позиция в износа на нефт и газ. Страната обаче все още има водеща роля при доставките на ядрено гориво с над 40 % от световния пазар.

Русия има и пълен монопол върху производството на ядрено гориво от ново поколение.

Що се отнася до държавите с реактори руско производство, тази зависимост е още по-силна. В България, Словакия, Унгария, Чехия и Финландия има 18 такива реактора.

Заради това "Росатом" и руските ядрени ресурси засега остават извън санкциите, наложени от Брюксел.

За да се противопоставят на това Съединените щати, Великобритания, Франция и други важни западни доставчици на ядрено гориво вече обявиха планове за разширяване на собствения си капацитет за обогатяване на уран и изграждане на реактори в Европа.

Понастоящем Сърбия получава почти 70 % от електроенергията си от въглища, но е поела ангажимент да спре да ги използва изцяло до 2050 г. За да се постигне целта трябва да засили ядрената и възобновяемата енергия.

"Мястото, откъдето дадена страна получава своя реактор, е изключително важно", каза пред Свободна Европа Дженифър Гордън, директор на Инициативата за ядрена енергийна политика на Атлантическия съвет.

"Връзката между купувача и доставчика може да бъде 100-годишна, ако се вземе предвид изграждането на реактора, неговият живот и след това необходимостта от извеждането му от експлоатация".

За Белград решението за ядрената енергетика може да бъде и предвестник накъде Александър Вучич смята да насочи страната си.