Решението на Владимир Путин да започне война срещу Украйна е напът да създаде проблеми на руската енергийна индустрия – сърцето на икономиката на Русия.
Европа обяви, че удвоява усилията си да се отърве от зависимостта си от руския петрол и природен газ, а западните компании се изнасят от Русия. САЩ и Великобритания вече забраниха вноса на руски петрол.
Германия, най-голямата европейска икономика, спря нов газопровод за доставка на руски природен газ, обяви планове за изграждане на пристанища за доставка на втечнен газ и повдигна въпроса за използването на повече енергия от ядрени и въглищни централи.
В същото време три от най-големите западни енергийни компании - BP, Shell и ExxonMobil – обявиха, че се изтеглят от руския пазар и спират проекти за милиарди в Русия. Френската TotalEnergies съобщи, че спира всички нови инвестиции на руския пазар.
Европа се подготвя да се откаже от руските енергийни източници. А излизането на западните пари и технологии от руския пазар ще доведе и до спирането на ключови енергийни проекти в самата Русия, което ще засегне възможностите ѝ в бъдеще да бъде ключов доставчик.
„Това е началото на края на Русия като енергийна суперсила“, каза в подкаст от 1 март Никос Цафос, енергиен експерт в базирания във Вашингтон Център за стратегически и международни изследвания. Според него потенциалните загуби на Русия от спирането на продажбите на природен газ на европейския пазар няма да могат да бъдат компенсирани от повишен износ за Китай.
"Нещо се счупи"
Русия е третият най-голям производител на нефт в света и вторият най-голям производител на природен газ. Москва има силни позиции на европейския пазар и отговаря за 25% от вноса на нефт и между 30 и 40% от вноса на природен газ.
Тази зависимост от руските енергийни източници не е намаляла през последното десетилетие. Това важи особено за Германия, която разглежда руския природен газ като мост в енергийния си преход от въглища и ядрена енергия към неизчерпаеми източници като слънчева енергия.
Въпреки несъгласието на САЩ и някои държави от Европейския съюз Берлин построи газопровода „Северен поток 2“, който трябваше да удвои руските доставки на природен газ в Германия. Войната на руския президент Владимир Путин срещу Украйна обаче предизвикаха замразяването на проекта и наруши разбирателството между Берлин и Москва по енергийните въпроси.
Германският канцлер Олаф Шолц каза, че страната ще „промени курса“, за да преодолее енергийната си зависимост от Русия.
Толерантността на европейците към зависимостта им от руския газ се промени за една нощ.Никос Цафос
„Правилно или не, в Европа има възглед, според който ако не консумираме [руски] горива, възможностите на Русия да прави това ще намалеят“, каза той по повод руската агресия срещу Украйна. „Това е широко, широко споделян възглед в Европа.“
Според енергийния експерт Никос Цафос това е повратна точка в отношенията между Берлин и Москва.
„Тези отношения минаха през много, но миналата седмица нещо се счупи. Толерантността на европейците към зависимостта им от руския газ се промени за една нощ“, каза той.
Енергийната политика на Путин
Владимир Путин е движещата сила на руската енергийна политика от началото на века. Той дори участва в преговорите за цените с чуждестранните правителства и помага да се сключват сделки с чуждестранни инвеститори.
Путин стана президент на Русия през 2000 г. и консолидира властта си на фона на нарастващите цени на петрола на световния пазар и нарастващото вътрешно производство, което допринасяше за пълненето на държавната хазна.
В следващите години държавата изкупи много частни компании в енергийния сектор, включително като предизвика фалита на „Юкос“ и вкара в затвора собственика ѝ Михаил Ходорковски.
Путин се възползва от доминиращата позиция на руския природен газ на европейските пазари, за да задържи бившите съветски републики Украйна и Молдова в своята сфера на влияние. Опитът му да накаже Украйна за прозападните ѝ политики с по-високи цени на газа през 2006 и 2009 г. доведоха до първите прекъсвания на подаването на природен газ от Русия към Европа.
Предложението на Путин за евтини заеми и евтин газ към украинския президент Виктор Янукаович през 2013 г., с цел да му попречи да сключи споразумение за асоцииране с ЕС, доведе до масови протести, които свалиха Янукович от власт. Москва отговори, като незаконно анексира полуостров Крим и помогна на сепаратистите в Източна Украйна да водят война срещу Киев.
Как войната промени всичко
Инвазията в Украйна, която започна на 24 февруари, накара САЩ, ЕС и редица други държави да наложат тежки икономически санкции на финансовия и технологичния сектор на Русия. Западът направи изключения за руския енергиен сектор, но редица компании – от банки през застрахователи до доставчици – отказват да работят с руските енергийни компании.
„Сургутнефтегаз“, една от най-големите руски компании за производство на нефт и природен газ, три пъти миналата седмица не успя да намери купувачи за 6,4 милиона барела петрол въпреки голямото търсене на пазара.
Износът на петрол от Русия може да падне с 1 милион барела дневно до юни, посочва базираната в Осло фирма за бизнес консултации Rystad Energy. Това ще лиши Москва от около 12 милиарда долара за този период, при сегашните цени на петрола от над 100 долара за барел. Сега Русия изнася около 7 милиона барела петрол и петролни продукти на ден.
Руските петролни компании може да бъдат принудени да намалят производството си, защото в страната няма достатъчно място за складиране, а продажбите намаляват, каза анализаторът Луис Диксън пред Радио Свободна Европа.
Какво ще стане с руските проекти
Санкциите ще имат и по-дългосрочен ефект върху производството на петрол и природен газ в Русия.
Държавният нефтен гигант Роснефт, управляван от близкия до Путин Игор Сечин, разработва мащабния проект „Восток-нефт“ в Арктика, който се очаква да произвежда и изнася до 2 милиона барела на ден до 2030 г.
„Восток-нефт“ е най-големият енергиен проект, който Русия започва след разпадането на Съветския съюз. За да го финансира – а за целта ще бъдат нужни десетки милиарди долари - Роснефт продаде акции в проекта на чуждестранни компании. Сега, когато западните фирми се изтеглят от руския пазар, Роснефт трудно ще осигури финансиране за проекта.
Западните петролни компании осъществяват около една четвърт от всички инвестиции в производството на петрол и природен газ в Русия.
„Ако тези компании напуснат страната, това несъмнено ще предизвика забавяния или прекъсвания“ в работата на сектора, написа още Rystad в своя анализ от 3 март. Според фирмата „Восток-нефт“ ще се забави, а някои руски проекти могат направо да бъдат изоставени.
Русия може да се сблъска и с проблеми при модернизирането на петролните си рафинерии заради технологичните санкции на Запада, каза анализаторът Луис Диксън.
„Призив за събуждане“
Европа ускори плановете си за диверсифициране на енергийните източници на фона на опасенията, че Русия може да спре доставките на природен газ. Москва вече допусна възможността да спре доставките по газопровода „Северен поток 1“.
Дания вече даде зелена светлина за изграждането на газопровод, който да доставя норвежки природен газ в Полша, след като разрешението беше отложено миналата година. Полша разчита на руската държавна компания Газпром за половината от природния газ, който използва.
Предстои Европейската комисия да предложи мерки за ускоряване на развитието на технологиите за използване на възобновяеми и неизчерпаеми енергийни източници, които да заместят руския газ.
Трябва да станем независими от руския газ, руския нефт и руските въглища.Урсула фон дер Лайен
„Трябва да станем независими от руския газ, руския нефт и руските въглища“, каза председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен на 3 март.
„Нашата решимост да продължим сега е по-силна от всякога.“
Ричард Морнингстар, бивш специален пратеник на САЩ по въпросите на енергетиката за Евразия и енергиен експерт в базирания във Вашингтон Атлантически съвет, коментира, че европейските държави трябва да преосмислят решението си да се откажат от ядрената енергия на фона на плановете си да се борят с енергийната зависимост от Русия.
Германия трябва да затвори работещите си атомни електроцентрали до края на тази година, докато Белгия цели да направи това до края на 2025 г.
Според Морнингстар друга стъпка, която Европа трябва да предприеме, е да увеличи енергийната си ефективност.
„Както в краткосрочен, така и в дългосрочен план енергийната ефективност ще бъде особено важна“, каза той и добави, че войната на Путин срещу Украйна е „призив за събуждане“ на Европа по отношение на диверсификацията на енергийните източници.
Политическите кризи са мотивирали цели държави да променят източниците си на горива, каза Никос Цафос и посочи като пример петролната гриза от 70-ти години. Тогава държавите от Организацията на арабските страни, износителки на петрол, наложиха ембарго на страните, които подкрепяха Израел в конфликта с Египет и Сирия. Това доведе до драстично повишаване на цените и щети за световната икономика.
Според Цафос правителствата в развитите държави са започнали да възприемат петрола като „фундаментално несигурна и нестабилна стока“ и са намалили ролята му в енергийните си системи, разчитайки повече на въглищата и ядрената енергия.
Той смята, че същото може да се случи и с руските енергийни източници.
„Както и да изглежда енергийният пейзаж в Европа през следващите 30 години, желанието Русия да бъде интегрирана в този пазар към момента е нулево“, каза той.
Може ли Европа без руския газ
Според Rystad Европа може да замести по-голяма част от руския газ, който ще внесе тази година от Русия, с втечнен природен газ (liquefied natural gas - LNG), въглища, ядрена енергия, хидроенергия, макар че такъв преход ще бъде скъп.
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен съобщи в сряда, че Европейският съюз е купил достатъчно втечнен газ, за да може да изкара тази зима и без доставки от Русия.
Ако Европа успее значително да намали вноса на руски природен газ през следващите години, Москва ще бъде в трудна позиция, защото няма да има друг пазар за своя природен газ. Находищата в Западен Сибир, откъдето идва по-голяма част от природния газ, който Русия внася в Европа, не са свързани с газопроводи за Китай.
Москва иска да построи такъв газопровод, но като възможна дата за влизането му в експлоатация се посочва едва 2030 г. В момента Русия внася природен газ в Китай от находища в Източен Сибир, но в значително по-малък обем, отколкото в Европа.
Ако Европа спре да купува руски газ, Русия бе загубила не само пари на фона на намаления обем на износа, но и част от влиянието си.
„Продажбите за Азия нямат същото геополитическо влияние, както износът за Европа. Това е алтернатива, но не е предпочитана от Русия.“
