"Е, къде е този виновен?" Как Мохамед беше бит в затвора, след като му взеха името

От 1990 година Мохамед Узункъш живее в Бурса, Турция, където той и семейството му са принудени да се изселят.

На Бъдни вечер преди 39 години комунистическият режим започва да отнема рождените имена на българските турци и да им налага славянски. Има убити и ранени. Хората излизат на протести. Един от тях днес разказва - за арестите, побоите, за затвора и за срещата с Ахмед Доган.

Той е роден като Мохамед Юсеинов Юсуфов в Народна република България през 1957 г. 27 години по-късно животът му се преобръща – насила променят името му на Митко Асенов Йосифов. Нарича това "покръстване". Такава е съдбата на хиляди български турци, голяма част от които са и принудително изселени в Турция.

Целият процес на насилие е наречен от режима на Тодор Живков "Възродителен процес". Прогагандната теза гласи, че прадедите на хората от турското малцинство са били насилствено "помохамеданчени" и затова сега турците сами искат да си "възстановят" българските имена. Тоест, да преживеят нещо като собствено Възраждане.

В реалността това е първото етническо прочистване в Европа след депортирането на судетските немци от Чехословакия през 1945-1946 г.

Протестите от декември 1984 г., на които властта отвръща с куршуми, са първите масови бунтове в България за близо 4 десетилетия комунизъм.

5 години по-късно българските турци организират протестни стачки и режимът на Живков ги принуждава да се изселят в Турция. Над 320 000 души напускат България само за три месеца. Режимът представя това като техен доброволен избор и като акт на предателство към България. Нарича депортирането Голямата екскурзия.

Само няколко седмици след свалянето на Живков, на 29 декември 1989, имената и правата на турците са възстановени. Или поне формално е така, защото в административната реалност това не става толкова лесно.

Тогава Мохамед отново получава родното си име, но хората сами започват да му променят фамилията - вече е известен не като Юсуфов, а като Узункъш. На турски това означава „дълга зима“. Така се казва нелегалната организация, която той създава през 80-те - „Дългата зима“. Заради дейността си той е осъден на 20 г. затвор.

Черната Бъдни вечер

На 24 декември 1984 г., когато в Кърджалийски окръг навлизат бетеери и 1400 въоръжени униформени, Мохамед е 27-годишен, женен, с две деца – на 6 и 7 г. Работи като строителен работник и свири на китара на сватби и тържества.

Като млад китарист наричат Мохамед Джон Ленън заради приликата му с музиканта от легендарната група Бийтълс

На 26 декември той и хиляди други турци се събират пред Партийния дом в неговото село – Бенковски, за да потърсят правата си.

„Не можехме да повярваме, че ще го направят по толкова брутален начин. Стреляха, хора бяха убити“, разказа той пред Свободна Европа.

По същото време в село Могиляне загива 17-месечното момиченце Тюркян, леля му, която го носи на гърба си, е ранена, а мъж и жена също са убити. Днес на името на Тюркян има чешма, до която всяка година се прави възпоменание.

След този ден Узункъш и сподвижниците му започват нелегална дейност в опит да изнесат информация извън България. Той лично говори пред забраненото тогава Радио Свободна Европа и още е благодарен за онази възможност.

Скоро обаче Държавна сигурност (ДС) разбира за плановете им.

Вижте също Бъдни вечер, 1984 г. Какво пропускаме, като говорим за насилието над българските турци

Арест, бой, затвор

Арестуват го през февруари 1986 г. заедно с още стотина души от общо 400-те членове на „Дългата зима“. Той разказва, че ДС е организирала умишлен пожар в Бенковски и е намерила "свидетели", че именно той стои зад него. При първия разпит го обвиняват, че е шпионин и терорист. Той пита имат ли доказателства.

„Единият извади от куфарче маркуч, каза: „Ето ти доказателството“ и започна бой – с маркуча, с юмруци, с ритници“, спомня си Узункъш.

Само след седмица съдебен процес той и още 8 души са осъдени на затвор – за организиране на терористична, шпионска и противодържавна дейност. Неговата присъда е най-голяма - 20 години, 3 години изселване след това, както и конфискация на имуществото.

Вижте също "Кичозно, лицемерно и унизяващо". Цената на "Възродителния процес"

Изпращат го в Софийския централен затвор. 15 месеца той прекарва в единична килия без светлина. За първи път му позволяват да се изкъпе след 100 дни, със студена вода. Побоите обаче са чести. Оцелява с молитви: "Взеха ми достойнството, но аз им казах, че от този затвор ще изляза с турско име".

Слаб като скелет, той е преместен първо в Старозагорския, а след това в Пазарджишкия затвор, откъдето пак ръководи нелегалната дейност. Изпраща картички с шифровани послания, като слага в пълнителя на химикалка лимонена киселина или плодов сок - после се разчитат чрез нагряване.

Едва години по-късно разбрах, че това е бил сценарият на ДС

Там Узункъш се среща с бъдещия лидер на партията, защитаваща правата на българските турци - ДПС. Това е Ахмед Доган, който излежава 10-годишна присъда за противодържавна дейност.

"Той дойде при мен. Едва години по-късно разбрах, че това е бил сценарият на ДС и че е работил за нея - трябваше да разбере какво планирам и ми предложи да действаме заедно", разказва Узункъш.

Доган беше осветлен от Комисията по досиетата като агент на ДС, вербуван през 1974 г. под псевдонимите Сергей и Сава. Свален е от оперативен отчет през 1988 г.

Майските събития

Планът за Майските събития е да съвпаднат с дата, публикувана в списание "Лик" на БТА, на която във Франция се провежда конференция по човешките права. Демонстрациите започват на 19 и продължават до 27 май в над 70 селища - 25-30 000 български турци излизат в цяла североизточна България.

"Случи се чудо, това, за което си бяхме мечтали от години!", спомня си Узункъш, който по това време още е в затвора. Там е и Доган, който обаче е амнистиран и освободен през декември 1989, а месец по-късно основава ДПС. Докато Мохамед и други бунтари остават в затвора още 7 месеца - до юли 1990 г.

"По-късно се оказа, че и това е било сценарий на ДС - тези, които службите не могат да контролират, да бъдем изолирани от създаването на партията", казва той.

Освен това Мохамед не излиза заради амнистия. Съдебното му дело е преразгледано и прекратено, но чак след като той формално отново е осъден за същите престъпления - този път не на 20, а на 7 г. затвор.

Аз съм първият, който излиза от затвора с турско име

"Бяха направили сметка - 4-те години, които излежах в затвора, плюс още 3, които се приспадат от работата вътре и така издадоха определение за прекратяване изпълнението на присъдата. Уж демокрацията [беше] започнала, а пак ме осъдиха", казва Узункъш, който цели 20 години по-късно получава реабилитация.

Въпреки решението, той е върнат за два дни в затвора. Там го заплашват, че веднага трябва да напусне България и дори му връчват документ с турското име. "Аз съм първият, който излиза от затвора с турско име", казва той.

Отпред го посреща Доган, който му предлага да се включи в политическия живот. Узункъш обаче отказва и заминава за Бурса, Турция, където преди повече от година семейството му е принудително изселено.

Днес той се чувства предаден и казва, че няма на кого да даде прошка: "Мога да простя, ако гледам в очите някой виновен. Е, къде е този виновен?". Според него много хора знаят кои са отговорните, но мълчат и затова няма наказани.

Мохамед Узункъш в Бурса

Животът му в Бурса потръгва - има строителен бизнес и произвежда авточасти. Вече е пенсионер, радва се на внучка и трима внуци и всяка година идва в България, където има две къщи. "Липсва ми, това е моята родина", казва Мохамед Узункъш. Но никога няма да се върне.

Вижте също "Голямата екскурзия" и съучастието на историците