Подмяната на фактите с алтернативни не се ражда във века на интернет. Когато комунистическият режим прогонва повече от 300 хиляди български турци, като последен опит за продължилите години преди това опити за асимилация, с всички прийоми на пропагандата внушава, че тези хора си тръгват доброволно. Отиват на "екскурзия". След набързо издадени паспорти, след ултиматуми на милиционери и военни, които обикалят градове и села, хората започват да напускат домовете си.
Лостовете на комунистическата власт
Румен Аврамов, един от изследователите на “Възродителния процес” и икономическите му измерения, отказва да използва термина “голямата екскурзия”. За него това е “кичозно, лицемерно, подигравателно и унизяващо българските турци словесно творение, родено от властта или от патриотарското народно творчество, за да заличи смислово репресивната същина на случилото се.” Аврамов се опитва да надникне в икономическите процеси, които съпътстват “агресивната политика спрямо българските турци”. В книгата си “Икономика на Възродителния процес” той навлиза в по-слабо проучените пластове за цената на “масираното освобождаване от турското население."
“Няма измерения, които да се наслагват и да образуват една цена на асимилационната политика, която беше провеждана от 1984 г. до 1989 г.”, коментира пред Свободна Европа Аврамов. Властта използва обичайните механизми и лостове на икономическа интервенция в районите, населени с български турци. В това число програми, чиято цел е купуване на лоялността на населението. Една от тях е за така наречената програма за “разсредоточаване”. Целта е чрез икономически лостове турското население да се разсее из страната, а в смесените райони да бъдат привлечени българи.
“Това не се отличава от политики, следвани в предишни периоди. Аз го наричам колонизационен модел, в който държавата се опитва да повдигне жизненото равнище в тези райони и по този начин да купи лоялност - нещо, което тя не успя да постигне и тогава, и след това”, казва Румен Аврамов. Тези райони остават под средното равнище за страната и изостанали в икономическо отношение. Това е само един от аспектите на “Възродителния процес". Аврамов разглежда и други последици от репресиите - разходите на репресивния апарат през тези години. От архивите и бюджетите на силовите ведомства се вижда, че те са успели да се справят сравнително безболезнено от финансова гледна точка. С различни преструктурирания на плановите си бюджети успяват да посрещнат разходите, свързани с “тази огромна по размерите си акция”. Дори след 1987 г., в условията на финансова криза, разходите за силовите ведомства намаляват, но успяват да насочат ресурси за целите на “Възродителния процес”.
Най-видимите последствия
Последният опит на комунистическият режим е прогонването на българските турци през 1989 г.. Тогава икономическите последствия са очевидни. В продължение на 4 месеца икономиката на страната е подложена на голям икономически шок. Хората, принудени да напуснат страната, теглят спестяванията си. “Най-видимият процес е свързан с атаката срещу “Държавна спестовна каса”. Както през годините на прехода преживяхме и други моменти, в които вложителите атакуват банките. Това беше съвършено нов процес в комунистическа България. Турското население, заминавайки, изтегли значителен ресурс от ДСК, което практически беше подкопаване на ролята на тази банка в социалистическия планов механизъм на управление”, коментира Аврамов. Най-видимата страна на макроикономическия шок от „Възродителния процес“ е загубата на работна сила чрез почти мигновено изчезване на съществен сегмент от заетите.
Въпреки че словосъчетанието “Възродителен процес” е обидно за хората, станали негови жертви, вече е наложено и трудно може да бъде избегнато. “Наложило се е исторически най-вече от огромната документална продукция на самите му вдъхновители и изпълнители”, казва Румен Аврамов.
